Follow me.... I'm your sorrow in your dream
|
| | АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК |  |
| |
| Автор | Съобщение |
|---|
Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм : 
От Запад :  Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
 | Заглавие: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК  Вто 27 Апр - 22:31:01 | |
| Съставител:Валери ИВАНОВ - електронна версия - 2010 г.
абдикация – лат. “отричане от наследство”; отказване от трон и владетелство, и правата им
абдуциране – лат. “отвеждане”; отклоняване
аберацио иктус – лат. “aberacio iktus”, юрид. отклоняване на удара
аберация – лат. “отклонение” от нормалния строеж, от истината; заблуда
абецедариум /ус/ – лат. “буквар, азбучник"; рус. “абецедарий”, новак, неопитен човек
абзац – нем. “отделна част, ред, строфа”; нов ред по-навътре; завършена цялост от мисли
абитуриент – лат. “отиващ си”; завършващ, зрелостник
аблаут – нем. редуване на гласна в еднокоренни /ток – тека/; отглас; степенуване
аблепсия – гр. “слепота”; заслепение, заблуда
абнегация – лат. отричане от лични изгоди; отменяване; саможертва, себеотрицание
абнормен – лат. “от правило”; разраснал в повече; извън нормата
аболиране, аболиция – лат. “премахване”, унищожаване, отменяне на: традиция, робство, закон, институт, служба, дълг, обичай и пр.
аболиционизъм – лат. “премахване”; движение против робството или определени пречки
абоминация – лат. “отвращение, ненавист”; хула, поругание
абонат – ит. “подписник” /срещу предварително предплащане/
абордаж – прехвърляне в неприятелски кораб за преввземането му с ръкопашен бой
абориген – лат. “първоначални жители”; туземец; коренен, местен жител
абраш – тур. кон или човек с петна по кожата /луничав/
абревиатура – гр. “от кратък”, бревис, буквено съкращение; акроним
абрупция – лат. “скъсване, откъсване, отделяне” на кост; прекъсване на речта и друга мисъл
абрутирам – лат. “от тъп, глупав”, брутус; изглупявам някого или себе си
абсида – гр. “свод, арка”
абсистенция – лат. въздържане от полов живот, отшелничество
абсолютен – лат. “съвършен, пълен”, взет сам за себе си, независим от нищо; безусловен, безотносителен; над всичко; безкрайна първопричина на вселената, синоним на божество абстиненция – лат. “въздържание”; особен вид реакция в следствие на това
абстрактно – лат. “отвлечено, неконкретно”
абстракционизъм – лат.“отвлеченост, отделяне, откъсване”; неконкретност, безпредметност
абстракция – лат. “отделяне”; отвлеченост
абстрахиране – лат. “отвличам, откъсвам”
абсурдно – лат. “глупав”; безсмислено, нелепо, глупаво; невъзможно да се случи
абсцес – лат. “отстъпване”; гнойник, цирей; аналог. абцес – за спукване, прорез, разкритие
абулия – гр. “не воля”; патологично, пълно безволие /след депресия, преумора/; апатия
авангардизъм – фр. “преден отряд”; новаторство, против традиционния вкус; отделяне, откъснатост; изпреварване
аванпост – фр. “напред пост”, предна позиция
аванссцена – фр. “отпред сцена”; предната част на сцена пред завесата
авантюра – фр. необмислено, рисковано приключение
авгиеви обори – синоним на мръсотия и запуснатост, занемареност; Херкулес изчиства за ден вонящите от 30 години обори на цар Авгий
августейши – лат. “величествен, почтен”
авджия – тур. “ловец”
авеню – фр. оживена, “главна улица”; цетрален булевард
аверс – лат. лице на монета или медал, с изписаната стойност /реверс е гърба, където има герб или лице, символ/
аверсия – лат. “отклонение”; стилистична /ораторска/ фигура за отклоняване вниманието на слушателя и читателя от някой въпрос или образ и насочване към друг /“Ей, момко, защо?”/
авис– лат. “птица”
автаркия – гр. “независимост”, вид автономия чрез самозадоволеност и експлоатиране на трудещите се /ниско възнаграждение/
автентично – гр. по първоизточници; същинско, действително; достоверно, истинско
автобиография – гр. “сам живот пиша”, животоописание, справка; житиехроника
автограф – лат. “сам пиша”, подпис
автокарикатура – гр. “сам рисунка”; иронично самоописание
автология – гр. “сам-слово”; самословие; анти метоними; думи с прякото им значение, без преносност /Пр.: “Конникът без глава” – Майн Рид/; немерена реч в стихотворна форма, без ритъм и рими /модификация на бял и свободен стих/
автоним – гр.“сам име”; истинско име на поет, писател, известен с псевдонима си /Е. Пелин, Димитър Иванов; Ламар, Лалю Маринов Пончев; Емилиян Станев, Никола Стоянов Станев / автор – лат. “творец, съчинител”, създател на автентичен творчески мисловен продукт
автореферат – гр. “сам докладвам”; кратко изложение на основните приносни моменти в научен труд, дисертация
агамия – гр.“безбрачие” /агамен – безбрачен/
агиография – гр. “свещен, свят и пиша”; писане на житие, житиеописание
агитация – лат. “подбуждане”
агитка – лат. “подбуждам, насочвам”; лирическа злободневна творба за проблем или честване на нещо; малка приятелска група в подкрепа
агломерат – лат. “навит на кълбо”; сбор от нееднородни части; конгломерат
агломерация – лат. “присъединяване, прибавяне, свиване на кълбо”; натрупване наоколо
аглосия – гр. “без език”; липса на език; немота
аглутинация – лат. “прилепване” на стандартни афикси към неизменяеми основи и корени
агнация – лат. роднинство по бащина линия
Агни – древноиндийски бог на огъня, олицетворение на свещения огън
агностик – гр. “непознат”; скептик, невярващ
агностицизъм – гр. “знание”, предполагане
агогика – гр. “увод”; леко отклонение от темпото и метрума за изразителност
агон – гр. “състезание”, надпяване на хоровете в древна Гърция; напрежение, емоция, мощ и сила; избликнала от противоречие енергия
агония – гр. “борба, усилие”; финални предсмъртни изблици на живот; предсмъртни мъки
агора – гр. “площад”; фокусно обществено място в древногръцките полиси /Атина/
адаптация, адаптивност – лат. “приспособяване”; пригодяване, донаждане, нагаждане
адекватно – лат. еднакво, тъждествено, напълно съответно, равнозначно; с ума, подходящо
адем, едем – библ. Рай /градина/; земен рай
адемекум – лат. “върви с мен”; джобен формат справочник; наръчник, указател
адепт – лат. “спечелен, посветен в тайните”, опитен, вещ, предан привърженик, последовател
адитивно – лат. “прибавено”
адмиратив – лат. “възхищение”, стилистично средство, разновидност на т.нар. “конклузив”, преизказната форма в изречението
адмирация – лат. “възхищение”, поздравление, одобрение, учудване; адмирирам
адреналин – лат. “при бъбречен”; хормон на надбъбречната жлеза за обмяна на веществата; “въодушевление”, трескаво състояние на духа при силни емоции
аед – древногръцки професионален певец-поет
азбука – стб. “аз, буки, веде, глаголи, добро, ест”; всички букви за писане на даден език, буквено писмо /пиктография/
айтис – лат. “аетос”, орел; състезание между акини – казахски или киргизки народни певци, самородни поети-импровизатори
акаталектически стих – гр. “несъкратен, пълен”, в който последната стъпка е пълна /както трябва/; класически завършено
акваланг – лат. англ. “вода бял дроб”; дихателно кислородно приспособление за водолази
акварел – ит. водна боя; картина с водна боя; ефирна, лека инструментална пиеса
акламирам – лат. “викам”, одобрявам, приветствам с шумни възгласи, с въодушевление
акмеизъм – гр. “акме”, висша степен на нещо, разцвет; адамизъм, кларизъм
акорд – ит. “като една струна”, съзвучие; звуково единство на тонове с различна височина; тризвучие /мажор, минор/
акостиране – фр. спиране до брега
акромонограма – гр. “краен сам буква”; похват, в който краят на стиха или римата е начало на новия /полени – ни, , кажи им да помнят – да помнят, звън – в сън/
акроним = абревиатура; гр. “остро, горно, крайно, най-високо име”; буквено съкращение
акростих – гр. “краен ред”; стихотворение, стихова форма, в които началните букви на всеки стих, прочетени отгоре надолу /по-рядко обратно/, образуват думи или изречение /обръщение, лозунг, името на автора, на неговата любима, отговор на въпроси в стихотворението и др./. При абецедариума началните букви следват реда на азбуката
аксиологичен – гр. “достоен”; идеал против материя /социология, етика, естетика, религия/
аксиология – гр. “стойност, ценност, достойнство”; идеалистическо учение за ценностите, включва: социология, етика, естетика, религия и пр.; дели се на етика и естетика; един от 4-те философски дяла, наред с: метафизика, епистемология, логика
аксиоматичен – лат. очевиден, истински, не се нуждае от доказване; всеизвестен; основен
акт – лат. “извършен”, драматично действие
актуален – лат. “сегашен, навременен, фактически съществуващ”
актюер ? лат. “книговодител”; консулт-статистик-стратег; регистратор; актуарий
акузатив – лат. “винителен падеж”
акумулирам – лат. “натрупвам” /сила, капитал, енергия/, събирам, съсредоточавам
акупунктура – лат. “игла пробождане”; вид иглотерапия и нервно-оперативно лечение
акуратен – лат. точен, изправен, старателен, уреден
акут – лат. “остър”; остро ударение; арсис
акутен – лат. “остър”, належащ, бърз; внезапен, силен, за бързо лекуване; с остро ударение
акцелератор – нем. “ускорител, катализатор”
акцелерация – нем. “ускорение”; ранно и динамично изпреварване на поколенията
акцент, акцентиране – лат. “ударение”; особено произношение; графическо ударение; авторска оригиналност; заострено внимание върху образ, събитие, качества, изнасяне напред; подчертаването, отделянето на даден тон, чрез най-голяма сила или по-голяма продължителност спрямо заобикалящите го такива. Чрез него се определя метрума
акцентен стих – акцентира ритмично интонационно-емоционалните ударения
алабраце – итал. “под ръка”
алба – фр. /прованс./ “разсъмване”, утринна лирическа песен, когато влюбените се разделят след нощта; вид серенада
албум – лат. “албус”, бял; тетрадка за писане на спомени и посвещения; класификатор на снимки; вид любителски лексикон
алгоритъм – лат. система правила за последователни решения на задачи и проблеми
алеатор – лат. “играч със зарове”, комарджия, рискувач
алеаторика – съобразяване с моментната случайност, перманентна смяна на похвати /модернистично западно течение/
алегория – гр. “иносказание”; дума или израз с иносказателен смисъл; смислова фигура, образ, който се възприема не в конкретно, а в преносно, обобщаващо значение; чрез конкретни образи се изобразяват отвлечени понятия /говори се едно, а се разбира друго. Пр.: в художествената литература – "Чумата" от А. Камю, басните на Ст. Михайловски; в публицистиката, изобразителното изкуство/
алегро – муз. бързо, весело /темпо/; муз. пиеса, част със същия характер
александрийски стих – 12-сричен 6-остъпен ямб /На всички покрай нас привличаше очите/
алеф – име на първата буква в азбуката на староеврейския език
алигат – лат. “прикрепвам, привързвам”; литературно произведение-продължение на друго по сюжет /в поредица/
алиенация – лат. “отчуждаване”; отчуждение, дистанцираност
алилуя – евр. “хвалете бога”; маслиново масло, олио; край, финал, завършек
алитерация – лат. “към буква”; повторение на еднакви или близки съгласни звукове. Пр.: “Гарванът грачи грозно…”/Хр. Ботев/; разновидност на консонанс
алманах – гр. “образи на луната”; сборник във връзка с период от време; забавен календар
алогизъм – гр. “неразумен, безсмислен”; стилистичен похват с умишлено нарушаване на логическата връзка между думите; съчетание от взаимоизключващи се понятия, което лежи в основата на народните гатанки и пословици, афоризми и парадокси /“Коса има, глава няма; Който не работи, не трябва да яде”/, често с комичен ефект
алограф – гр. “друг пиша”, чужд почерк в противоположност на автограф
алоним – гр. “друг име”; вид псевдоним, който е име на друго действително и в повечето случаи известно лице /Марко Поло – Ячо Кабаивански/
алопатия – гр. мед. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните
алтернанс – фр. “редуване” на рими, които са различни по място на ударение в последователните стихове /“Аз умирам и светло се раждам – разнолика нестройна душа…” из “Черна песен” – Д. Дебелянов/
алтернатива – лат. “редуващ се”; необходимост да се избира една от две възможности
алтернация – лат. “редя се един след друг”; последователно сменяне, редуване; на звукове в основата на една дума или редица думи от един и същ корен /чех - чешки, мириша - мирисах/
алтруизъм – англ. “друг”; саможертвеност и несебичност; противоегоизъм; хуманизъм
алфабет – старогр. “азбука “
алфавит – новогр. “азбука”
алюзия – фр. “намек”; реторична фигура, загатване за събитие, творба, герой, образ, място…
амалгама – смес, смесица от различни неща; метали /злато, сребро/ и живак
амбианс – цветови фон, предразполагаща тоналност
амбивалентност – неопределеност, двузначност; съчетаемост с всичко
амбра – восъкообразно, благовонно вещество
амброзия – гр. “безсмъртна”; храната на боговете, която ги прави безсмъртни; нектар е питието им, което им дарява вечна младост
амвон – издигнато място в храм за проповед
амен, амин – стевр. “истина, така е”; утвърдителен възглас; край /в молитви: во веки веков/
аморфен – гр. “без форма”; смачкан, сплеснат; без кристален строеж; китайският език
амплитуда – муз. величина, от която зависи силата на тона; най-голямото отклонение от средната стойност на физична величина, променяща се по определен закон; хармонично трептение; разтежение
