неделя

Искам да е най-обикновената неделя,
която ми се случва през последно време-
нищо да не ми припомня,че живея...
и че теб те няма,а си ми потребен.
искам да е най-обикновения следобед
като мене вятърен и никак плашещ.
Все си мисля,че така ти е удобно
и че тези грешки вместо друга плащам.
Искам да не си припомням,че е празник,
и че хората навънка се обичат,
че душата ми е глупава и жадна
за някой дето без да иска я отрича
И тази глупава неделя да си иде,
По дяволите истините и сърцето!
На мене и без тебе ще ми мине,
а кой ли вместо мене ще ти свети?
Целувки лесно се изпращат през стъклото
и лесно ги приемат клеветите-
аз –грубата и необичаща въпросите
на този, който можеше да спре сълзите.
Прегръдки лесно обещаваш.Двеста километра
делят ни и не ми е нужно твоето „защото”.
Неделята е пълна с лицемерие
с такива като тебе пълен е животът.
Послушай си приятелите,те са прави!
Момичето,което не прощава грешки
ще отпразнува най-щастливия си празник
и през обидите им пак ще те намери.
Ще освети фалшивите им думи,
ще ти покаже колко много значиш.
Напук на цялата им остроумност
от болка и обичане ще те разплаче.
Ще прекрати съмненията ти нелепи
и ще изпъди всичките ти искрени приятели.
Да си играеме на грешницата и на слепия?
Такива не обичам...Вярвай ми...
Все още искам да не е неделя...
Ти слушай,тези дето са ме имали...
Ако поискаш със очи разстреляй ме...
Не нося нищо друго.Само истина.
Неделята ми все така е глупава и празна.
А ти послушай оня дето нарани ме...
Аз нямам друго нищо за показване.
И вярвам още в приказки.И стига ми.
И искам да си иде тъпата неделя.
Приятелите ти да си отидат с клеветите.
А ти със мене истински да се споделяш
да си получа чаканото ти обичане.

Wow Нямам думи...толкова силен, тъжен и болезнен стих, но толкова хубав...
sad

:lovely night: sweet