Ден на поезията

Първи октомври е Денят на Поезията.
Не, че за изкуството има дни и часове, де. Но щом така е прието - нека го отбележим : )
Не знам хората как възприемат поезията, но за мене тя е нещо като въздуха, водата и любовта, взети заедно. Не знам хората защо пишат, с мотиви или не, но при мене е нещо като умопомрачение - идва вълна, която ме поглъща и аз изчезвам от света, остава само тялото ми, а всичко останало е другаде. И пиша, пиша, пиша...после понякога чета, понякога не. Искало ми се е да спра. Да спрат тези стихове. И нарочно слагам 'пояс', да се задържа над помитащата вълна. Тогава стиховете ме издебват на сън, когато съм беззащитна и нахлуват отново в мен, карат ме да се будя и звучат в главата ми до последния ред, докато не ги запиша. Прилича ми на проклятие. Но го обичам, така го обичам това проклятие! Способна съм с дни да не говоря с никого, потънала в стиховете на любими поети. А ако случайно някой много държи да си комуникира с мен в такъв период, единственото, което получава, са купища стихове : ) Лудост е...

Та, за всички, за които поезията е начин на живот - честит празник, деца на Ерато, Калиопа и Евтерпа!

П.П. Мисля, че датата първи октомври е много подходяща за празник на поезията. Един от малкото дни в онзи, странен и кратък сезон на ръба между лятото и есента, когато слънцето все още е меко, а цветовете стават милиарди, когато еуфорията се преплита с някаква нежна нега, когато небето брои звездите си с пръсти от вятър...

Поезия

Войните кладяха под твоите боси нозе
огньове. Ти падаше в черни окопи с убити.
Над твоите голи гърди като бесни коне,
дамгосани с кръв, смърт и огън препускаха дните.

Суетни мъже те очакваха в своята нощ -
как скверно ръцете им търсеха твойта магия,
от вино преситени, с твоята женствена мощ,
те бързаха своите мръсни души да измият.

Момчета, видели знамение в някакъв сън,
решаваха мигом, че трябва да станат прочути
и тръгваха те лековерни по стръмния път
към топлата люлка на твоите майчини скути.

А после до смърт изморени, нечути от теб,
те хвърляха камък по твоята горда осанка,
открили, внезапно съзнали със ужас свиреп,
че цял живот бяха не с тебе, а в твоята сянка.

Прости ми, Поезийо! Малка, загубила глас,
в нозете ти царствено тихо сега коленича
и чакаща жеста ти, искаща, може би аз
на всички онези, на всички онези приличам...

Да, ние ще следваме твоя величествен ход.
През много кресливи тълпи ще минаваш спокойна.
С човешкия ритъм на твоя безсмъртен живот
ще бият сърцата на много, за теб недостойни.

Но силен, как силен е този магиен замах,
със който отреждаш ни своята светла стихия.
Как рухват пред тебе лъжата, човешкия страх.
И нищо, че в святата тайна на свойта магия

заклела си някого, тайно от всичките нас.
Пак черпим от твоята сила безмерно щастливи,
защото си жива не в някой и нечие аз.
Ти в цялата същност на нашето време си жива.

Петя Дубарова, 1978

усмивка на хвърчило- да ни е честит деня и нощта на поезията!!

Честит да ни е денят на поезията Ден на поезията 650269930

За всички творящи и четящи поезия

:white rose: :white rose: :white rose:
:white rose:

:white rose:
:white rose: :white rose: :white rose:

Честит празник!