амплификация – лат. “увеличаване”; стилистична фигура за натрупване на повторения: анафори, антитези, хиперболи, сравнения, градации
ампутация – лат. “отрязване”, премахване; операция на крайник или органна част /хирург./
амулет – лат. “отблъсквам”; кутийка, магически предмет за предпазване от болест и беди
амфиболия – гр. “двусмислица”; двусмисленост на израза /Пр.: Неговата коса е остра/
амфибрахий – лат. “кратък от двете страни”; 3-срична стихотворна стъпка; вид стихов ритъм. старогръцкото стихосложение А. е последователност от кратка, дълга и кратка сричка; силаботоническото стихосложение – от неударена, ударена и неударена. Бива: двустъпен /Ти смътно се мяркаш из морната памет/, тристъпен /Надоле! Надоле! Надоле!/, четиристъпен /Една е у майка, на братя седмина/, петостъпен /И чудни легенди народът разказвал с любов/, шестостъпен /Зелената вечер умира. Там бухал в раздолите буха/
ан пасан – фр. “en passant”, мимоходом
анаграма – гр. “назад буква”; разместване на букви или срички за получаване на нова дума от изходна /Ирелав Вонави/
анадиплозис – гр. “удвояване, извитост”; реторичен похват – повторение на част от изречение, стих или дума в началото на следващото изречение; вид анастрофа и акромонограма /трудно личат/
анаколут – гр. “непоследователност”, несъгласуваност; стилистичен похват за пропускане на думи или нарушаване правилната конструкция на израза; граматически неправилно съгласуване на думите /…/; вид апосиопеза
анакруза – гр. “отстъпление, теглене назад”; встъпителна неударена сричка в стиха
аналгия – гр. “не болка”; отсъствие на чувствителност към болка; аналгезия
аналекта – гр. “избран”; сборник с избрани произведения на даден автор
аналема – гр. “височина, издигнатост, база на слънчев часовник”; карта на небесното кълбо
анали – лат. “аналос”, летописи; митове и легенди; хроника на исторически събития
анализ на творба – гр. “разлъчване, разлагане”; метод на тълкуване, разбор и изследване
аналогия – гр. “сходство, еднаквост, съпоставяне, съответствие”; вид паралел, паралелизъм
анапест – гр. “обърнат назад”; 3-срична стихотв. стъпка; вид стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение е последователност от 2 кратки и 1 дълга сричка, в силаботоническото – от 2 неударени и 1 ударена. Бива: двустъпен /О, неволя – да крееш/, тристъпен /Да живееш, да бдиш, да твориш/, четиристъпен /Пъстрополата есен умира на двора/, петостъпен /Колко дена го били? – Ни дума, ни вопъл, ни стон/, шестостъпен /Ти наш кръвен баща, наш народ, леле стар непокорен бунтовник/ и много рядко в повече
анастрофа – гр. “разместване”; спирално повторение на думи и изрази
анатема – гр. “назад идея”, проклятие, ограниченост; разрив; отлъчване
анафора – гр. “изнасяне”; стилистична фигура, повторение на звукове, думи или синтактични конструкции в началото на 2 или повече стихове, строфи или изречения. Пр.: /"Запей и ти песен такава / запей ми, девойко, на жалост"/; обратно на епифора
анахронизъм – гр. “не към времето си”, отживелица; неправилно смесване черти на две епохи; вид ретроградност
анациклически стихотворения – гр. “назад кръг”; с една и съща огледална мисъл; вид антиметабола /“Две хубави очи” на П. К. Яворов/
ангажирана литература – фр. “обвързаност”; термин и призив на Жан Пол Сартр за злободневност /както популярното му: “Адът – това са другите!”/
ангеография – мед. тест, специфично изследване
ангро – фр. “на едро”; без оглед
андрагогия – гр. “възрастен обучавам и възпитавам”; алтернативна педагогическа наука, близо до социологията, свързана с изкуството на образование и обучение на възрастните
анекдот – гр. “неиздаден”; кратък фолклорен разказ с хумористично съдържание и въздействие, често за характерен епизод от живота на известна личност. Първи анекдот – "Тайна история" /около 550-55/ на византийския писател Прокопий Кесарийски
анемичен – гр. “не кръв”, малокръвен; слаб, безжизнен
анжамбман – фр. “пренасяне, прекачване” на част от фраза от един стих в началото на следващия; несъвпадение на синтактична и метрична единица в стихосложението. Изречението или друга синтактична единица не завършва в края на стиха, а преминава на следващия. Характерен за белия и свободния стих, за стиха в драмата и в наратива
анималист – лат. “анимал”, животно; автор, който доминиращо твори сюжети за животните
анимизъм – лат. “anima”, душа, дух; представа за одушевеност на природата, вяра в духове и Силата; връзка с мистичното
анимус – душа; въодушевление, живост, енергичност
аномия ? гр. “а nomos, не закон; нарушаване на закона”, криза на ценностите; състояние на обществената система, когато традиционните морални норми и законите се нарушават масово и брутално за права и облаги; незачитане на обществения дълг, превес на егоизма, конфликтността и деструктивността; общообществена криза на нравите
аноним – гр. “без име”; който не се подписва под своя творба; псевдоним, лъжливо име; творба без афиширано авторство
анонс – фр. “кратка обява, известие”; съобщение, нотис
анотация – лат. “бележка”; сбито изложение на творба, с оценка, препоръки; рекламно представяне; вид анонс
ансамбъл – фр. “съгласуваност”, съвместно изпълнение; художествена съгласуваност; състав от изпълнители
антагонизъм – гр. “състезание, съперничество”; непримиримо противоречие и борба на противоположности; враждебност, непримиримост
антецедент – лат. “който предхожда”; предходен факт в живота, факт; пред езикова единица
антианомия ? гр. “а nomos”, не закон; противоречие, нарушаване на закон, незаконност
антигравитационо – лат. срещу земното притегляне
антидот – гр. медиц. “противоотрова”
антиквар – лат. “старинен, древен”; търговец или любител на стари книги, предмети; букинист; събирач на вехтории със стойност /различно от клошар/
антиклимакс – гр. “против стълба”; низходяща градация /Пр.: оръдия, автомати, коси и търнокопи, кирки и лопати/
антиметабола – гр. “обратно промяна”; стилистично средство, думите на 1-я стих се повтарят в обратен ред във втория, симетричност на изреченията; анацикличност. Пр. “Две хубави очи” /П. К. Яворов/
антиномия – гр. “против име”; противоречие между два положенияр признавани за еднакво правилни и верни
антипатия – гр. “против страдание, болест”; чувство на неприязън или отвращение
антипод – гр. “против крак”; напълно противоположен /обикновено отрицателните герои/
антиспаст – гр. четирисложна, шествременна стъпка между две кратки или ямб и хорей
антиспастично – гр. “против спазъм”; такова лекарство
антитеза – гр. “противопоставяне”; стилистичен похват за свързване на противоположности: /“буден”– спящ, силен – “слаб”, “сложен”– прост, болен – “здрав”/
антитетичен - основан на противопоставяне, противоположен
антитетично – гр. основано на противопоставяне, противоположно; съдържащо антитеза
антифонно – гр. “против звук”; в музиката – повторно отпяване края на всяка фраза
антифраза – гр. “против израз”; думи и изрази с противоположно на основното значение /за слаб – Юнак!, за страхлив – Герой!/
антиципация – лат. “преди взимам”; предусещане, предугаждане; преждевременно настъпване на нещо, изпреварване на събитията; съждения преди опита и наблюдението; чужд на акорда тон /фалшивост/
античност – рус. старогръцката и староримската епохи, и техните: строй, изкуство, култура; класическата древност
антология – гр. “събиране на цветове”; сборник отбрани по обща идея литературни произведения; вид алманах
антоним – гр. “противоиме”; дума, противоположна на друга /любят и мразят/
антономазия – гр. “преименуване”; стилна фигура, при която нарицателно име се заменя с популярно собствено за обозначаване на лица с определени качества; описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет; назоваване на физически или нравствени качества на предмета на речта с име на герой или историческо лице /“победителят при Аустерлиц” или “битият при Ватерло” – вм. Наполеон Хамлет – колебание, Дон Кихот – романтик, Дон Жуан – женкар, Отело – ревнивец, Тартюф – лицемерие, Бай Ганьо – вм. простак, Херкулес – сила, Рокфелер – богатство, Ксантипа – лоша жена/; антономация
антрефиле – фр. малка статия във вестник; кратък публицистичен жанр на злободневна, актуална тема и в критичен дух; късо съобщение
антропогонично – гр. “anthropos, човек”; за произхода на хората
антропоморфизъм – гр. “човек слово, знание”; развит анимизъм, при който на предмети и сили се приписват човешки качества; природните сили и божества в човешки образи /митическите песни/
антропонимика – гр. “човек именуване”, дял от ономастиката, който изучава етноса на личните, фамилни имена, прякори; просопография
антропоцентризъм - схващане, според което човекът е център на Вселената и цел на миростътворението
аншлус – нем. насилствено присъединяване на чужда територия; анексия
аорист – минало свършено време /често използвано в българския език/
апатия – гр. “страдание, чувство, вълнение”; безразличие към всеки и всичко, равнодушие
апаш – фр. уличен крадец, джебчия
апелатив – нарицателен; съществително нарицателно име
аперцепция – лат. “при разбирам”; осъзнато ясно схващане, въз основа на по-рано придобити представи от личния опит; бистра обусловена визия за разлика от неосъзнатото; противоположно на перцепция
апис – египетски бог на плодородието, в образа на бик
апликация – лат. “прибавяне, присъединяване”; стилистичен похват за въвеждане на изрази- клишета в текста, но с променен вид; вмъкване на привнесени чужди цитати и отрязъци мисли; вид колажиране
апограф – гр. “препис” от оригинала, точно копие; при установяване автентичността на творение, художествен или научен текст
апокалипсис, апокалиптика – гр. “откровение”; Откровение на Йоан Богослов е една от книгите на Новия завет, най-древна христ. лит.; мъчително, непоносимо положение; ужас; произведение за края на света; връзка с абадон /староевр., унищожение, Сатана/ и армагедон
апокопа – гр. “отсичане”; изпускане на звукове в края на думата, вид елизия /нал’ тъй?/
апокопа – гр. граматична фигура, отпадане на една или повече краесловни букви в дадена дума; елизия
апокрифи – стгр. “таен, скрит, незаконен”; легендарно-религиозни съчинения, отричани от църквата като официален ръководител на културния живот през средновековието,поради еретичните елементи в тях. През елинизма А. се наричат книгите, достъпни за малък кръг посветени лица. По-късно А. означава забранена книга, отречена, подлежаща на унищожаване. Главни източници на апокрифната книжнина са староеврейските и раннохристиянските устни и писмени легенди и дуалистични учения на източните народи – манихейство, месалианство, павликянство. Оказват влияние върху формирането на богомилската идеология и книжнина, въздействат силно и върху българския фолклор. Апокрифната литература прониква у нас в 10 в.
аполог, апологет – гр. “дума, слово”; защитник, страстен привърженик; апологията е ярка, висша възхвала; одаичност, дитирамбичност
апологема, апологетика – защитна реч; безрезервна възхвала, която достига до предвзетост, хвалене; оправдано “преекспониране” на качества, близо до сервилност
аполон – върховен бог на изкуствата в Древна Гърция
апория – гр. “трудност”; неразрешим проблем, с непреодолими противоречия и пречки
апосиопеза – гр. “замълчаване”; внезапно замлъкване, прекъсване на речта и мисълта по средата на изречение поради вълнение, колебание или наплив на чувства; недоизказване, което контекстът разкрива; отбелязва се като пауза, с многоточие…; вид анаколут
апострофа – гр. “отклонение”; реторична стилистична фигура – неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевени, като към одушевени
апострофа – гр. “отклонение”; реторична стилистична фигура, неочаквано обръщанекъм публиката, присъстващи, отсъстващи, мъртви, абстрактни лица или неодушевени, себе си /лирическо отстъпление/, Бог или друг адресат, като събеседник или одушевено
апострофиране – гр. репликиране, прекъсване на говорещия; словесни атаки, нападки
апотеоз – гр. “обожествяване”, възпяване на възвишеното, героичното; висша апология; добър финал; възхвала за вечност
апотропейна функция – гр. с цел прикриване на женски полови органи
апофазия – гр. “въпреки изказано”; стилистично-поетическа фигура; отричане на вече изказаното от автора; съждение и опровержението му
апофтегма – гр. кратко, стегнато, остроумно, нравоучително, дидактично изречение, често извлечено от личния опит на автора; [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.] /[You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]./
апояндо – исп. техника на свирене, “опирайки се”
априори – лат. “по рано”; независимо от опита и фактите; предварително, отнапред; преди сетивното; пред чувството и възприятието
арабеска – фр. “арабски”; стилна миниатюрна творба, като мотив в резба; вид фреска, симетрична стилизация на цветя или геометрически фигури върху камък, дърво /маврите/
арамейски език – вече изчезнал, езикът на Христос
аранжимент – фр. “уреждам, привеждам във вид”; аранжиране, аранжировка; [You must be registered and logged in to see this link.], обозначаващ разработването на един и същи музикален мотив за различни музикални инструменти или неговата коренно различна [You must be registered and logged in to see this link.]
