Тодоровден е

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон.

Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в Ранното средновековие.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332–363 г.) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна.

Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито.

Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

В българския народен календар първата седмица от големите великденски пости е наречена Тодорова неделя. В центъра на празника са конете, затова той се нарича още и Конски Великден.

Конните състезания се устройват в чест на Свети Тодор. Поверието разказва, че на този ден св. Тодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бога да измоли лято.

Когато пристигне, св. Тодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си) до него. А самият светец влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.

И понеже Господ уважава светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото където е забоден маждракът на св. Тодор, започва да се издига пара и стопля земята.

Днес имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден. Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби