Непокварена

Имам си небето и мечтите.
Ти си просто криво огледало
от онези омагьосани,които
никога не отразяват цялото...
Тъжно си и дяволски самотно,
рядко се усмихваш.Не говориш.
Често се затваряш зад стените
на самотния си замък.И се молиш.
Молиш се за своите предмети,
кой от кой по-скъпи и безценни.
Пълниш с тях ръцете и очите си,
а душата ти въздъхва уморено...
Ти и хвърляш дребни подаяния-
няколко откраднати усмивки,
няколко последни обещания
дето няма да ги спазиш...Тя е свикнала.
После ми разправяш колко жалка съм,
щом ми стига въздухът в джобовете,
щом си губя времето с обичане
вместо да играя роли с хората .
А на мен ми стига само да усещам
дивите огньове във сърцето си,
край които всяка нощ се срещат
влюбени небето и мечтите ми.
Стига ми да изгоря съмненията,
после да прегърна нежно вярата,
да я съживя в стихотворение
и да си отида... Непокварена!

:fen:

[You must be registered and logged in to see this image.]