арбитър – лат. лице, определено да разреши спор между други, без да е съдия; посредник
арбитър елегантиарум – лат. “arbiter elegantiarum”, съдия на изящността, съдник на изящния вкус; вж. интер парес
арго – фр.“наречие”; таен, престъпен говор /декласирани елементи/; професионален език, характерен само за отделен занаят и учени; жаргон
ареал – лат. “площ”; гранична област на разпостранение на определени вид или явления
ареола – лат. “малка повърхност”; светлия кръг около луната; кръгчето около мамилата /зърното/ на гърдата
аретология – гр. “добродетел”; наука за добродетелта и чудотворството, изцелението, смеха
аржан конте – фр. преброени, разчетени, пресметнати пари; плащане в брой; пари в кеш
ариаднина нишка – Ариадна, дъщеря на критския цар Минос, спасила митичния герой Тезей, като го снабдила с кълбо, което той размотал и по нишката успял да излезе от омагьосания лабиринт; способ за разрешаване на много труден въпрос, ръководна мисъл
аривизъм – фр. “силна амбиция; безскрупулност за успех на всяка цена
аритмия – гр. “липса на ритъм, неритмичност” в силабо-тоническото стихосложение чрез ударение; “прескачане на сърцето”
аркан – лат. прен. 1. тайна 2. в алхим.: мистериозна смес, предназначена само за адептите
армагедон – староевр. Абагон /символ на унищожение, главатар на дяволите/; краят на всичко /Библия/; апокалипсис
армея – гр. диал. кисело зеле
арсенал – араб. учреждение-склад за оръжия; запас словесни средства за борба и защита
арсис – гр. “повишаване” на гласа, акцент, ударение върху една сричка /ямб - 1, хорей - 2, анапест - 3/; акут
арт, арс – лат. “изкуство”
артезиански кладенец – дълбок природен кладенец, от който водата блика високо, поради естественото налягане
артикулация – лат. “състав, частица”; съставяне, учленяване на звуковете в човешката реч; учленяване; отчетливо пеене на тоновете легато и стакато
архаизация, архаизми – гр. “остарялост, стари думи”; стилизация; във фразеологията
архангел, арахангел – гр. един от първите ангели
архат – санскр. Достоен, който няма повече да се преражда
архетипна критика – подход в литературната критика, свързан с понятието архетип /начало образец/, което се среща в античната философия със значение праобраз, идея; Архетипът действа там, където съзнанието е безпомощно, и се разрушава при опит да се осмисли преживяването. Той е архаично интуитивно /безсъзнателно/ средство за ориентация в света. Арх. критика анализира сънища, митове, приказки или други писмени фиксации на фантазията, както и произведения на изкуството. Представители: З. Фройд и К. Г. Юнг, в литературата – Н. Фрай, М. Б |
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Вто 27 Апр - 22:33:17 | |
| Б
багреница – дълго, пурпурночервено скъпо наметало, носено от царете като символ на власт
бадж – англ. контрална табелка с легитимация на служител
баждарина – такса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан в други селища, съществувала през турското робство и известно време след Освобождението
баждарница – място или помещение, където се е плаща налогът баждарина
бак стейдж – англ. “backstage”, зад сцената
балада – фр. “танцувам, играя”; 1/ Жанр във фолклора и в худ. литература с фантастична, героична, историческа или социално-битова тематика; в стихова реч; 2/ В музиката – народна хороводна, по-късно повествователна песен, с легендарно-епично или приказно-фантастично съдържание /в средновековна Западна Европа/, вокална творба върху балада, обикновено в свободна форма; инструментална пиеса с епичен или фантастичен характер /често с програмно съдържание/
бараж – фр. преграда във въздуха срещу неприятелски самолети
барбаризми, варваризми – лат. “чужд”; чужди думи в националния език /чуждици/
бард – келтски “певец”; древен народен поет и певец у галите, шотландците, бретоните и ирландците; поет с китара /Боб Дилън, Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Дийн Рид, Виктор Хара, Хари Белафонте, Джим Морисън, Джон Ленън, Михаил Белчев, Кърт Кобейн/
барелеф – нисък релеф, изъкнало скулптурно изображение
барок – ит. “изискано, странно, необикновено”, изящно, елегантно
барометър – гр. “тежък мярка”; уред за атмосферното налягане; измерител
басня – кратко епическо алегорично произведение с поука и изводи, герои животни; бестиарий; остроумна творба за животни с човешки качества
батал – ар. изоставен, запустял; развален, негоден
баталист, батално – фр. “битка”; на военна тематика
бахча – ар.-тур. зеленчукова градина
беатизация, беатификация – лат. “честит, блажен”; провъзгласяване за честит и блажен, под светец като функция
беграунд – англ. заден план, фон; представяне, база
безапелационност – неумолимост, безвъззивност /без обжалване/; грубост, безпардонност
безмензурна музика – лат. “мярка”; бавна песен или мелодия, без размер
безпрецедентно – лат. “без предшестващ”; напълно неочаквано и без аналог до момента
безсъюзие = гр. “асиндетон”
бейт – двустишие, въпрос и отговор – 1 завършена мисъл /“Финдли” Р. Бърнс/; хайку, юген
бекрия – пияница
белетлистика – фр. “изящна литература”; ощо название на худ. епични творби, художествена проза
бенефис – фр. “благодарение”; театър, чийто приход е в полза на някой артист; честване на артист; вид рецитал или промоция
бенефициент – лат. “облагодетелстващ, прехвърлящ своето право”. трета страна, в чиято полза е сключен договор или право по банкова сделка /вид акредитация/
бестиарий – лат. “звяр”; вид литературна творба, при която се рисуват зверове с алегорично значение; тъждествено на басня
бестселър – англ. “продаван най-много”
библиофил – гр. “книга обичам”
библия – гр. “ta biblia, написано на папирус”, “книги” /сборник между 66 и 77 такива, писани близо 1600 години/; Свещеното Писание; състои се от Стар завет /Вехт, за Сътворението на света, историята на първите хора, евреите, потомците им; напътствия, пророци и избраници на Бог; 50 книги/ и Нов завет /раждането на Иисус, живота и делата му, дейността на учениците и последователите му; 27 книги; 4-евангелието сред тях е за живота, учението, разпятието и възкресението на Иисус Христос/
биенале – лат. “на всеки две години”, международна изложба конкурс, преглед на изкуства
билборд – англ. “топка, записка; обшивка”; рекламно пано с внушителни размери
бинарен – двоен, двойнствен
бинди – третото око на Шива /при челото в Индия/
биография – гр. “животопис, животоописание”; биографичен метод на Сент Бьоф /1804-1869/; “Стилът – това е човекът!” /Бюфон/; “Биографията не е от значение…” /Тери Игълтън/
битеизъм – лат. “двубожие”
битие – гр. “съществуващо”; първата библейска книга /за Сътворението на света и човека/
бихейвиоризъм – англ. “поведение”; идеалистическа амер. теория, която отрича съзнанието и преекспонира функцията на вродените човешки инстинкти и механически навици
благоволение – добра воля; желание, оказване на чест и почит; вид говеене
благоговение – безмълвна дълбока почит и уважение; вид говеене
благозвучие /римуваност, мелодия/ на стиха = евфония
благопристойност – благородство, смиреност, скромност
благоутробен – добросърдечен, благоразположен, благодушен, с добро сърце
благоутробие – 1. книж. ирон. голям, добре охранен корем 2. книж. остар. добросърдечност, милосърдие, благоразположение
блаженствата: 1/ Блажени са бедните духом, защото тяхно е царството небесно. 2/ Блажени плачещите, защото те ще се утешат. 3/ Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 4/ Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. 5/ Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. 6/ Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 7/ Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. 8/ Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. 9/ Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата /Матей 5: 3 – 12/
блам – фр. неодобрение, порицание, мъмрене
блам, бламиране – снемане доверие, сваляне от пост; укор, поругание, охулване; възпиране
бламирам – изказвам недоверие и свалям от изборна длъжност
блус – англ. “меланхолия тъга”; старинна лирична негърска песен
блюстител – бди за спазването на закони, норми; пазител
блюстител – лат. [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]; бдящза законността /conservator legis/
бол – тур. “изобилие”
бомбастичен израз – фр.“надут, пресилен”; натруфен, претенциозен;ползват ги самохвалци и лъжци; парвенюшки “остроумия”
бомонд – фр. “висше общество”, аристократичен кръг; англ. “хайлайф”
бонвиван, бован – фр. “bonvivant”, веселяк, гуляйджия; широка душа
бонификация – фр. “освобождавам от дълг”; подобряване на качеството на нещо
бонифицирам – лат. “добър правя” /бонус фацио/; подобрявам, правя по-качествен
бордон – исов глас в музиката, на един тон като однова; исо
бохем – фр. циганин от Бохемия, скитник, чергар; безгрижен човек, който не се безпокои за утрешния ден; материално неосигурен, но с весел, гуляйджийски, понякога и разгулен живот
бра – стенен свещник
бранд, брандинг – англ. печат, жиг, стигма, дамга, клеймо; отличителен мениджърски продукт; процес на изграждане на благоприятен имидж сред конкурентите на продукт или компания пред потребителите и потенциалните клиенти
брахиколон – гр.“състоящ се от кратки членове” стегнати думи, изрази, словосъчетания /Гео Милев “Септември”, Никола Фурнаджиев “Конници”, Валери Иванов “Ноември 1989-а”/
брахиология – гр. “кратък слово”; замяна на по-дълъг израз с по-кратък. Пр.: Народът се бори за мир /спокойствие, ред, сигурност/
брейнсторм – англ. “мозъчна буря”, атака; главоблъсканица; състезание за бързо мислене и светкавични отговори на въпроси
брифинг – англ. пресконференция; традиционен отчет за дейността пред медиите
брътвя – диал. бърборя, плямпам; брътвеж
буга – говедо, бик, бивол, самец
будоар – обзаведена тоалетка на жена
буйрунус – тур. “моля, заповядайте”
букаи? – тур. стоманена верига за спъване на кон; окови за затворник; пранги
букинист – фр. продавач или търговец на стари книги; антиквар
булевард – фр. “широка улица”; булевардната литература отразява този живот
бум – сензация, шум
буриме – фр. “bouts rime's”, римувани в края, стихове по зададена рима;
буриме – фр. “римувани краища”; стихотворение, написано по предварително зададени рими
бурлеска – ит. “шега”; 1/ В лит. е пародийно-комичен вид поезия, в който комичното произлиза от контраста между темата и нейната интерпретация /проста тема на висок стил или обратното/; 2/ Музикална пиеса с грубоват хумор или шеговит характер; част от циклично произведение
бутафория – ит. “изхвърлям вън”; наподобяващи истинското; украса за витрини; фалшив блясък; често синоним на самодейност
буукросинг – англ. “книга пускам”; практика на Окфорд свободно да се оставя книга на свобода вън /по пейки, стълбища, парапети и т.н./; небрежно подтикване към четене
буфонада – ит. “шега”; комедия с ирония, изопачаване, пародия, сатира; смешна импровизация; вид клоунада; вентриловистика
буюрун – тур. “заповядайте”
бърчини – диал. грижи
бюлетин – фр. “официално известие” за актуално събитие; библиографско периодично издание; вид комюнике
бял стих, бели стихове – англ. “blank vers”, изтривам, унищожавам; астрофични неримувани, стихове със заличени рими, но притежават размер /ямб, хорей и т.н./ и своя “вътрешна музика”, различно от свободен стих /vers libre/; образци: Шекспир, Байрон, Шилер, Жуковски, П. П. Славейков, Яворов
В
вазектомия – стерилизация на мъжа
вакханалия – празник на виното в Рим /лат. Бакхус – бог на виното/; гр. Дионис - дионисий, тр. Загрей – розалий; хаос, безпорядък, разпуснатост
вакханка – лат. разпусната жена, лека; тиада; менада
вандализъм – нем. безогледно ограбване, разрушаване на културни ценности; варварство
вапцани – диал. боядисани
вариант – лат. “променящ се”; избор; път; промяна
вариация – изменение на основната тема
вегетиране – лат. “ободрявам, оживявам”; затихнал живот, оскъдица; без духовни интереси; тлеене; “тъпчене” на едно място; “сивота”
веда – санскр. “знание”; най-старите произведения на древната индийска литература – ХV в. пр. н. е. /Пр. “Веда словена” - "Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха" с 23809 стиха в ІІ тома, Белград, 1874 – Стефан Веркович /босненски сърбин/; “Песен за нибелунгите” – германския епос, с 9776 стиха/
вендета – ит. “отмъщение”; война, избиване, кръвопролитие
вентрален – лат. “стоманен”
вентролог – виртуозен имитатор на инструменти, без мърдане на устните; вентриловист
вер либр = фр. “vers libre”, свободен стих; модерно стихосложение, с отделни бегли белези на класическия стих, с незадължителни: ритъм, строфи и рима; араб. “шиар хурр”
вербална елубвенция – лат. “словесна красноречивост”, ораторско красноречие
вербалност – глаголност, дума, устен, словесен
вербуване – нем. набирам хора /войници/ за работа, привличам някого за доброволна кауза
вернисаж – фр. “лакиране”; първият ден на художествена изложба или предхождащият го нарочен оглед на поканени специалисти и гости преди официалното откриване
вероломство, вероломничество – рус. безчестие, подлост, коварство, византийщина /пр. нападението на Юстиниян над бившия съюзник Тервел при Анхиало/; изневяра, изменничество, нечестност, невярност, двуличие, лицемерие, измама; предателство /на договорка или клетва/; фалш, перфидност, макиавелизъм
версификация, версификатор – лат. “стих правя”; стихоплетство, стихосложение; умение за писане на стихове; стихоплет, посредствен поет, който владее съвършено техниката, но няма творческа мощ
версия – лат. “променяне”; истина; вариант на вече известно, ново тълкуване
версус – лат. “стих”; отделен ред от стихотворение /Аз искам, сестро, тук да загина!/
ветатив – глаголна форма на забрана
вето – забрана, сприране на решение
виа долороса – изр. “via dolorosa – пътят на скръбта”, който извървява Иисус към Голгота
виа сакра – лат. “via sacra, свещен път”, главната улица в древен Рим
видове редакции на текст: плеонастична /гр.“плео”, повече, словоизлишество, словоизобилие/ – чрез допълване с епитети /украсяващи, необходими, екстремни и контрадиктурни/, сравнения, повторения /анафора, мезофора, епифора, спираловидно повторение, еуфония, какафония, алитерация, асонанс/; брахиологична /гр.“брахос”, съкратен, къс, срязан/ ? чрез съкращаване, пропускане на думи и звуци: афереза /в нач. – Асково, вм. Хасково/, синкопа /в средата – к во, вм. какво/, апокопа /в края – йощ, вм. още/; тропова /гр. “троп”, израз, дума, морфема/ ? чрез заместители /корелати/ от двата вида тропи: метафорични /персонификация, олицетворение, анимализация, алегория, хипербола, литота, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза/ и метонимични /синекдоха, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномасия/; еналагична /гр. “еналаго”, разместване/ ? чрез инверсия, еналакса или хипербат /стилов “прескок” на думи/
визион – фр. “видение, сън”; комбинирана снимка на сън, спомен в асоциация, ретроспекция
визия – гледане, изглед, видение, идея, представа /книж./
викарий – лат. папски наместник, заместник; помощник
виреле, вирле – строфа от 6 стиха, в среднов. френска поезия; малка стара френска поема с 2 рими и рефрен, сходна на рондото
виртуалност – годност, вероятност да се прояви, възможност
висок стил – постижение на класицизма, разграничава се от разговорната реч = стилизация; система от определени езиково-изразни средства на висш жанр, често пародия; спец. науч. лексика, чуждици
високопарен – рус. “тържествен, надут”; натруфен, предвзет, маниерен, с “гръмки” фрази
вития – книж. сладкодумен оратор, волнодумец
витяз – рус. “юнак, герой”
виц – нем. “остроумие, шега”; вид къс анекдот; устно предадена, шеговита комична случка
влъхва – магьосник, мъдрец, разбойник и крадец
воаяж – фр. “пътуване”
водевил – фр. долината Вир; забавна анекдотична комедия, която не задължава с дълбок сюжет; дълъг, шеговит разговор
вокална алитерация = асонанс = лат. “гласна към буква”; повтаряне на гласни звукове в съседство; музикалност на стиха
волеизява – израз на волята, желание за показ
вулгаризъм – лат. “долен, прост, груб”; съответно неприлични нелитературни думи; просторечия; краен жаргон
възклицание – възторг, дълбоко вълнение, гняв, страдание, състрадание, изненада, внезапно чувство; изразяване чрез междуметия и частици
върлина – диал. остар. дълга, тънка пръчка
върнаут – англ. прегаряне
въртоп – остар. свърталище; водовъртеж
Г
гавазин – ар.-тур. телохраните; въоръжен пазач при високопоставено лице, легация и др.
