безименно

Все по-отчетливо аз чувам злоба,
В тихи коридори, шумни стаи,
В очи на господаря, и в очи на роба,
Като стрели, дарява нови рани,

И неподвижен като караул,
Е моят свят, очакващ чудеса,
Не различавам цар от есаул,
Понякога летя в небеса,

И като малка рибка крие се от мен,
Отчупено парченце хубав сън,
Отстъпвайки пред болка в душата,

И само любовта остава с мен,
Непобедена от студа навън,
Непокорима, горда и крилата...