Думите ти

Ти ми казваше онези думи,
от които порой мечти валяха,
и кланях се пред страшната утеха..
А мечтите не изчезваха!Стояха,
готови да изцерят болката,
на хиляди самотни души..
Те кланяха се на злото,
и всяка част превръщаха в мечти!
Все пак това ми остана,
твойте неосъществени мечти..
Да чуеш как то казва "мама",
да го прегърнеш и да заспиш!
Но аз бих жертвала утехата,
и бих направила война..
За да не предам мечтите ти..
Бих станала дори една сълза!
И ако някой ме изплаче,
пак не бих предала този мач..
Пак бих събрала болката от отчаяние..
Не бих предала даже твоя страх!
Защото твойте думи ме развълхуваха,
защото те ми бяха всичко на света,
щом неможеш да ги изричаш винаги..
Аз бих направила това!

Благодаря на mariana_fairy за това,че ме развълнува с
нейния прекрасен стих "На една майка и на един син"!
Целувам те, мила!

Благодаря ви