Без теб ...

Без теб сега съм в каменна могила,
Отвън студено е, в сърцето ти вали
А вътре само мухъл, мрак и гнилост,
Не тяло,а душата от студа боли,
Тук не прониква слънчев лъч и топлина,
И тишината всеки ден ме мачка,
А аз обречен съм на самота,
вратата е затворена, но до прозореца е крачка,
И няма сутрин, няма вечер, няма нощ,
Със мене вечността дели постеля,
И сливат се мечтите с любов,
И лудост постепенно ме превзема
А ти ме гледаш строго отвисоко,
И радваш се, как долу мъчя се във самотата,
Аз знам, че ще се върнеш, но сега,
Си демон, наслаждаващ се на красотата,
Ти искаш със раздяла да ме мъчиш,
И с красотата си, отвън ти търсиш страст,
И радваш се, че страдам аз без твойте ласки,
И черпиш сили ти от женската си власт,
Но свиква се дори със силна болка,
Останала сама, и ти ще слезнеш по стъпалата на мрака,
Врата и катинар за чувствата не са прегради,
И вътре вече никой не те чака....