стихче за Валентин или Заразан

Да почетем дните празници с акростих по темата- "свети Валентин" или "Трифон Зарезан",
кой когото почита.
Едно приятелче казваше, че това е празникът на всички пияни, който са влюбени, и на всички влюбени, които са пияни

а какво да пише вертикално - сами решете

[You must be registered and logged in to see this link.]

Две врани кацнали на саркофага
Отмерват времето с тракане на клюн
Вратите може би на рая се отварят
Ехти от там една мелодия и много шум.
Ранен е смъртно от стрела на купидон
Яростно изстреляна от упор
Вярва той, че го е правил за добро
А сега налива чаша с укор.
Мечтите са мечти, за да са по-красиви

Това е блян, не е изящен и мечтан
Илюзиите блестят докато са живи

След изгрева си повече пиян.
Естествено наздравица с вино,
Блестящи устни, жадни пиещи очи..
Единствен моли да те има утре

С твоя поглед, твоите дъхави коси.
И той и тя да бъдат пак сами...

[You must be registered and logged in to see this link.]

У смивката ти - розов портокал
б ленува пръстите ми нежни
и зстискана и свежа тъй без жал
в ъв чаша от кристал да ме пореже
а з нося белезите от очите ти
й од няма да помогне- стара рана

м ъчително и дълго в мен кърви
е динствено за корен ще се хвана

н а дъното на времето тежи
е дна захвърлена мечта от камък-
е легия с куп блудкави лъжи
ж адувах да повярвам Стъклен замък
н астръхнало небе и много песен
о чакват да се върна Избор мой нелесен

измислих си теб и сега те мечтая.

пурпурен залеза е с цвят на твойте очи.
ако ме намериш не ще ти се струва-
кометите пак ще станат звезди

ще литнат нагоре куп сърчица.
естественно облака и тях ще събира.

те пазят в себе си чиста тъга,
езерна песен и обич свенлива.

чаках те толкова, чакам те още.
аз умея да чакам, но идваш, нали?
когато се срещнем- ще е среднощем
а някъде там ще никнат .......................
...мечти.

Очите ти разкъсват тъмнината
Блестят... В косите ми безброй звезди
Изгряват. С устни сладостни луната
Чертае сенки... влюбени следи...
Аз на рамото ти се отпускам и стаена...
Мечта... понесена на ангелски криле...

Тогава любовта ни споделена
Е най-прекрасното безоблачно небе...

И даже дяволите на съвет да се сберат
В най-тъмната ми нощ да те отнемат
О т мен не може даже и Смъртта,

Студена и цинична да те вземе,
Т а камо ли таз сбирщина с роги!
Е динствен си като сърцето в мене.
Ф антазия и истина. Помни,
А ко те няма, ще повехна осланена!
Н ай- ценното си в моя луд живот.
О бичам те в живота и след него
В най-ледените януарски дни и в най-гореща августовска жега.