Търся живи въглени

Черните хрътки на тишината
под прозорците ми изтягат грациозни тела.
Прозявка с досада. Усмихва се тъмнината
и на прага оставя кошница с бели цветя.
Мирис на изгорели треви донася вятърът.
Пътеките ми се кръстосват в пустинна земя.
Прокълнато ли е небето ми? Свърши ли вече театърът,
в който играх ролята на силна и горда жена?
Сега съм само нежно и глъхнещо стенание,
отронено от устните на гаснеща светлина.
Напукани устни, в мълчаливо страдание,
върху лице, кривящо се в пристъп на внезапна тъга.
За да премина оттатък, трябва жаравата да пресея
на пепелищата от кладите на вещиците - мечти.
Поне един въглен жив дано е останал във нея,
от него огънят на сърцето ми отново да се възпламени.

Това с черните хрътки е страхотно... Привет! super

[You must be registered and logged in to see this image.]