Hit the road Jack and don't you come back no more, no more..

Дълбоко

С теб си приличаме.
В очите. И огъня.
Ще се напия от думи
и пак ще си отида жадна.
Прекалено се страхувам
да си открадна...
от твоята жива вода.
И даже не искам да зная...
колко се давиха в нея ?!
Аз ли съм новата истина,
която соли бреговете ти...
С теб се знаем.
Кажи колко сълзи
си приготвил за мен във ръцете си ?!
С теб се знаем.
Твоите извори не напиват...
пресичат през кръста...
Да си кажем... дори да изплувам...
ще съм мокра и никога същата.

Приличаме си happy

Красиво е, скитаща по вълните Very Happy

Но защо е само едно?
Я бързо да споделиш още, скъпернице happy

Напоседък, май споделям само тишината си, слънце ... :|

Незавършено

Тази нощ сме я сънували.
Отдавна.
Като приказка...
сънувана на глас.
На масата е седнал разказвача...
говори... и поглежда често в нас.
Какво написахме със теб ?!
Не знам... Рисувам мостче.
От другата страна ти път строиш...
и все така съдбите криволичат
и всеки път от мене се делиш.
Опитахме ли се изобщо да се стигнем,
нима прескачахме от ред на ред?!...
Нали във приказките всички се обичат...
а аз не стигнах никога до теб.
На масата е седнал разказвача...
объркан, тих... към нас поглежда със печал...
...героите му вечно разделени...
а приказката без финал.

Гост

Харесват ми flower

Поздравче!

Благодаря ти. Радвам се, че ти харесват моите брътвежи Hit the road Jack and don't you come back no more, no more.. 650269930

Тревога

Изтрий тревогата...
не ти отива...
Повярвай... не заради мен...
Палтото ми не плаче от обида...
От всички клетви
спомняй само...
че имаш право да си идеш...
Не ме поглеждай...
Аз живея...
единствено когато съм щастлива...
останалите мигове ги взима някой
тъжен гений
да се излъже сам, че го разсмиват.
Не ми е малка тази стая...
света ще ми достига още ден поне...
Върви спокойно... знам след снощи,
дори земята ще те разбере.

Гост

Страхотен стих!!! Hit the road Jack and don't you come back no more, no more.. 537646454

Веско, благодаря ти. Като всеки път ме ласкаеш и ме караш да мисля, че все пак има смисъл... :flowers5:

Твърда съм
(вдъхновено от Анелия Гешева)

Твърда съм...
Като корпус на яхта.
Като мисъл която не пада.
Като миг откровение.

И още сто години
да кръжа край тебе няма да заплача...
ще се пропукам може би...
като стените у дома...
те страдат от мълчание...
и за всичко имат глътка вина.
Но пък нямат ръце да те спрат...
би казал някой, че са толкова несъвършени...
жалко е... с тях си приличаме...
и от безсилие сме страшно изтощени...
И още сто години да мълчим...
пък каквото остане...
можем още век да изтрадаме...
ний не плачем...
крехки сме... и ще рухнем...
а е страшно... друг дом си нямаме...

Твърда съм...
като корпус на яхта.
Като някакъв тих послеслов...
Като вълча молитва...
Като есен...
Както нашата тежка любов.

Разбира се, че има смисъл. :548b:
Стиховете ти са прекрасни Cool

Благодаря ти :foryou:

[You must be registered and logged in to see this image.]

Здравей... напускам те
/"А ти... О, ти танцуваш по ръба"/

А ти...
О, ти танцуваш по ръба
със някакви изтъркани движения.
И тази истина... напълно гола
те хапе яростно
по сънната артерия.
Изплъзва ли се под краката ти перваза...
обул си много много хлъзгава материя.
тази истина ще те бутне...
неочаквано,
дръж се здраво за това лицемерие
със което боравиш
почти майсторски.
Почти геройски раняваш...
почти.
Спря ли танца или тъй ми се струва...
О, прости ми май те смутих.
Не нарочно.
И не от презрение.
Аз не мразя... отдавна не мразя.
твърде тясно е... разбираш ме вярвам...
не достига за двама перваза.

А ти...
О, ти танцуваш по ръба...
Здравей напускам те...
не спирай да танцуваш...
навярно между текста и жесткостта
със тебе двама се разлюбихме.

A нощем се разпръсваха очите ти
като внезапен, летен звездопад.

A нощем се разпръсваха очите ти
като внезапен, летен звездопад.
И помнят прилива на устните косите ми,
ръцете на обичан непознат...

Сънят ми помни как посрещаше въздишките
и влюбените залези, без имена.
Как падаха в душата ми трвогите
като обрулени от вятъра листа...

И помня всичко - мигове и звуци,
как мислите ти в моите се топят...
Ръцете ти разливащи се в мене,
които нямат страх да изгорят.

И твоето целуване за края
все още помня цяла... и кълна.
А нощем се разпръсваха очите ти,
като внезапен, летен звездопад...