Сънища (диптих)

Сънища (диптих)

І. Остана само в онзи сън

Изглежда, че не си в градините,
където се опитах да те търся.
Не си валяла по комините,
макар че вече сняг забръска.

Не си танцувала и с есента,
която беше много цветна,
а всичките й шарени листа
май бяха мисъл мимолетна.

В зората и във залеза не беше,
нито сред звезди и небеса,
за миг... и Слънцето не беше,
ни на Луната тъмната страна.

Остана само в онзи сън учуден,
в който светеха над нас звезди,
в който бях във тебе лудо влюбен,
както... както никога преди...

ІІ. Сън в съня

А този път сънувах, че сънуваш ти.
(Не зная как попаднах във съня ти.)
Във твоя сън бе много пълно със мечти
и със хиляда невървени пътя.

Сънят ти бе един такъв - не визуален
и май не чувах нито звук дори;
сънят ти бе изцяло всеобхватен -
пълен с чувства, с обич и със две очи;

пълен с всички тайни на една вселена
и със цялата история на Света -
Времето за нас направи сцена,
на която заедно творяхме чудеса.

А после пак събудих се, уви...
побързах да запиша този стих.
Защо наяве все оставаме сами...?
От всички тези сънища се уморих.

---
Накрая си помислих, че си жаба,
която да целуна със уста.
Аз зная, че за теб си заслужава,
но самата ти дали разбра...?

:gentiana: