-1- За поезията.... с любов

Ето го и първият ни проект! Успех и много творчески идеи!!!:sun:

За поезията... с любов

Поезията е това, което можеш да напишеш без начало и без край! Това, което няма страници и съдържание. Тя идва като малка стихия в душата, подгонила и най-крехкото чувство, изкоренила мислите и вдъхновила празни бели листове с безброй желания! Пиши.... така както никога не си писал. Дишай от нея, както не можеш да вдишаш нито морето, нито планината, нито живота.
-1- За поезията.... с любов Lines7

-1- За поезията.... с любов 358828105_8767e99130_m%5B1%5D

Казват, че да имаш възможността да пътуваш е като благословия. Всеки ден и всеки миг пред теб да се разкриват нови хоризонти от красота. Копнеж. Светлина. И да имаш поглед върху тях не със очите си , а с душата. Да ги рисуваш с чувство. Да ги запечаташ в себе си. Дълбоки белези от преживяване. Не е нужно. Ако вътре в себе си вече пътуваш. И листовете се изпълват с думи като брегове от пясък. Те нямат брой. Те нямат собствен образ и лице. Превръщат се в цялост. В образи. В спомени.

-1- За поезията.... с любов 559298493_f4ff023921_m%5B1%5D

Думите са самодиви. Пусни ги да танцуват лудо върху жарава от любов. Пусни ги да разпуснат смело косите си край огньовете на тъгата. Те никога не могат да изгорят. Те ще танцуват завинаги. Те са танцували преди теб и ще танцуват след теб. Като сън ще онемеят горите. Листата им ще се смразят от звука на болката. Китарите на времето ще ги изсвирят.

-1- За поезията.... с любов 275220226_04aa2a765c_m%5B1%5D

Всеки пази своя залез. Отива си първата любов над хоризонта. Има време да се помни още. Трябва миналото да живее в настоящето като тревога. Да спасиш душата си от забрава е да спасиш себе си от безверие. Съхрани вярата си и ще съхраниш света около себе си непокънат. Тичащ към новия бряг , нестихващ от търсене. Другите светове са капани. Другите светове са затвор за човека. Ако имаш молив трябва да вземеш живота му като вампир изсмукващ кръвта от пулсираща вена. Нищо не идва напразно в дните ни. Нищо не трябва да си отива така.

Поезията .... е това, което можеш да напишеш и със затворени очи. Това, което изразява теб... Това което те рисува. Това което те създава.
Поезията е това което и днес се завихря в душата ти и отнася вчера.... Поезията е това, което никога не пишеш върху лист. Поезията е също и това, което до вчера си писал на листа.... Тя е писане и неписане. Реална и смътна. Тя е отвъд всичко.

Поезията не се чете.... а се чувства. Тя е полет ..... и падане. Тя е всичко. Тя е всичко.

П.П. Дано ви хареса..

[You must be registered and logged in to see this link.]

Браво, момичета! Прекрасни сте и това, което сте направили е зашеметяващо. rev

Поздравления ! :congratulation
Вече сте пълноправни членове на клуб A Daughter Of Eve
Мисля, ако не възразявате, да поставя клубните ви карти до моята в съответната тема и оттам можете да си ги копирате, принтирате, каквото искате.(още не съм съвсем наясно какво още можем да правим с тях ...) :white rose:

Въобще не възразяваме.. -1- За поезията.... с любов 650269930

:-D :cunki2: :-D

Ти... точно изглеждаш, като че ли идваш от някъде далеч. В очите ти има трeвога.Някаква болка носи сърцето ти. Аз зная как да излекуваш раните, които мислите ти носят. - Поезията... тя лекува раните, които кървят в душата.

Усмихни й се и болката ще стихне. Позволи й да ти разкаже една история… такива истории остават в сърцето завинаги.
Там където лъчите на слънцето те галят,
където обитава луната,
там където мечтите се раждат
и заспива съня…

-1- За поезията.... с любов Enrapturebullet

Там се ражда поезията, по вечна от скалите и по-нежна от мелодията на арфа…
Гледай дори бриза сега се усмихва на словата й, тайно, тихо…
Има кратки неща във живота ни и тях не можем да задържим, те се изплъзват през пръстите, като шепа пясък… Поезията… тя е вечна, като отпечатък в скалите и рисунка в кората на дърво – столетник. Позволи й да те докосне.

Там където сънят ни се крие,
където цъфтят пеперуди и цветя,
където мечтите се сбъдват…
Там има щастие.
Това е поезията. Открадни си от него.
Научи се да плачеш и да се смееш.
Да обичаш се научи.
Гледай дори бриза сега се усмихва на крилете на позията… тайно, тихо.