Когато облаците

Когато облаците

Когато облаците си зашепнат приказки
и тихо-тихо с мигли се прегръщат,
тогава пак си спомням за мечтите ми,
които все към теб и все към теб ме връщат.

Когато облаците се докосват с длани
и в танца им се ражда светлина,
за миг се връщам в сънищата ми събрани
и при една сълза по истинска душа.

Когато облаците се надбягват над света
и път им сторват всички ветрове,
отправям взора си по тяхната следа –
ставам на копнеж по твоето небе.

Когато облаците се разлистват над нощта
и скриват в шепите си всичките звезди,
аз нямам нужда и от капчица луна –
щом погледа си срещам в твоите очи.

Когато облаците си приготвят торта
и по земята пада пухкав, снежен прах,
надявам се снежинките да помнят
как искам винаги да чувам твоя смях.

Когато облаците лягат си да спят
и се скриват нависоко в планината,
този път ще им гостуваме в съня –
сами ще станем облаците над земята.

[You must be registered and logged in to see this image.]

:lovely night:

Прекрасен стих :lovely night:

Вълшебство е този стих - сън!