гагаузин – варненски християни, българи, на които родният език е турски
галиматия – лат. разг. глупава бъркотия, неразбория, безмислица
гама – муз. последователен възходящ или низходящ ред на тоновете в една октава
ганти – ост. ръкавици; роден с ганти – роден с късмет /по Лилиев, Вазов/; праславянска групировка: анти, ванти /венеди/, ганти
гарафа – кана, стъклен съд за вода, шише
гардиране – омекотяване, посрещане на удар, туширане, улавяне, предотвратяване
гаулайтер – нем. фашистки самовластен управител, потисник, тиран
гег – шега, комичен ефект, къса смешна сценка; скеч
геминация – гр. удвояване на съгласна в думата; реторическа фигура на епаналепсата; многократно подчертано повторение на дума; епизевксис
генеалогия – изучава родови връзки, родословия; данни за родство и произхода на индивид и група; построяване на “родово дърво”; родова памет
генезис, генеза – лат. “раждане, призход”; история на зараждането и развитието на нещата и явленията; генеза; произход, възникване, зараждане; генеза; Първата книга в Библията; битие
генератор – лат. “родител”; произвеждащ, раждащ енергия
генерация – раждане, поколение, потомство, зараждане
геноцид – лат. “убивам”, масово изтребление на хора
герак – ястреб
геронтология – гр. “старец наука”; медицински клон за проучване на остаряването
главов регистър – връхната точка , с “натиск”, труден за контролиране
главоломно – много сложно и мъчно
гладиатор – лат. “gladiatores”е наименование на роби, престъпници или военопленници в [You must be registered and logged in to see this link.], които се сражават помежду си или с диви животни за забавление на публиката; атрактивен боец; храбър воин
глайд – англ. кратък преходен звук, между два трудно съчетаеми; “Й”
глисандо – исп. ит. “плъзгащо се”, плавно придвижване от тон в тон; меко приплъзгване на пръстите по струната; легато
глобално – фр. взето изцяло, без подробно пресмятане
гном – нем. земен дух в образа на джудже, живеещ дълбоко в земята и пази съкровищата й; хипофизно неразвит, дребен на ръст човек; пигмей; лилипут; пигмоид
гнома – гр. “назидателна мисъл, мнение, сентенция” с дидактичен характер
гносеология – гр. “познание наука”; теория на познанието за човека и критерия за истината
говеене – нар. обредно мълчание /като израз на почит към свекър, свекърва, кум и др./; не ям блажно, постя; изобщо не ям, тримиря
гой – иврит. “неевреин” /чужд, иноземец/; човек, учен, който владее тайните на природата, направлява политиката и историята /липсващ сред политиците/
горгона – гр. “ужасен”, мит. вкаменяващи с поглед 3 сестри, със змии коси; синоним на отвратителна, зла жена
горолом – буен вятър; място в гора, където дърветата са повалени от вятъра
готика – вид диаболизъм; страхотия, гротеска, кървавост, ужас; архитектурата – остри ъгли
гравитиране – привличане, клонене, кръжене около нещо, стремление
градация – лат. “постепенно издигане”, засилване на чувството; фигура на речта: постъпателно увеличаване /възходяща градация/ или отслабване /низходяща градация/ на изразителността. Пр.: "стреснат, трогнат, очарован" /Хр. Смирненски/
графология – гр. наука за определяне характера на човека чрез изучаване на почерка му
графоман – гр. “пиша лудост”; бездарен писател, който пише много, но творбите му не струват; маниакален автор на творби
грация – финес, мекота, елегантност, изящество; етикет на култура; вж. харити
гризетка – фр. “сива, със сиви дрехи”; обикновена безлична жена; лека жена
гротеска – ит. “пещера” /Grotta, грот/; подземията в Рим; чрез хипербола и деформация се подчертава комичното; орнамент – причудливо преплитане на фантастично и декоративно при резби; карикатура
гръндж – англ. неглиже; свободно, небрежно, без докарване; както се държи вкъщи; непукис
гуркам – потапям нещо цяло във вода; гмуркам
Д
давакана, деваяна – санскр. път на боговете; пътят, който води към по-високо съзнание, отвъд разума, пътят на мъдростта и духовното познание
давление – рус. манипулиране, влияние
дадаизъм – фр. неясно, несвързано детско бърборене; детски език, безсмислена поезия; адекватно на нонсенс; нихилизъм, цинизъм, абстрактност
дактил – гр. “пръст”; вид трисричен стихов ритъм. В старогръцкото стихосложение – последователност от 1 дълга и 2 кратки срички, в силаботоническото – от 1 ударена и 2 неударени срички. В съчетание с други ритмически стъпки /спондей и хорей/ античният дактил е основа на разнообразни стихотворни размери: хекзаметър, пентаметър, Алкеева строфа, строфа на Сафо и др. Бива: двустъпен /Моите спомени, птици в нощта/, тристъпен /Някога тука залутан/, четиристъпен /Плахи звездици в небо потъмняха/, петостъпен /Нека ме шибат и брулят неверните бури/, шестостъпен /Бистрия въздух и нивите с тежък косичник от злато/
далян, талян – неподвижна мрежа за риболов, морско ограждение с мрежи, рибарник
дарование – дарба, талант
де факто – лат. “по същество”; съгласно с фактите; по документ
де юре – лат. “по закон”; съгласно с правото, по право
де юре и де факто – лат. съгласно с правото, по право, по закон; съгласно фактите
дебаркирам – слизам от кораб, правя десант; свалям войска на брега; разтоварвам кораб
дебил – лат. “слаб”; дебелокож, непукис
дебют – фр. първо излизане на сцена или пред обществото; начало на партия шах
девалвация – лат. “де валор”, без стойност; обезстойностяване, понижение на паричния курс; инфлация на ценностите
девиантност – лат. “отклонение път”; отклонение, смяна на посоката в развитието, поради необходимостта на условията
девиз – фр. “призив”; късо изречение с ръководна мисъл; надпис на герб; ръководно начало
дегустация – лат. “проба”; опитване, пробване на напитка или ястие; вид дестинация на продукта; добиване на нюх
дедукция – лат. заключение от общото към частното; обратно на индукция
дежавю – фр. “вече видяно”, познато, излъчено, показано; просънувано, провидяно
дезертиране – лат. “изоставен, пуст”; бягство от войската и от бой; неизпълнение на службата си; предателство
дезигнация – лат. “избиране, определяне, посочване”
дезидерата – лат. “желано, необходимо”; нравочителен текст с напътствия за успех и щастие /“… бъди внимателен”/, датиращ от 1692 г. и открит в църквата “Сейнт Пол” в Балтимор /
декадент, декадентство – фр. “упадащ, упадък”; антиреализъм; отчаяние, сантимент, песимизъм; сплин; наименованието "декаденти" идва от едно стихотворение на Пол Верлен: “Je suis l'empire a la fin de la decadence - Аз съм империята в края на нейния упадък.”
декапитация – лат. “обезглавяване”
декламация – лат. упражнение в говорене; възпроизвеждане наизуст; фалшиво говорене от друг; изкуствено рецитиране
декларативност – лат. “заявявам, съобщавам”; нехудожествена помпозност, фразьорство; прякост; откритост
декори – пресъздаване на обстоновка, природен фон, завеси, рисувани макети и др.
деликатна – фр. нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива
делириум – лат. болезнено бълнуване, лудост, несвест; делир
демагогия – гр. “народ водещ”; лицемерие, измама на обществото чрез обещания
демараж – фр. набиране на скорост, инерция пред останалите в надпревара
демаркационна линия – исп. разграничителна, временно гранична; отделяща
демарш – фр. постъпка, дипломатически ход
дембел – тур. мързеливец, ленивец, безделник
деменция – лат. оглупяване, лудост /разновидност “болест на Алцхаймер”/
демиург – гр. “занаятчия, архитект”; прен. Бог, еманацията на творческия дух; Великият
демонизъм – гр. “дявол”; вид диаболизъм; изобразяване на страшното, тъмното, зловещото, видения; сатанинското
денди – англ. прекалено изискан светски човек, който следи извънредно много модата; конте
дерайлиране – излизане от релсите; отклонявам се от правия път в живота, тръгвам по лош път; преобръщане на композиция с вагони
дервиш – пер.-тур. мохамедански монах, калугер; дървен сарашки инструмент за ремъци
деребей – тур. потисник, тиранин, самовластник; своеволен турски феодален управител деребействам – тур. своеволнича, вилнея – с обществена власт и средства
дерменджия – тур. “воденичар”
десенсибилизация – лат. обезчувствяване на организма към алерген /Пр. “обрязването”/
десетте божии заповеди – 1/ Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене, 2/ Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи, 3/ Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…, 4/ Помни съботния ден, за да го освещаваш; шест дни работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа…, 5/ Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята, 6/ Не убивай, 7/ Не прелюбодействай, 8/ Не кради, 9/ Не лъжесвидетелствай против ближния си, 10/ Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му; нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито някакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти
дестабилизиране – разклащане на устоите, нестабилност
дестинация – представяне на продукт, вид презентация, публична “дегустация”
деструктивен – лат. “разрушавам”; рушителен, злокачествен
деструкция – лат. “разрушавам”; разпад, разруха; разваляне, разрушаване на нещо
детайл – фр. “подробност”; аналогично на фрагмент
детектор – лат. “разкривам”; устройство за установяване на наличност
детерминант /а/ ? лат. “определям”; от основно значение; основен определител
деус екс махина – лат. “бог от машина”; механизми в древногръцкия театър за внушителност и респект на публиката
дефиле – фр. “редица”; тържествен марш пред някого; тесен и дълбок планински проход
дефиниране – научно определение
дефинитивен – лат. “определен”, окончателен, установен
дефицит – лат. “липсва”; превес разходи над приходи; по-малко от установеното; недостиг
дехуманизация – лат. “без човешки човек”; неверие в човека, развенчаване на мита за мощта му; обезчовечаване
джем-сешън – англ. съвместно свирене, среща на разностилови групи и музиканти
джентълмен – англ. “нежен мъж”; изискан в държанието си човек, с красиви възпитание и обноски; галантен и благороден към дамите
джогинг ? англ. вид здравословно бягане с бавно или умерено темпо /най-често сутрин/
джойнт венчър – англ. “съвместна авантюра”; вид временно сдружение /консорциум, общество/ на лица, компании, университети, правителства /комбинации и от изброените/ с участие в съвместна дейност или такова ползване на ресурси за извеждане на обща цел и продукт, като всеки участник има самостоятелно юридическо положение
дзен – санскр. “съсредоточеност, размисъл” /древноинд. “мисля”/; източна модификация на будизма /чан/; прен. дзен-поезия – архикратки мъдри стихове /в Китай – образец е Пан Юн/; вид хайку – родон. американците Джак Керуак и Ричард Райт; зен
диаболизъм – литературно течение, маниер в литературата, чиято естетика се гради върху представяне на ужасното, парадоксалното и ирационалното, “дяволското начало” у човека, злите сили, които го направляват /огледало, портрет, часовник, Сатаната, смъртта, нечистата сила, гробище, кръстове, изчадия, уроди/
диагноза – мед. определяне на болест или състояние
диагностика – гр. “разпознаване”; разпознаване на болест; правилно прогнозиране
диакритичен знак – гр. “различителен” знак към буква за означаване и отсенка /и`, й и др./
диалектизми – гр. “наречие, говор”, диалект; колоритни национални думи
диалектика – лат. “изкуство да се води разговор”; единството и борбата на противоположностите /начало – Хераклит, връх – Хегел/; антипод на метафизика
диалог – гр.“два слово”, разговор на двама
диапазон – гр. “през всичките”; тонов обем на глас или инструмент /чрез интервал/
диафрагма – гр. “преграда”; плоските мускули между гръдта и корема
диван – перс. “книга”; източни сборници със стихове от различен вид: касиди, газели, рубаи
дидактика – гр. “поучение”; изкуствено внасяне на определени морални идеи в литературна творба; в педагогиката, най-често е във връзка с възпитание на детето
дикция – лат. “dikto”, произнасям”; художествен говор; начин, умение ясно и отчетливо да се изговарят думите при говор, декламация, песен или художествен текст
дикция – лат. “произнасям”; художествен говор; начин, умение ясно и отчетливо да се изговарят думите при говор, декламация, песен или текст
дилема – необходимост при две противоположности да се избере едната; краен проблем
дилетант – любител; занимава се с изкуство, наука или техника, без нужната специална подготовка; лаик
дилогия – гр. “двоен слово, разказ”; две литературни произведения, композиционно самостоятелни, свързани помежду си с общи замисъл, сюжет, герои; аналогично трилогия, тетралогия, пенталогия и т. н.
динамика – гр. “сила”; силата на звука; усилен, ускорен ход; напрежение
динета – фр. “дине”, тържествен обяд
диплянка – джобен формат печатно издание, книжка /с рекламна или пропагандна цел/
диригент – фр. “управлявам”; музикален ръководител на хорови и оркестрови състави, оперни и балетни спектакли, с високи разбирания за ансамбъл и творба, управляващ изпълнението им /ритъма, динамиката, темпото, всъпването в партия и соло/ посредством движения и знаци с т.нар. “диригентска палка” или ръце. Прочути: Фуртвенглер, Артуро Тосканини, Херберт фон Караян, Кондрашин
дисбаланс ? лат. нарушено равновесие; антоним на баланс
дисекция – лат. разрязване на труп или части от организъм, обстойно разчленяване
дисеминация – лат. “разпръсвам”, разсейвам, разпространявам; инфектирам /мед./
дисемия – гр. “дву знак”, двузначност на дума; метонимична условност
дисидент – лат. “който е в разногласие с някого”; отцепник, разколник
дисимилация – лат. “разподобяване” /на сходните звукове/
дискурс – лат. discursus - тичам към/бягам от; често обозначава “разговор, обсъждане, говорене”, "писмена или говорима комуникация или дебат" или "формална дискусия или дебат"; термин, широко употребяван в съвременната хуманитаристика в обединяването на лингвистиката, философията., литературознанието, историята, психоанализата и социологията. В структуралистичната парадигма – означаване на езика не като структура, а като дейност на субекти, ситуирани в конкретни контексти; синоним на текст, свързан с контекста си; широко изследвано в семиотиката /М. Фуко въвежда понятието “епистема”, означаващо присъщите на дадена епоха дискурсивни практики – езиково поведение и мислене/; слово, разказ; ракурс
дислексия – гр. “отрицание дума”; специфични затруднения при четене и писане; неспособност за четене и разбиране на прочетеното, объркване на букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“ или разместване местата им в думите; писане, както буквално говорим /не е малоумие, дори понякога с наличие на феноменални способности в други направления/. Причини са и органични увреди на мозъка, като инсулт или тумор. Засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта и води до различия в обработката на информация.
