***

Светъл празник предчувства града -
хора весели, глъчка голяма
и прибира се всеки в дома,
а духът, вечно търсещ, дом няма.

Строг затвор е за него света,
тъмничари безмълвни - стените,
всичко в мен пак крещи "свобода",
мрак потискащ гаси светлините.

И пак в себе си търся искра,
сила търся на жрица прастара,
за да стопля човешка душа,
да събудя надежда и вяра.

Ще направя в сърцето си храм
без икони, със свещ пред олтара
и горящи искри ще раздам -
огън жив всеки сам да запали.

Да го носи в гръдта си дори
тиха болка в очите да дреме
и от него на друг да дари,
щом протегне ръка да го вземе.

Никой, знам, не остава във храм -
идва търсещ, след миг си отива,
но любов на света ако дам,
аз ще мога да бъда щастлива!

Четейки вашите слова, докоснате най - тайната струна в моята душа. Безмълвна да отана не успях... И сякаш думите изрекани от вас, моето сърце посипаха със власт!
Сърдечен поздрав и букет диви цветя...
:lovely night: