Любовта на пеперудата и...

Любовта на пеперудата и...

...А облаците бяха розови,
макар че изгревът все още спеше.
И вятърът ме носеше и носеше
в едничката посока – към ръцете ти.

Но ти не знаеше, не още.
И навярно мислеше, че съм жена.
И вместо кротко до прозореца,
ме чакаше на входната врата.

А аз го знаех още отначало.
Облякла бях най-пъстрите крилца.
И сякаш времето бе спряло
над твойта къщичка. Над цялата земя.

Но после изгревът над облаците се събуди.
И вятърът ме пусна лекичка до теб.
Шаферки ни бяха всички пеперуди.
(И ти бе малък, симпатичен пеперуд.)