дислоциране – лат. разместване, преместване на друго място
дисонанс – лат. “несъзвучен”; вид непълна рима; неблагозвучие; разногласие; дисхармония; обратно на консонанс и асонанс
диспаратен – лат. “неравен”, който няма общи признаци; разнороден
диспозиция, диспозитивно – лат. “трудно достъпно”; разположение /примерно за бой/; приложимо, доколкото няма друго предвидено за разрешение на казус
диспропорция – лат. “без размер”; нехармоничност, несъразмерност, несъответствие
дистанцираност – разстояние, междина, странене
дистрибутор – посредник, разпределител; който върши дистрибуиране /пробване/
дистрофия – гр. “не строфа; не храна”; двустрофие; нарушаване на храненето
дисфемизъм – гр. дума с вулгарен, груб или фамилиарен отенък, подменяща общоприетата; антоним на евфемизъм, синоним на какофемизъм
дитирамб – гр. “тържествена песен”; патетично хвалебствие в лириката, песен /за Дионис/
диферентен – лат. “различен”, нееднакъв; разграничен, обособен
диференциация – лат. “различие”; разграничаване, разслояване, обособяване; еволюиране
дифтонг – гр. съчетание от две гласни, което звучи като една цялост; двугласна
дифузия – разпръсване, разливане, взаимно проникване през преграда /при П. Зарев/
дихарма, дхарма – санскр. “нося, държа”; обобщаващо понятие за Великият ред, на който е подчинен света; основата на човешкия морал и етика, закономeрния ред във вселената, законът на кармически управляваното пр |
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Вто 27 Апр - 22:45:00 | |
| Е
еазионизъм – фр. “бягство”; Насока в буржоазната художествена литература, която не отразява реалния живот, а създава свят на примамливи илюзии; искейпизъм
евгеника, евгенетика – гр. “породист”; подобряване на вид, род, раса чрез специален подбор на родителите; вид “генно инжинерство”; бъдеща еволюция на човека; термин, създаден от Франсис Галтон /1829-1911, братовчед на Чарлз Дарвин/ в 1883. Келликотт я определя като “социално управление на човешката еволюция”
еволюция – лат. “развитие”; част от диалектиката, постепенно количествено изменение, развитие и ново качество; прогрес
евристика – гр. “намирам”; изследване на документи ; словесно обучение чрез проблемни въпроси; търсене на смисъла издълбоко
евритмия – гр. “ритмичност, съразмерност, хармоничност”, плавност на ритъма; вид благозвучие; гр. “паневритмия” – общ добър ритъм /сакралният танц на П. Дънов/
евтаназия – гр. “добро смърт”; блажена смърт, безболезнена, причинена съзнателно с лекарства за облекчаване и прекратяване на агонията; лека, хубава смърт
евфемизъм – гр. “похвален, ласкав, благоприятен”; “добро, благо слово”; замяна на груби, неприлични думи и изрази с фини /бялата смърт, жълтата гостенка, любител на нежния пол/; антоними: дисфемизъм, какофемизъм, силна дума /неприлични, груби, директни думи/
евфония – гр. “благо, хубаво звучене”; благозвучие, хармония, музикалност на стиха и словото; специфична напевност
евфуизъм, евфуистичен стил – гр.“благороден, надарен”; маниерен висок стил, високопарен и натруфен, макар и предвзет, много изискан и остроумен; високопарна реч на висшето общество
евъргрийн – англ. “вечно зелено”, неостаряващ шлагер; подобни песни съществуват от 17 в. /примерно “Грийнслийвс”, “Санта Лучия”, “Липата”/, а по-късно с термина се означават неувяхващи шлагери с мелодично звучене /“Green, green grass of home” – Том Джонс, “Please release my” – Енгелберт Хъмпердинг, “Yesterday” – Бийтълс и т.н./
егида – гр. “щит на Зевс”; символ на гняв, покровителство, защита и опазване
его ? лат. “Аз”; собственото самочувствие и личностна потребност; егоизъм
егрек – тур. лятна кошара за добитък
еда – староирландски сборник с исторически фолклор; скалдически поетичен учебник
едем – плодородна област в Азия, където е райската градина /вероятно в Армения или сливането на реките Тигър и Ефрат/; синоним на рай
език – средство за общуване /комуникация/ между хората, главното в него са граматическият строеж и речниковото богатство; в пряка връзка с живота; Езикът на художествената литература е елемент на стила на писателя: индивидуализация, типизация, речева характеристика, стилистични фигури, авторова реч – диалог, монолог; преносно – тропите: метафора, олицетворение, образен паралелизъм, алегория, хипербола, литота, епитет, сравнение, метонимия, синекдоха, ирония, перифраза + стилистичните фигури: обръщение, възклицание, реторичен въпрос, синтактичен паралелизъм, антитеза, повторение, градация, инверсия и др.; Композиционно се дели на: език – авторска реч, език на действащите лица и език на вътрешния монолог в художествената литература
езотерично ? гр. “което се отнася до тези, които са вътре”; тайно, скрито; за “посветени” във вярата и скритите природни сили /Пр. “бялото братство” на П. Дънов/
екарисаж – фр. предприятие и преработка на животински трупове
еквивалент – равностойно на друго, което може да го замести напълно; стока равна на друга
еквилибристика – лат. “равновесие” в цирка; хитрост, лавиране /словесна/
екзактен – лат. “завършен”, точен, съвършен
екзегеза – гр. гр. “тълкувам, обяснявам” на библейски или оракулски текстове; вещо филологическо интерпретиране, критика на литературна творба
екзегетика – гр. “тълкувам, обяснявам”; наука за тълкуване на текст и авторовия замисъл
екзекутор – лат. финансов служител, който принудително събира неплатени данъци
екзекуция – лат. изпълнение на съдебно постановление; прен. обезглавяване
екзерсиз – фр. класически упражнения за загряване, преди репетиция на танцьори
екзистенциален – тук, който се отнася до съществуването; екзистирам - съществувам
екзистенция – лат. “появявам се”; съществуване
екзо – гр. “отвън”, като представка за сложни думи
екзорцизъм – гр. “заклевам”; при католиците - молитви, заклинания за гонене на зли духове
екзотерик – гр. “външен”; непосветен в тайна; екзотеричен – заклинателен, мистичен
екзотика – гр. “външен, чуждоземен”; чар, непозната каризма, странност, чудноватост; привлекателна далечност; екзотизъм
екивок – лат. двусмислена дума, двусмислица, двусмисленост
еклезиаст, еклисиаст – гр. “проповедник”; една от Соломоновите книги /“Проповедник”/
еклектика – гр. “който избира”; безпринципно механично съчетаване, съединяване на разнородни, несъвместими, взаимноизключващи се, противоречиви противоположности /възгледи, религии, теории, идейни насоки/; безкритичност и украшателство; самодеен кич; еклектизъм във философията и религията /материализъм и идеализъм, ерес и секти/
еклога – буколически жанр, възпяващ пастирството и селото; избрано стихотворение от даден автор; пасторална творба
ексик – тур. разг. по-малко от теглото, недостатъчно
екситпол – англ. предварително проучване; прогноза, допитване; представителна извадка
ексклузивно – фр. “изключително”
екслибрис – лат. “от книгите”; художествено изработена винетка за притежание на книга от определено лице; малка графика, етикет, запазен именен знак с информация за професия, хоби, интереси и т.н.
експанзивност – лат. избухливост, невъздържаност; стремеж към заваладяване на чуждото
експанзия – лат. агресивно разширяване и разпостраняване на власт; нападение
експликант – лат. “обяснител”; обяснителен текст, легенда, пояснение
експликация, експлициране – лат. “обяснение”; обяснителен текст, легенда; изваждане наяве, показване; изложение на проблем; противоположно на инплицитен /скрит, таен/
експлозивно, експлузивно – лат. гърмящо, пляскащо; внезапно, ненадейно, инсайт
експозе – фр. “кратко встъпление”
експозиция, експониране – лат. “изложение”; показвам на изложба, осветявам; началото на творба /вж. “експозе” – кратко встъпление/
експресия, експресионизъм – фр. “израз, изразяване”; обратно на импресионизма по стил; емоция; директно отразяване на емоционалното
експромпт – лат. “показан, изложен, представен; бърз, готов”; кратка реч без подготовка; миниатюра, стихотворение, сътворени изведнъж, на 1 дъх; хрумване неочаквано, без предварително обмисляне; вид мигновена импровизация
експроприиране – лат. “лишавам някого от нещо”; изземване, принудително лишаване от имота, бизнеса, ценните книжа и др.
екстатичен – гр. в екстаз, възторжен, възхитено възбуден
екстензивно – бавно, мудно, изоставащо; обратно на интензивно
екстериор – лат. “външен” изглед, обстановката извън помещение; външни снимки
екстравагантност – лат. “извън скитам, отклонявам се от правия път”; показност, необикновеност, странност, чудатост; вид парадиране
екстраменти – лат. изпражнения; зловонни отлагания от почвата или каналните шахти
екстраординарен – лат. извънреден, необичаен, необикновен, извънреден; извън официала
екстраполация – лат. “извън полюс”; метод за изчисляване на неизвестни закономерни крайни чрез известни средни членове в редицата /прилага се при отчет на изборни резултати/
екстремално – лат. крайно, извънмерно, радикално; внезапно, напрегнато, изневиделица
екстремент – лат. отходните продукти при обмяната на веществата и храносмилането
екстремизъм – лат. придържането към крайни възгледи и мерки; нападателно войнолюбие
екстремно – лат. изпълнено с пряпятствия и “адреналин”; крайно, извънмерно, радикално
екстремум – лат. “крайно, последно”, най-високо или най-ниско
екстремум – лат. “крайно, последно”; най-висока или най-ниска стойност на величина
екстрено – лат. “extra – извън”; извънредно, крайно важно, бързо, неотложно; непредвидено
ексхибиционизъм – лат. “показване” на половите органи публично; пиетет към разголване
ексхумация – лат. “навън човек”; изваждане от [You must be registered and logged in to see this link.] на погребани тела за аутопсия, налага се най-вече по нареждане на [You must be registered and logged in to see this link.] при съмнения за смъртта, за установяване причината й преди погребението. Съдебните лекари могат да установяват причините за смъртта и при силно разложени трупове, както и само по незначителни остатъци от телата, благодарение на модерни [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.] методи
ексцеленц – лат. “превъзходство”; превъзходителство /висша държавническа титла/
ексцентричност – показност, шумност, себепоказване /себецентризъм/
ексцес – лат. “излизане напред”; изстъпление
ексцесия – лат. “излизане напред”, изстъпление, гавра
ексцизия – лат. “изрязване”, оперативно отстраняване на част от болното
ектазия – гр. “разширение”; разтягане, издуване на кух орган, стена или слой
ектение – провлечена молитва на свещеник и хор; за защита към Господ; ектения
екцес – процеп, разрез
елан – ост. “размах”, широта
елевантно – лат. “елевация, издигане”; издигащо се на по-високо ниво; над хоризонта; възкачващо се; възходящо; посока нагоре
елегия – гр. “жалба”; 1/ В литературата лирически вид. Изразява тъга, жалба и неудовлетвореност, меланхолия, свързани със страданието на героя. В Древна Гърция Е. означава гражданска песен, погребална; 2/ В музиката – вокална, инструментална творба, пресъздаваща тъга, печален размисъл
елей – осветено дървено масло; миро; утешение, успокоение; лек/арство/
елизия – гр. “изпускане”; изпадане на крайна гласна в дума, ако следващата започва с гласна; избягване на ЗЕВ-а /хиатуса/. Пр.: “Нал и ти мислиш така?”; маркира се с апостроф
еликсир – гр. “сух”; удължаващо живота целебно питие; “божествена” напитка
елипса – гр. “изпускане”; изпускане на дума или част от израз, които се подразбират в тескта по логически път /лапидарен стил/. Пр.: “Завод. Над него облаци от дим.” /Н. Вапцаров/
елитарност – фр. “отбрана част от едно общество”; претенциозност, за привилегировани; класа, вкус; висока изисканост
еманация – лат. “изтичане”; радиоактивно излъчване; свръхсъвършено, божествено начало
еманципация – лат. “формално освобождаване от власт”, предразсъдъци, зависимости…
емблематично – гр. лат. " да се хвърли навътре, мозаечна работа”; показателно, характерно
емоционалност на стила – фр. “вълнение, чувство”; основно свойство на художествения стил, в пряка органическа връзка с картинността /образността/. Постига се с: възклицания и обръщения, повторения, градации, антитеза, емоционални епитети, прекъсната реч, емоционални наречия, умалителни и увеличителни съществителни
емпатия – гр. любов, симпатия, състрадателност, съчувствие; жизнерадост; привличане
емпиризъм, емпирични – гр. “опит”; само практическият опит е източник на познание; любителски, практически
емфаза – гр. “изразителност”; вид емоционална интонация, характерна за ораторите; с патос
еналага – гр. смяна на словесни връзки, умишлено поставяне на епитет пред съществително, с което липсва смислова съгласуваност
ендогамия – гр. “вътре брак”; брак вътре в семейството, рода, фамилията
ендорфин – хормон на щастието; прен. вдъхновение, импулс за живот
енигма – гр. загадка, гатанка
енклитика – гр. “наклоняващ се назад”; дума без свое ударение, свързва се с предшестваща /ли, бе, я, ма, де/
енолог – гр. “вино”; специалист по вината /енология – наука за приготвянето на вина/
ентусиазъм – гр. силно въодушевление, възторг, патос
енциклопедия – гр. “кръг образование”; справочно помагало с основни данни от всички науки; научно-популярно четиво “от А до Я”
епаналепса – гр. фигура, при която в началото на изречението се повтаря дадена дума или група от думи /“Боже мой, боже мой, учи ме той!”/
епигон – гр. “роден по-късно”, потомък; посредствен подражател, версификатор; лаик
епиграма, епиграф – гр. “надпис”; 1/ В древността кратък двустишен надпис върху надгробни паметници, статуи, в храмове и др.; 2/ В съвременната литература кратко остроумно стихотворение. Епиграми пишат: Дж. Г. Байрон, А. С. Пушкин, С. Михайловски, Р. Ралин и др.; мото към творба
епизод – гр. “прибавка”; събитие, произшествие или случка от творба; незначително събитие; част от хронотоп
епилог – гр. “послеслов”, заключение; част в края на драматична или епична творба, в което читателят се запознава с развитието на историята след известен период. Освен като финален момент на фабулата той може да носи послания с исторически, публицистичен или медитативен характер
епиникий – гр. “победна песен” в древна Гърция, посветена на победител в гимнастически игри; спортен химн
епистоларна литература – художествена литература или публицистика, изложена във форма на писмо /послание/; пиктография
епистрофа – гр. “връщане”; стилистична фигура, повторение на една и съща дума или израз в дълго изречение или в края на няколко изречения; повторение на думи, изрези или цели стихове в началото и в края на строфата, за да се наблегне върху чувството, мисълта или образа, разкрит в тях
епиталамий – гр. “сватбена песен”
епитаф, епитафия – от гр. “надгробен”; 1/Надгробен надпис върху плоча или ковчег или кратко стихотворение за починало лице; 2/ Поетичен жанр, най-често в елегичен дистих, сроден на панегирика. Създаден в Древна Гърция, свързва се с името на Симонид от Кеос /556–468 пр. Хр./; употребява се и за осмиване на жив, с което се доближава до епиграмата / Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Михайловски, К. Христов, Хр. Смирненски/
епитет – гр. “прибавен”; художествено определение на съществен признак на обекта. Биват: прилагателно, причастие, съществително име, определение. Видове: прости и сложни; зрителни, слухови, емоционално-психологически, статични, динамични, необходими, екстремни и контрадиктурни, украсяващи, декоративни, тавтологични; метафорични, преки; двойни и тройни епитети; определение за придаване на художествена изразителност чрез изтъкване на съществен или живописен белег; ирон. хулна дума, прякор
епитимия – гр. църковно наказание
епифора – гр. “напор”; повтаряне на едни и същи звукови съчетания в края на стиховете /рима/ или на една и съща дума и израз в края на стихове /омонимична рима/; по-често в белите стихове; обратно на анафора
епифраза – гр. фигура, при която едно завършено изречение се разширява с емфатично подсилване на смисъла / “и силен ще бъда, и борбен, и смел”/
епическа широта – гр. “епос”, разказ; размах и пълнота, волност и мащаб на изображението
епод – гр. “припев”; заключителна песен; стихотворение с редуване на дълъг стих с кратък
епоним – гр. “наречен по”; лице, от името на което идва название на народ, местност и др.
