№ 1.
[You must be registered and logged in to see this link.]
С моята дива червена кобила
до замъка дето орлица гнездо си е свила
се спрях- аз дете на гората
родено свободно в кристал на реката.

В тронната зала пристъпих покорна,
а дори не бях дама придворна,
пред своята кралица глава да сведа-
почит и вярност сама да й поднеса.

В нозете й свел бе меч огнен, стоманен,
лорд горд и неземен- от нея поканен-
той бе сила и смелост вковани в едно
покорил не едно непокорно дърво.

В дар на кралицата своя донесох цвета на Зората,
и гласа- щастливо звънлив от вира на реката,
положих уханен венец от есен позната,
и пъстър дъждец в кристал от дъгата.

Донесох и също сълза от русалка
и кръстче небе в перо от соколицата малка,
до меча положих светлия лъч от Залеза взет
и повторих клетва- за предана вярност обет.

И макар да не бях аз дама придворна
и макар да копнеех топлината на двора, покорна
и макар да бях само една пришълка самозвана
се опитах да измоля за себе си повторна покана.

В очите на своята кралица да видя усмивка,
когато до двора прекрасен поспра за почивка,
и с нежност сурова да видя как към мене посяга
би било- за мен непокорната- щедра награда.

№ 2.

На дъното на перлената мида,
скрита в топъл океан,
тайно Кралството наднича,
чака да ни види там.

То няма граници и време
(освен в душите и мечтите),
всеки може да го вземе,
да го целуне и опита.

При тази перла поседявам,
когато малък е светът,
душата си й споделявам,
и пак усмихва се денят.

№ 3.

Веднъж, когато нямаше звезди
И уморени бяха моите очи.
Затворих ги за миг и след това заспах.
Сънувах странни чудеса.
Кралица, благородна и добра.
Земя далечна и вълшебна.
Много господа и дами.
И аз сред тях със бална рокля.
И титла имах си и синя кръв.
Елфове сновяха, с табли подредени с вкус.
Документите подпечатани бяха с магичен печат.
Книгите бяха изписани с цветен нектар.
И кентаври имаше там, и тъмни твари, и ангели,
И дракони, и феникси и още по-вълшебни същества.
Сутринта се събудих.
И после разбрах, никакъв сън не е било всичко това.
Намерих си кралството,
Намерих си вълшебната скрита земя.
И поклон аз и правя задето,
Дари радостта.

№ 4.
[You must be registered and logged in to see this link.]
Над старата порта от ковано желязо,
гарван и гълъб стоически бдят-
пазят задружно да не попадне
в тайното Кралство злоба и гняв.
При пълнолуние литват гаргойлите
към двете огромни зелени луни ,
пламват огньове,в рими преплитат се
рицарска смелост и светли мечти.
Дами и лордове стъпват в жаравата,
думите-въглени палят кръвта,
сребърни прилепи сбъдват желания,
в розови храсти цъфти любовта
и като ангел слиза по стълбите
Нейно Величество Нежност(Гео).Заря!
Хиляди цветни конфети избухват
в кралския двор и вали светлина.
Мисли-мустанги препускат във времето,
а под копитата никнат цветя
за да изпишат завета на Кралството:
Вяра,Надежда,Любов,Свобода!
Гълъб и гарван пазят мечтите ни.
Черно и бяло се сливат в кълбо.
Нишки на обич свързват съдбите ни
За да превърнат света ни в едно

№ 5.


Усещане за дом

Здравейте, дами! Как сте господа?
Умората ме води пак към в къщи...
Където среброокота Луна
разпъжда всички облаци намръщени.
Където изгревът мирише на цветя
и гледа каменните кули от високо.
Където ставам птица. И летя
открила всички правилни посоки.
А този Замък ми е роден дом.
И тайнство. Святост. И магия.
Защото, мили дами, господа...
Защото тук живеете и вие.
Добра да е нощта ви. И денят.
Зад портите на Кралството е лесно...
И за това се връщам у дома
по стъпките на слънчевата песен.

№6.

Със всеки изгрев, сутрин рано,
започва следващата ми пътека.
Защото в главата ми е само,
едно начало, единствено човека.

И цветята край мене, ветровете,
всички сякаш ми напомня неуморно,
колкото са далечни понякога световете,
и колко в моя ум е все просторно.

Аз харесвам да вървя по пътя,
всяка крачка, една надежда носи.
Отварям душевния наръчник,
и задавам си хиляди въпроси...

И когато пейката достигна накрая,
отпустната сядам, след пътешествието.
Наоколо облачета - като в рая,
а вътре в мене - много душевности...

№7.

Кралството


Към кралството няма пътеки,

до него се стига по бели лъчи.

Портата – тя се отваря за всеки,

що крие усмивка в сърце и очи.


А пък оградите – те са от рози,

бели и черни – и нежни, и диви.

Драконът верен вратата й пази,

а тя се отваря с думи красиви.


И във градините пеят цветята,

зърнат ли близо усмихната дама.

Луната засвирва онази соната,

с която нощта става само за двама.


Кралството има го, то е в мечтите,

чака да бъде открито от всеки.

И ако някой забрави го с дните,

той ще се върне… той ще се сети!