Когато бъда в дългата кутия,
то кожата ми ще е синьо-сива,
косите ми - оплетени във възли къдри,
а очите ми - нелепо слепи - мъртви.

Тогава дрехите не ще са нищо повече от спомен
и само накитите ми за мене ще говорят.
Ще има около два тона пръст върху ми
и нито капка неразложен мозък, пълна с думи.

Ще бъда дом за мравки, личинки тогава,
а червеите не ще и споменавам.
Ще се превърна бавно в хумус. За това
на гроба ми ще израсте трева...