епопея – гр. “творя, правя”; голяма стихотворна творба за голямо историческо събитие
епос – гр. “дума, разказ”; един от трите основни литературни рода; художествена картина- повествование за света: пролог, експозиция, завръзка, развитие на борбата, кулминация, развръзка, епилог. Видове: мит, легенда, предание, приказка, анекдот, идилия, очерк, фейлетон, разказ, новела; повест; роман /трилогия, тетралогия и др./
ереб – гр. “мрак”; бог на подземния мрак, роден от Хаос
ерзац – нем. непълноценен заместител, лошо и несъвършено подобие
еринии, мойри, парки – гр. и лат. варианти на трите богини на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/, отмъстителки за тежко зло; крилати жени, със змии-коси; съдба, участ
еристика – изкуството за воденето на спор; вид ораторство, реторика
ерозия – лат. “изгризан”; повърхностно разрушаване, износване, охлузване
еротика – гр. “ерос”, любов; любовна литература; изкусителна голота
ерудиция – лат. голяма научна осведоменост и начетеност; богата култура; ученост
ерупция – лат. “внезапно, бързо излизане”; изригване на вулкан или на Слънцето; взривност
есе – фр. “опит”; публицистична статия с обществено-културно съдържание, очерк; литературен жанр с философски, естетически, литературно-критически, художествен, публицистичен, научнопопулярен, историко-биографичен характер. В есето изпъква личната позиция на автора. Родоначалник – М. Монтен с "Опити" /1580/. Бележити есеисти: Сент-Бьов, Анатол Франс, Бърнард Шоу, Робер Музил, Константин Величков, Боян Болгар, Стефан Станчев, Здравко Петров, Исак Паси и др.
ескалация, ескалиране – лат. “увеличаване”; разширение на мащабите на агресивна война; опасно покачване на напрежението; задълбочаване в сблъсъка
ескиз – фр. “скица, очерк”; предварителни щрихи на картина; очерк, наброски за творба
есоес – англ. “Save Our Souls”; SOS; сигнал за помощ по морз от екипаж на потъващ кораб или за надвиснала опасност
естетика – гр. “чувство”; красота, съвършенство; понятие на А. Баумгартен /1750-1758/
естетически категории: естетическа наслада, възвишено, прекрасно, комично, трагично, безобразно, низко, красиво и др.; естетически идеал – гр. “изразяващ прекрасното” и фр. “висше съвършенство”
есхатологично – гр. “eshatos logos, последен наука”; за края на света, свършека
етика – съвкупност от нравствени предписания и норми на индивида
етимологична фигура – гр. “посочва истината”; фигура на речта, съчетание /повторение/ на думи с еднакъв корен; вид тавтология. Пр.: "Ден денувам – пътища потайни, нощ нощувам – пътища незнайни" /П. К. Яворов/
етимология – лат. “истинско”, първоначално значение, произход на думата /лексикология/
етиология – лат. “представяне на доказателства”; наука за причините
етнос – гр. “племе”; обособила се група от хора на базата на общ език, раса, култура или религия /важен, но не е задължителен елемент/. Водещият /титулният/ етнос дава името на държавата, на нацията и на езика. Процеси: консолидация, миксация, асимилация, геноцид
етюд – фр. муз. инструментална или вокална пиеса за усвояване на някои технически прийоми или с виртуозен характер
еуфония – звуковата организация на стихотворния текст. В тесен смисъл – благозвучие, хармонично съчетаване на гласни и съгласни звукове. В широк смисъл – повторение на идентични или близки по качество звуци – сливане на 2 еднакви звука в края на първата дума и в началото на следващата /хиатус/, какофония; повторение на една до друга думи /епаналепсис/, анафора и епифора; съответствие на последната дума или сричка от предходния стих или синтагма на първата дума или сричка на следващия /анадиплосис/, асонанс и алитерация, звуков символизъм. Понякога като синоним на звукова музикалност на текста /Гарван грачи грозно; Настане вечер, месец изгрее…/
еуфория – гр. “добре нося”; необичайно повишено самочувствие, доволство, безгрижие
ефимерен – гр. “еднодневен”; скоропреходен, краткотраен; временен, неустойчив
ефир – гр. “небе, въздух”
ефирен ? гр. небесен, въздушен; лек, тънък, фин; от етер
ехопраксия – гр. неволно имитиране действията на друг; сходност в жестове, мимики, поведение и т.н. /психологически термин/
Ж
жалон – фр. прът-ориентир, забит в земята, в бели и червени ивици
жанр – лат. “genus”, род; разновидност на произведение, вид художествена творба със специфика; маниер, стил
жаргон – фр.“изкуствен, таен език”/арго/ на малка социална група, паролен, отклонение от националния и общоприетия
жеода – гр. “подобен на земята, земен”; овална кухина в скала или минерал; геода, хеода
жонгльор – фр. “смешник, комедиант”; сръчен, бърз и ловък цирков артист, който лови топки, обръчи, шишета и т.н.
жупел – ст.слав. гореща смола и сяра; адска горещина
журналистика – фр.“журнал”, вестник; литературна работа по написването, редактирането, подбора и оценката на материали за вестници, списания, бюлетини на телеграфни агенции, радиото и телевизията; съвкупност от всички периодични издания в дадена страна; медиите; 7-те “божи” журналистически правила и въпроси: 1/ Какво е станало? 2/ Кога е станало? 3/ Къде е станало? 4/ При какви обстоятелства е станало? 5/ Защо е станало? 6/ Кой е направил това, което е станало? 7/ Какво е значението на това, което е станало и в чий интерес е то? Какви са, ще бъдат или могат да бъдат неговите наследници?; Черти на статиите: достоверност, правдивост, актуалност и злободневност, конкретност, действеност, оперативност. Ред на работа: избор на тема, разработката й, литературно оформяване, плагиатство, редактиране /прочитане или преглеждане, съкращаване, обработка, преработка, проверка на избора на темата, проверка на разработката на темата, проверка на литературното оформление/. Журналистически жанрове: информационни, литературни и публицистични: дописка, информационна бележка, информационна кореспонденция, информационен преглед, хроника, беседа /интервю/, коментар, отчет / за пресконференция, съдебен отчет и полицейска хроника, спортен отчет/; литературна скица, проблемна кореспонденция, статия; репортаж, пътепис, очерк, фейлетон, есе, преглед на печата /радио и телевизия/ – “Теория и практика на печата”, Стефан Б. Станчев, София 1964 г.
3
завет – завещание, наследство; мъдро слово и знание, в полза на следващите поколения
завоалирано – лат. “velum”, завеса; прикрито, мимоходом; покрито ефирно
звукопис – повторение на звукове или звукови съчетания в поезията. Пр.: а, и, ъ/ с, м, н; Пр.:“Сънно съмва синевата” /В. Иванов/
звукоподражание = ономатопея – “трак”, “чук”, “дзън”
зев, хиатус – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг /по-често “е, и, о”/. Пр.: глуха вечно за него е и слава, душа е и огън
зевгма – гр. “ярем”; стилно-езиков похват най-често от рода на брахиологията, който се състои от това, че при свързване на две части в изречението се вмъкват и други части, които логически не се съгласуват с една от тях. Напр.: вашите очи са глухи и неми; ти си сляп и с ушите, и с ума, и с очите
злак – свежо растение
злободневка – малък хумористичен жанр върху тема от ежедневието; бързопреходна ирония
злорадство – присмиване, прикрита завист, удоволствие от чужд неуспех
зооморфизъм – гр. “животно образ”; представяне на божествата и силите в образи на животни; вид мистифициране
И
иглу – ледена къщана ескимосите
игнорирам – лат. “не зная, не познавам някого”; пренебрегвам, не искам да зная, не зачитам
игрословие – особен израз или словосъчетание, при което се получават двойни, обратни, а понякога и куриозно изразени смислови значения: каламбури, каламбурни рими, омоними, близки по значение думи и др., а също и словосъчетания, които, четени отпред назад и обратно, имат еднакъв смисъл /дебел лед, бял хляб, алена фанела/; остроумно използване на многозначността на думата
идеал – фр. “възвишен, съвършен”; върховно, висша цел /виж естетически идеал/
идентифицирам – лат. “отъждествявам”; установявам пълна еднаквост, уеднаквявам
идентичност – лат. тъждественост, досущ еднаквост, напълна сходност
идеографско /йероглифно/ писмо – гр. “представа пиша”; знак, предмет, символ /Китай, Египет, Япония, цифрите, Менделеевата таблица, химически и други условни обозначения/
идея – гр. “представа, понятие”; обща мисъл за предмет или явление
идилия – гр. “картинка, вид”; поетическо произведение или епизод от него, изобразяващ мирен и добродетелен живот на фона на прекрасна природа. В този смисъл е синоним на пасторал. Идилия са наричани творбите на гръцкия автор Теокрит /3 в. пр. Хр./ и римския поет Теокрит Вергилий /“Буколики”/. От античността идилията се свързва с хармонията и красотата на обикновения живот и природата. Широко развитие получава през 17 и 18 в.
идиом – гр. “особен израз”; вид устойчиво словосъчетание: “от игла до конец”, “след дъжд – качулка”, “през куп за грош” – метафорично
изконен – стар. съществуващ от далечни, незапомнени времена; открайвремешен; изначален
изкуство – форма на общественото съзнание, която отразява действителността в конкретно сетивни емоционално въздействащи образи с оглед на определен естетически идеал. Изкуствата биват: прости и сложни, монофункционални и бифункционални; художествена литература /лирика, епос, драма/, музика, живопис, архитектура, скулптура, театър, кино, хореография, цирк, художествена фотография, приложни изкуства, промишлена естетика /последните три са спорни/
изкуство за изкуството – теория на “чистото изкуство”, девиз, издигнат от Теофил Готие /l art pour l art/ - висшата цел на изкуството е в самото него; да се откъсне изкуството от обществената му роля
изоколон – гр. “равен член”; делене на речта на равни синтактично-ритмични отрязъци;стих
изометризъм – гр. “равен мярка”; съизмерност на стиховете /еднакъв брой стъпки/; вид изоколон; стриктно спазване на стъпка
изосилабизъм – гр. “равен сричка”; равенство в броя на сричките в стихове
изпустял – изнемощял
икиндия – тур. преди залез слънце, надвечер
иктус – лат. “удар”; силна част в ритмическата стъпка, съвпадане със словното ударение
илач – лекарство, цяр
илитерати – лат. “неграмотен, ненаписан” – необразован човек, простак; дилетант, лаик; неясни звуци без писмен знак: речеви въздишки, хълцания, хлипане, предупреждения, гонене на животни и др. Пр.: “Пфуу!”, “Къш!”, “Чиба!”, “Шшт!”
илюстрация – лат. “пояснение”; графични или живописни изображения към литературен текст; практически пример
имагинерност – мислена възможност, въображаемост
имажинизъм – фр. “образ”; формализъм, аполитичност и безидейност; образът – самоцел, смисълът – над идеята; бохемски настроения /А. Б, Мариенхов, В. Г. Шершеневич, Р. Игнев, А. Б. Кусиков, отчасти и Сергей Есенин/
иманентно – което остава едно и също, вътрешно присъщо
импеданс – лат. “спъвам”; пълно привидно ел. съпротивление
императив – лат. категорично, безусловно искане; повелително /заповедно/ наклонение
имперсонален – лат. безличен; обективен, неиндивидуален, общ
имплицитно – лат. вплетено, което се подразбира, скрито; присъства, но не е явно изразено
импозантно – фр. впечатлително, внушително /външност и размери/; огромно, величествено
импонирам – лат. “налагам” уважение, допадам някому /с възгледи, вид/; впечатлявам
импресарио – ит. “предприятие”; организатор, ръководител и проводник на опера, пиеса или концерт, който поставя и спонсорира /финансира/ развлечения; ключова фигура от средата на 18-и век в италианската опера /собствениците на театри, обикновено благородници аматьори, се налагат като импресарии, с наемането на един или друг композитор в концертния афиш на новия сезон, събирането на необходимите костюми, комплектоването на оркестър и певци, приемайки предварително значителни финансови рискове/.
импресионизъм – лат. “впечатление” /по името на картината "Импресия. Изгряващо слънце", "Impression. Soleil levant", 1872, от К. Моне/; пресъздаването на отсенки на чувствата, с използване на цветисти тембри и хармонични съчетания; увличане по непосредственото, емоционалното, формата; живописна система от нюанси и рефлекси: трептенето на въздуха, играта на светлината и сянката, бързата промяна и моментното настроение; пейзажна програмност; Идеалистическо направление в изкуството от края на 19 в. и началото на 20 в. във френската живопис /1860, Барбизонската школа и пленеризма на Е. Мане/. Френските поети символисти и О.Уайлд са наричани импресионисти. Употребява се и при описание на повествователна техника, която се съсредоточава върху вътрешния свят на главния герой, по-точно при предаване на моментни, мимолетни, бързосменящи се чувства и настроения, държи се на формата. В музиката: К. Дебюси, М. Равел, П. Дюка; В живописта: О. Реноар, Е. Дега, К. Писаро, А. Сисле, Б. Моризо и др. /по-късно: П. Сезан, Ван Гог, П. Гоген, Ж. Сьора, П. Синяк – постимпресионизъм, поантилизъм/
импресия – фр. “впечатление” в късо произведение със силна емоция /близо до фантазията/; предаване на мимолетни лични преживявания, представяне на реалността единствено чрез възприятието на наблюдаващия /виж импресионизъм/. Импресия се нарича и кратко безсюжетно стихотворение, което се свързва с вътрешното настроение, най-често изразяващо оригинална асоциация от природна картина
импровизация – ит. “създавам неочаквано”; създаване на творба без предварително обмисляне, обикновено пред публика; свободна музикална пиеса; без репетиция
импутация – приписване на вина, обвинение
имунитет – устойчивост на организма към заразни заболявания
инвазия – лат. “нападение”; нахлуване, нахълтване, нашествие; проникване на инфекция
инвектива – лат. “обиден”; оскърбление, хула, нападка; рязко, гневно изобличение. Понякога се съчетава с елементи на елегия /"Векът", Ив.Вазов/. Асоциира се със сатирата и карикатурата. Инвектива се използва за различни цели, но главно да изрази възмущение и неодобрение. Среща се още в пиесите на Аристофан, най-известни са инвективите на Ювенал срещу римския начин на живот, срещу жените и др.
