Пролята кръв(Историята на забравения войн)
Не беше една, бяха хиляди битки,
за слава и чест, за земя, за пари.
Управници кичеха с лаврови китки,
докато бършехме пот и сълзи.
Паднаха в бой много силни мъже,
и много силни жени ги последваха.
Старец, дете – всеки врат на въже,
без почит в пръстта ни погребваха.
Вόйни до гроб отреди ни съдбата,
и го приехме със храбри сърца.
Дълго поихме с кръвта си тревата,
дето расте днес над наш’те тела.
Сетна победа, на кой ли му трябва,
ала дългът ни шептеше “Във бой!”
Лък или меч, всеки нещо да грабва
- който умре днес, ще стане герой!
И ние пишехме с кръв имената си,
вярвайки, че ще се помнят навеки.
Вярвайки във светостта на делата си,
вдигахме меч срещу всичко и всеки.
И пренебрегвайки принцип и вяра,
влизахме в битки за нови победи.
Забравили, че щом смъртта ни откара,
в земята с врага ще си бъдем съседи.
[You must be registered and logged in to see this link.] 
Чет 25 Фев - 0:16:23