инвенция – лат. “изнамиране”, откриване на нови форми, хрумване, въображение за дълбочинност; нотка по подобие
инверсия – лат. “прекъсване, местене”; стилистична фигура – разместване на думите за повишаване емоционалността и изразителността /Родино мила/; раздалечаване на смислово свързани думи, вид еналакса
инвестиция – лат. “обличам”; дългосрочни капиталовложения; предварително осребряване
инвокация – лат. “призоваване”; реторична фигура на автора към читателя в началото на творбата; утвърден начин на писмено изложение /Пр. в “Илиада” – “О, музо, възпей оня гибелен гняв…”/
ингредиент – лат. “влизащ”; съставна част от сложно съединение или смес; съставляващ
индекс – лат. “указател”; списък, показалец на забранени книги, анатемосани от църквата и Ватикана; малка указателна цифра над дума
индеферентност – безразличие, непукизъм, неангажираност, пасивност
индивидуализация – лат. “отделен” = типизация на героите, разликата им от други
индикация – знак, означаване, определяне, предписание
индикация – лат. означаване, определяне на цена, качество и др.; установяване по скала
индиферентен – лат. безразличен, равнодушен, безучастен
индукция – лат. “подбуждане”; под влияние; чрез частното – общото; обратно на дедукция
индулгенция – лат. “снизходителност”; папско писмо за опрощение срещу заплащане
инервационен – лат. “нерв”; свързан с тялото чрез нерви; повлиян от възприятие на нервите
инертен – лат. “бездеен”, който има инерция; пасивен
инициален стих – първи стих на лирическия текст; при липса на заглавие изпълнява и тази функция; встъпление в лирическа творба
инициация – обредни практики на племето за посвещаване в зрелост
иницииране – даване начало, подбуждане, предприемане, почин
инкубационен – лат. “лежане на нещо”; скрит, таен, “на тъмно” – период, процес, времето за развитие на зародиша в яйцето или от момента на заразяване до проявата на инфекция
иновация – лат. “обновление”, нововъведение, промяна на първоначалното; иновативност
иносказание = алегория – говори се за едно, разбира се друго; отвлеченост
инпийчмънт – отстраняване на президент от поста предварително
инплантиран – изкуствено втъкан, поставен отвън
инсайт – англ. “вътре страна”; в спорта това е защитник; изневиделица осенение, хрумване; озарение; внезапно “свише” просветление на мисълта
инсинуация – лат. преднамерено изопачаване на чужди думи за злепоставяне, клевета
инспириране – лат. подбуждане, подтикване, предизвикване, подстрекаване, вдъхновяване
инструментовка на стиха, звуково повторение – лат. “уред, музикален инструмент”, употреба в стих, строфа, или стихотворение на думи с хармонично повтарящи се звукове: звукопис, благозвучие, асонанс /гласни/, алитерация /съгласни/, рима /в края на стиха/
инсцениран – нем. “приспособен”, пригоден за сцена; преднамерена постановка за заблуда
инсценировка – нем. “приспособяване” преднамерено, с определена цел
интегрален – лат. “единен”, неотделимо свързан
интелектуализъм – лат. “ум, разум, разсъдък” и извеждането им на преден план в произведение; висока професионална компетентност
интензивно – бързо, изпреварващо, ускорено; обратно на екстензивно
интензитет – фр. напрегнатост, усилие, учестеност; периодично увеличаване на производителността, ускорение
интенция – насоченост, намерение, съзнание за нещо; неспомнянето е “празна” интенция
интер парес – лат. “между усещане”; съдник на изящен вкус, арбитър елегентиарум
интерактивен – с участието на всички /Пр. интерактивен театър – арт |
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Вто 27 Апр - 22:53:48 | |
| К
кавалкада – шествие, върволица от конници, многолюдие; прен. водопад от думи
кагот – лицемерен набожник
каданс – фр. “темпо”; забавено или ускорено темпо на оборотите спрямо нормалното
каденца – итал. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане; вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си; отбелязване почивка в музикално произведение; солова партия за инструмент в инструменталния концерт без съпровод; соло
кадия – ар.-тур. верски и граждански съдия у мохамеданите
кадрил – европейски бален /салонен/ танц от средата на 17 до 19 в., размер 2/4, който се танцува от 4 души. Изграден от 4-5 фигури със свое название и музикален съпровод; прен. разиграване, разкарване, разтакаване
казионна – поддържан от властта, външен, формален, бюрократически
какология – гр.“лош дума”, клевета; хула, злословие; граматически правилен, но незвучащ добре, несполучлив израз или словосъчетание /вм. играе голяма роля – играе голямо значение/; “кик” в изразяването
какофемизъм – гр. дума с вулгарен, груб и фамилиарен отенък, подменяща общоприетата; синоним на дисфемизъм, антоним на евфемизъм
какофония, какафония – лат. “лош глас”, неблагозвучие; звуков разнопис, безразборност на звуци; звукова бутафория
кала /е/ - крепост, твърдина
каламбур = фр. “игрословие”, остроумна двусмислица. Пр.: “не щеш, но щеш ли…”
каламитет – лат. “пагуба”; пришествие на вредни насекоми, опустошители; голямо бедствие
калем – клонче-присадка за “ашладисване” на плодно дърво при друг вид /круша при дюля/
кали юга – санскр. четвъртата световна епоха, персонификация на злото, черната епоха калка – ит. дума с буквален превод на чужд образец; копие, подражание
калиманка – диал. “кумица, кръстница”; вид капа, шапка
камарила – група нечестивци, интриганти на краля, користолюбци
камед, клей – засъхнал сок от кората на някои дървета
камени – римски богини на изкуствата
кампос – порт. местно наименование на саваните в Бразилия; бразилската степ
камуфлаж ? фр. защитна маскировка, приспособяващо преструване
канава – база, основа на нещо
канибализъм – човекоядство, людоедство, особена жестокост
канон – гр. църковно правило, свещени книги; хвалебни песни; наказание; задължителност; преливащо пеене; правило, закон; ограничение, закостенялост
канонада – фр. честа артилерийска стрелба
кански – нареч. пищя пронизително, викам до бога от нужда или неволя; неистово /от кана/
кански – непосилни, неистови
капер – морски разбойник, пират
капо – фр. при някои игри на карти; без да е взел нищо, без да е хванал нито една ръка
карамбол – исп. удряне с една топка на останалите две в билярд; стълкновение, сблъскък
караоке – яп. “само оркестър”, песен без вокали, с четене на текста от монитора; синбек
карез, гарез – ар.-тур. диал. омраза, злоба към някого
кариер – най-бърз бяг на кон
карикатура – ит. “изопачен портрет”; иронично нарисуван портрет в графиката или литературата /осмиване, сатира/; щрихирано изопачаване
карма – санскр. будистко учение за въздаяние за човешките дела след смъртта – праведните отиват във вечното небитие, а грешниците се прераждат
касида – араб. тържествено стихотворение, с дидактически и философски отенък, за нещо важно; вид ода, възхвала
катализатор – ускорител, забавител; химическо вещество с това действие на процеси
катарзис – гр. “очистване”, душевно освобождаване от страх и афекти; вид нирвана
катахреза – гр. “злоупотреба”; стилно-езиков похват, употреба на думи извън буквалното им пряко значение или на изрази, без логически смисъл. Пр.: стрелям с пушка, пиша с перо
катехизис – обучение, кратка библия с въпроси и отговори, ръководство
катрен – фр. “четиристишие”; всяко от двете четиристишия на сонет /два катрена и две терцини = 2. 4 + 2. 3 = 14/
кауза – общо дело, интерес, идея
кахексия – гр. общо изтощение на организма
квакер – англ. quaker – треперещ член на религиозна секта в Англия и САЩ
кварки – частиците, съставляващи всички други, по-големи частици; вариантни думи
квинтесенция – лат. най-същественото и главното, същностното в отбраното
кейджъл мода – англ. “casual- кежуал” - небрежен, обикновен; начин на обличане и живот, стил на поведение; нов вид култура /хулиганстването на футболните фенове/; вид гръндж
келар – домакин в манастир
кентавър – гр. митично същество с конско тяло и човешки вид от кръста нагоре; диво племе
керата – гр.-тур. недодялан, недорасъл; хулна дума, нещо като лека псувня
кери – гр. “смърт, гибел”; богини на смъртта и злото в древна Гърция
кетъринг – англ. организирането на партита, коктейли и специални мероприятия
кий – дълга щека за билярд
кик – несполучлив удар на топката; кикс
кикот, хохот – силен, висок неприличен смях
киндъл – най-модерният тип дигинално четиво; таблета за четене; е-книга
кираджия – ар.-тур. наемател, квартирант
кираса – ризница, броня
кич – безвкусица, изкуство на щампата
кларизъм – лат. “кларус”, чистота, ясност
кларификация – лат. “ясен правя”; очистване, избистряне; рафиниране
класик – лат. “образцов, първокласен”; старогръцки, римски писател; неувяхващ писател /понятие, въведено от Сент - Бьов/
клауза – затварям; отделен член, всяко условие и уговорка в договор, договореност
клаузула – гр. финално изречение в антическата проза; завършващата част от стиха, която се състои от последната ударена сричка до края на стиха /вж. рима/. Видове: мъжка – едносрична, стихът завършва с ударена сричка; женска – двусрична, с ударена и неударена сричка; дактилна – трисрична, с ударена и 2 неударени срички; хипердактилна – завършва с 3 неударени срички; основна позиция за римуването
клепка – клепач, мигла, ресница
клептомания – болезнена склонност към кражба
клерикален – лат. “свещенически”, духовнически, църковен; отживял времето, назадничав
клиентелизъм – лат. “покровителстване”; склонност да обслужваш различни интереси
климакс – гр. “стълба”, възходяща градация от думи, части или цели изречения /“veni, vidi, vici”/; синонимно на акумулация
клинч – англ. “клущи”; боксов термин за “вклещване” на противниците против правилата
клисар – бие камбаната в църква
клоака – изтичам; безнравствено общество, нечисто място
клосен – диал. “сакат”
клосен – диал. сакат
клуп – примка за бесене
коафьорство, коафюра – фр. “фризьор”; бръснарство, берберство; прическа, фризура
когнитивно – роднинско, по кръвно родство /когнация/; предопределено, семейно обременено; вродено по ген
кода – лат. “опашка”; допълнителен стих към стихотворни форми с определен брой стихове /сонет – 14 – два катрена и две терцини/
кодификация – правя кодекс; систематизация на закони
коекзистентност – съвкупност, съсъществуване; съвместност
коефициент – лат. “изпълнявам”; числен и буквен множител; величина, изразяваща свойство
коза ностра – ит. “наше дело”; прозвище на мафията
кози фан тути /ит. cosifantutti/ – така правят всички /жените са непостоянни/
козня – рус. злонамерен замисъл против някого, интрига
колаборация – лат. “сътрудничество”
колаж – фр. “налепване, монтаж”; лепене, съединяване на различини елементи върху дадена основа; съчетаване на отделни фрагменти
колапс – сгромолясване, падане; катастрофално свиване
колизия – лат. “стълкновение, противопоставяне”; грандиозен конфликт между народи или класи; непреодолим спор
колон – гр. “съставна част”; разграничаване в немерена реч на стихове. Пр. “Гледаше,/ ходеше,/ говореше,/ спореше…”
колоратура – окраска, цветисто вариране на мелодия
колорит – лат. “колор”, цвят, багра; украсеност, обагреност, яркост; шарка, окраска; характерна особеност
колумнист – лат. columna “колона”; водещ редовна коментарна [You must be registered and logged in to see this link.] /колонка/ в периодична медия – [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], интернет; [You must be registered and logged in to see this link.], изтъкнати личности, чието мнение формира общественото /учен, писател, правозащитник, специалист/
ком ил фо – фр. “както трябва”
коментар – лат. “обяснение, тълкуване”
комерс – лат. “търговия”; спекула; фалшив пазар; съкр. комерсиално, комерсиализъм;
комикси – англ. “комически, смешни”; поредица от рисунки и фотографии с ремарки по фабулата /развитието/
компаративен – лат. “сравнителен”; постигнат за изясняване на родство, чрез метода на сравнение с друго /различните нации, етноси, цивилизации, култури и т.н./
компаративистика – лат. “сравнителен”; синоним на сравнителното литературознание
компендиум – лат. “скъсявам”; съкратено изложение на наука, изследване и подобни
компендиум – лат. “съкращение”; съкратено изложение на някоя наука, изследване и др.; минимум /екзистенц минимум/
компетентност – лат. “способност”, опит, знания, авторитет; осведоменост; вещост
компилация – лат. “грабеж”, ограбване, кражба; съчинение от заимствани материали, без изследвания и изводи на автора /учебници, сборници и др./; несамостоятелен научен труд; в музикалната индустрия напоследък добива популярност като семплер /англ./
комплимент – исп. любезни и ласкави думи, с похвала; комплемент – лат. “допълнение”
комплицирано – лат. “сгъвам”; забъркано, усложнено, от много посоки; общомащабно
комплот – фр. “заговор”
комплот – фр. престъпен заговор, съзаклятие
композитор – лат. “съчинител, съставител”; професионално обучен, надарен творец, занимаващ се със съчиняване на музика; аналог. автор на музикален творчески продукт
композиция – лат. “съставяне, подреждане”; постройка, структура на литературната творба
компрадори – лат. предатели на империята
компромат – скълъпена лъжа, преднамерено изобличение, неистина /“партенка”/, слух
компрометирам – фр. представям нвякого или нещо зле, подривам достойнството, излагам
компромис – лат. “взаимно обещание”; съгласие, споразумение; отстъпка, дори срещу си
комуникация – лат. “контакт”; общуване, връзка между хората, размяна на информация; мрежа; разговаряне
конвенция, конвенционален – лат. “договореност, споразумение”; условен, обикновен, общоприет; договорен предварително
конвергентен – лат. “който съвпада, приближаващ се”; изравнен по признаци
конвергенция – лат. “приближаване”, сходност, поява на сродни белези и признаци, съвпадение; сближаване
конверсия – лат. “изменение”; държавни “ползи”; промяна ред на думи, като основната мисъл се запазва
конвертирам – лат. “променям, превръщам, разменям”
конгениален – лат. “ дух”/genius/; сроден, близък по дух, дарба, талант
конгломерат – лат. съединен, уплътнен; камък от разнородни минерали; механичен сбор на нееднаквости; пъстра “сбирщина”; агломерат
конгломерация – съединеност, уплътненост; съединяване на разнородности
консилиери – ит. дясната ръка на босовете на сицилианската мафия, първи съветници
консилиум – лат. “съвещание” на лекари, след преглед, за диагноза и лечение на болен; консулт; експертна комисия
консистенция – състояние на плътност при пипане
консолидация – лат. “укрепване”, заздравяване, закрепване, сплотяване, обединяване
консонанс – лат. “съгласна, звуча едновременно”; рима, съзвучие на съгласни; съгласуваност; вид алитерация
консонанс – фр. “съзвучие”
консонант – лат. “съгласен звук”, буквално съгласна буква; аналог на консонанс
консорциум – лат. “съучастие”; монополистическо обединение за обща дейност; концерн, тръст, картел; международна компания
константа – лат. “констанс – стоящ здраво”; постоянна величина; неизменна, стабилна
константен – лат. “стоящ здраво, постоянен”, неизменяем, устойчив
конструктивизъм – лат. “постройка”; схематизъм ; за разлика от имажинизма тук самоцел е формата; формализъм
контаминация – лат. “разваляне, зацапване”; чужди стихове в свои; обработка на текстолог; Пр. “аз ми се струва…”, “но стига ми тая награда…”
контекст – лат. “сплитане, съединение, връзка”; завършено изречение или откъс от речта, чрез които е възможно да се разбере смисълът на отделна дума или словосъчетание
контекстуален – лат. “свръзка” /контекст/; който съвпада или е съобразен с определен текст
контемпорари – лат. съвременен, ултра модерен, връстник; наименование на такъв танц
контестация – лат. “засвидетелстване”; оспорване, възражение за неправилен избор или решение; писмено официално протестиране
континиум – лат. континуум, непрекъснатост
континуитет – лат. “непрекъснат”; непрекъсната връзка между отделни части /континуум/
контракция – лат. свиване, стягане; сливане на части в думата за избягване на ЗЕВ-а
контрапункт – нем. “контра точка”; равностойно многогласие; противосложение
контраст – ит. “борба”; рязка разлика, изразена противоположност; съпоставяне на противоположни образи и идеи; антагонизъм
контрибуция – лат. военно парично обезщетение от победителя за победения; вземания
конферирам – лат. “събирам”; съвещавам се, обмислям, обсъждам
конфидент – лат. “доверяващ”, довереник, пазещ тайна
конфиденциално – лат. “доверие”; поверително, тайно
конфиденция – лат. “доверие”, поверителен, таен разговор
конфликт – лат.“сблъскване”на две противоположни страни или чувства, от възгледно противоречие; свада, крамола, кавга
конформизъм – лат. “подобие”; стремеж към единомислие, съглашателство; угодничество
конфузно – лат. “смутено”, неудобно, неловко
концептуиране – мисъл, схващане, обща представа, планиране, черновка
концепция – лат.“понятие, мисъл”; система от схващания, възгледи по научно-теоретически въпрос; основен замисъл
кончина – стар. “смърт, край”, умиране, гибел, свършек, мор, последен дъх, последен час, вечен сън, вечен покой, небитие, гроб
конюгация – свързване, съединяване на еднакви клетки
конюнктив, конюнктивен – подчинително наклонение; подчинителен, съединителен
конюнктура – лат. “съединявам”; стечение, ситуация, обстановка с влияние за изход на дело
копула – лат. свръзка, спомагателен глагол
корд – гладка прежда
корелация – лат. взаимозависимост; стохастична връзка /вероятностна/ по общи признаци на явленията; взаимообвързаност
корифей – гр. “водач”, ръководител на хор; първенец в известно направление; изтъкнат, виден деец в науката, изкуството, културата
коруба – рус. “кутия”
корупция – лат. “развращавам, подкупвам, развалям”; злоупотреба със служба
космогонично – гр. за зараждането на космоса
космополит – гр. “вселена гражданство, държава”; “гражданин на света”, приет за представител на своята родина навсякъде
космос – гр. “ред, украса”; безупречен порядък; Всемир, Вселена, свят; антоним на хаос
котерия – гр. “горя”; група корумпирани и егоисти, с тайни цели във вреда на обществото
кофа?р – фр. “coffre”, катинар, катанец
кохезия – лат. “свързвам”; сила на привличане и сцепление между молекулите
кохерентност – лат. взаимосвързаност; съгласувано по време протичане на процеси краевековен центон – лат. разноцветна дреха или одеяло; стихотворение, съставено умишлено от части на други за контраст или подобие
крампоне кръст – нем. “извит”, от фр. crampon – "желязна примка”, скоба, нит
кратки източни форми поезия:
креативност, креативен стил – позитивен, положителен, оригинален, богат на идеи
креатура – лат. “създание”; незаслужено издигнат човек чрез чужди протекции
креатура – творение, създание, произведение /оттук и “креативност”/; прен. “жалка творба”
креп-марокен – вид плътен копринен плат, обикновено за тъжни ритуали
кресчендо – ит. “усилване”; постепенно засилване на динамиката /Cresc./
кресчендо, крешендо – ит. “усилено нарастване”, постепенно засилване на тона и звука
кризис ? гр. “съд”; състояние на временен упадък; депресия
крилати думи – кратки популярни думи и изрази от пословици, поговорки или известни творби; мъдри изречения и фрази
крипта – гр. “скрит”; голяма подземна галерия, служеща за погребения
крипто – гр. “скрит”, таен /криптография/
кром – здрава телешка кожа за обувки
крути – сурови, строги
кръстосана рима – стиховете й се римуват един през друг /абаб/, обикновено: 1, 3 - мъжка, 2, 4 - женска
ксении – гр. “подаръци, които домакинът дава на гости”, най-често кратки стихотворни творби; миниатюри
ксенофил – гр. “чужд обича”, чуждопоклонник, ксеноман
ктитор – основател, църковен дарител /на храм, манастир, болница и др./
кубизъм – лат. “куб”; формалистично декадентско направление в изкуството в началото на ХХ в. във Франция, предшественик на дадаизма, сюрреализма, конструктивизма и др.; обектите се представят като геометрични фигури върху пресичащи се недълбоки плоскости /ромбове, триъгълници, пирамиди, сфери и т.н.; стихове във форма на бутилка, автомобил, без запетаи и точки/: Гийом Аполинер, Пабло Пикасо, Ф. Леже, Ж. Брак,
кувертюра – фр. горна покривка за легло
кувьоз /литературна кувьозика/ – фр. специален уред за поддържане на температурата при преждевременно родени деца; изкуствено възхваляваща критика /бел. авт./
куиз – англ. игра с въпроси; брейнсторминг
кулминация – връх, най-висок подем и напрежение; връхна точка в развой
кулоари – коридори около зала на парламент или обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи.
култ, култов – лат. религиозна почит, свързана с обреди; голяма почит, преклонение пред нещо, което е най-добро, № 1; върховен
култура – лат. “обработване”; съвкупността от материалните и духовни ценности на Цивилизацията, умение рационално да се използват; образованост, знания, възпитание; състояние на живот; висока степен на развитие; растение, изискващо отглеждане и обработка
куплет = строфа – няколко стиха от стихотворение, обикновено 4 /катрен/ или 6, образуват цялост; строфа; 1/ В английското стихосложение строфа, съставена от 2 римувани стиха с еднаква дължина. Куплетът е затворен, ако е смислова и синтактична цялост, съвпадаща с метричната цялост, или отворен, ако е част от по-голямо единство Най-често със стих, който е 8-сричен или 4-ударен, идващ от метриката на латинските химни, и 10-сричен или с 5 ударения, който се смята за типично английски; 2/ Сатирична песен за актуално събитие, съставена от двустишия, често имаща рефрен. Като жанр за пръв път е включена в театрални постановки по панаирите във Франция през 16 в.; свързана с водевила. През 19 в. куплетът е една от най-разпространените форми на популярната песен; 3/ Във френската средновековна поезия – римувано двустишие /дистих/
купюра – съкращение в окончателен текст; отделна облигация от заем
курантен – текущ
куратор – опекун, попечител на малолетен; следящ болест на болен; уредник на изложба
курбан ? жертвоприношение на животно
курети ? гр. низши същества, родени от дъжда, почитани на остров Крит /заглушаващи плача на малкия Зевс, скрит от Рея в пещера там, с щитовете и мечовете си пред Кронос/
куриоз – [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]
куртоазия – фр. “кралски двор”; израз на внимание и зачитане; изисканост, учтивост, любезност; етикет
кърня – диал. кърша клоните на всяко дърво, кастря
кътинг – англ. “монтаж” /в киното, телевизията и т.н./
Л
ладен, лоден – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха
лайвстайл – англ. “стил на живот”, поведенчески модел сред обществото
лайтмотив – нем. “главен, ръководен мотив”; основен мотив в творба или в творчеството
лакмус – багрилно вещество за доказване на химическа реакция; лакмусова хартия
лаконичен стил – сбити, пределно стегнати, кратки и ясни изрази /лаконизми/, присъщи на спартанците /Лакония, Гърция/: сентенции, максими, афоризми, пословици и поговорки
ламела – лист от метал; тънък слой от тъкани, люспа, пластинка /за превключване/
лансирам – пускам в ход, разпостранявам; давам възможност някому за издигане; вземам се
лансиране – фр. пускане в ход на слух, мълва, новина; разпространение; издигане на някого, прокарване някому път за налагане в обществото
лануго – мъх по кожата на новородено
лапидариум – лат. “камък”; каменна зала; галерия от скулптури или археологични камъни
лапидарност, лапидарен стил – лат.“каменен”; характерен с краткост, ударност, максимална сгъстеност, внушителност, яснота и изразителност, в който е изпуснато всичко, което се подразбира; характерен за каменните надписи, надгробни слова, посвещения, сбити описания и характеристики; лаконичност
лапидация – лат. убиване с камъни, вид наказание в древния Изток
лапис – лат. “адски камък”, сребърен нитрат
лапсус – лат. “подхлъзване”; грешка, неволно опущение /lapsus kalami, lapsus lingve – грешка на перото, грешка на езика/
латентно – лат. “невидимо, скрито”; недостъпно за външно наблюдение; скрито, тайно
лауреат – лат. “увенчан с лавров венец”, победител-поет; носител на отличие и голяма награда; класиран над конкурентите
левитация – преместване на тела, единствено с помощта на волята; телекинеза
легато – ит. “свързано” пеене на тоновете, обратно на стакато; глисандо
легитимация – лат. “законен”; лична карта, паспорт; узаконено право, пълномощие
лейбъл – англ. “означение, заглавие, надпис”; прен. “издателска къща”, “PR”; класация
лекит – античен глинен съд
лексика – гр. словното богатство на един език, сборът от думите в речниковия състав на даден език /средно за човек 2000 думи, лексиката на българския език съдържа над 100 000 думи; Вазов – 45 000/
лема – гр. “приемане”; помощна теорема
леониди – поток падащи звезди
либел – лат. “liber, книга”, книжчица, хулна книжка /либелист – авторът им/
либерален – лат. свободолюбив, волен, свободомислещ; търпящ волности у подчинените
либератор – лат. освободител
либеро – ит. “свободен” силов играч в спорта /”чистач”/, понякога и вратарят в атака
либидо – лат. “похот”; силно полово влечение; енергия, сила от половия инстинкт
либрето – ит. “книжка”; художествен редактиран и адаптиран текст към опера, оперета и др.
лизис – постепенно спадане на температурата
лийд – англ. първото най-съществено изречение във водеща новина
ликтор – лат. освободен роб в древен Рим, представител на една от най-нисшите класи
лин – голям дървен съд за грозде и вино
лингвистика – гр. “lingve”, език; езикознание
липосукция – гр. “тлъстина, мазнина изсмуквам”; премахване на тлъстини по тялото
лирика – един от трите основни литературни рода /наред с епоса и драмата/; в стихотворна форма. Отразява действителността, пречупена през чувствата и мислите на твореца. Видове: елегия, ода, химн, епиграма, епитафия, еклога, епиталамий, дитирамб, мадригал, канцона, сонет и др. Тематично се дели на: любовна, пейзажна, гражданска, политическа, философска, религиозна и др.; фина поезия
литература – лат. “буква, книжнина”; писаното художествено, научно и документално слово
литогравюра – гравюра върху камък /лито/
литота – гр. “простота, скромност”; стилистичен похват; фигура на речта, която води до омаловажаване на дадено твърдение. Противоположна на хиперболата – силно преувеличено намаляване. Често се използва в ежедневния език, например "не е лошо" в смисъл на "хубаво е". Обикновено се предава чрез изрази, включващи отрицание или ирония
лого – гр. “слово, мисъл”; отнася се до дума, слово, учение; мъдър надпис; девиз, мото
логос – гр. “слово, дума; понятие, мисъл, разум; учение, наука”
лоден, ладен – връхна, горна, мъхеста мъжка дреха
локализиране – лат. “местен”; ограничаване до, съсредоточаване; фиксиране
лонгплей – англ. “дълго върви”; дългосвиреща плоча, максисингъл
лорнет – сгъваеми малки очила с дръжка
луга – пепелива вода за пране
лустро, лустросвам – ит. “външен”; привидни: лъскавина, блясък, красота; излъсквам, изглаждам; прен. приравнявам по критерии
магистър-легарсиум – лат. “съдник на реалност”
М
магма – тесто; нагорещена лава
магнат – крупен капиталист
маис – царевица
макам, макама – жанр през 10 в. в средновековната арабска, персийска и еврейска /на иврит/ литература; Цикли разкази в римувана проза /в стил садж/, обединени от един главен герой – ловък хитрец и измамник, с жертви - предимно богаташи и велможи; разказвачът е по правило очевидец. Представители: Хамазани Бади аз Заман, Ал Харири; проточена мелодия в музиката на Ориента
макинаж – техническа обработка; прен. козметични поправки
максима – лат. основен принцип, ръководно начало, мъдра мисъл, в кратка форма, правило
максисингъл – англ. “дългосвиреща плоча”; лонгплей; хит
мамила – центърът /зърното/ на гърдата; средата на ареолата
маммон – арам. дреносирийски бог на богатството /халдейската дума/; дявола; алчността, користолюбието
манас – санскр. “разум”; ментален дар, който прави от човека разумно и нравствено същество, и с това го отличава от обикновеното животно
мандало – дървено или желязно резе за затваряне на врата
маниерен стил – оригиналничене, прекомерно преиграване, придаване на важност манифактура – лат. “ръка изделие”; такъв вид труд в миналото
манифест – лат. “явен”, тържествен писмен документ към народа от властта
манна небесна – евр. “еврейската храна” за народа на Бог в пустинята; полинез. “mana”е всеобщият дух; нещо живородно свише
мант – гр. гадател, предсказател /като окончание към думи/
мантия – широко наметало
мантра – санскр. “инструмент на съзнанието”; религ. санскр. сричка, дума, стих; заклинание
маразъм – гр. “изхабяване”, телесно отпадане при болест и преумора; прен. проказа
маргиналии – лат. “граница” /марго/; бележки по полето на старопечатна книга или ръкопис
маргиналност – страничност, маловажност, извън основното, неважност
маринизъм – морски, морска тематика
марионетка – кукла на конци
мартиролог – свидетел мъченик; списък, изброяване на жертви, загинали за една идея /вяра/
масал – тур. любопитна и весела историйка; анекдот
маслинов венец ? единствената награда на древногръцките олимпийски игри /юли и август, в южния град Олимпия, през 4 години/ в знак, че победителят е любимец на бога; елитност
мас-медиа – лат. “буца среда”; средствата за масова комуникация
масурче – тур. стъбло на растение, което е кухо отвътре
матине – сутрешен прием на гости
матрьошки – дървени кукли, които влизат една в друга
махана? – пер.-тур. нар. недостатък, кусур
медиа – лат. “среда”; средство за масова комуникация /вестници, радио, телевизия/
медлено – рус. “бавно”
мезостих – гр. “средище ред”; образуване на думи и изречения от букви в средата стиховете
мезофора – повторения на определени звукове и срички в средата на думите
мейкинг – англ. правене, нагласяне на нещо
мелтем – лек морски вятър, бриз /П. Вежинов/
мемоари – англ. “памет, спомен”; литературно обработени спомени, дневник; записки от преживяно; документално четиво
менада – почитателка на Дионис; вакханка, пияна, бясна жена
менажер – покровител, закрилник
менажерия – зоопарк, зверилник с редки видове; разхвърляност, хаос
менгеме – тур. уред за стягане и придаване устойчивост и неподвижност на предмети при обработката им; стягало
мензура – лат. “мярка”
мензура – лат. “мярка”
мениджър – англ. ръководител, управляващ; лице, което извършва стопанска /домакинска/ дейност; консултант и ръководител на художник, изпълнител, творчески екип, отбор, спортист и др.; инсипициент
ментално – англ. умствено, интелектуално; чувствително; обратно на физическо
менталност – англ. “духовност”
ментор – съветник, наставник, ръководител
меркантилизъм – лат. купуващ, търговски; стремеж към материални облаги, комерчество, търгашество; сребролюбие
меродавно – официално, достоверно /от точен източник/
месал – лат. “менза”, маса; покривка за тесто или за трапеза
месия – евр. “помазан” /машиах/; спасител, за да премахне злото
мета – гр. “след, със”; между, заедно с, след и промяна /метатекст, метатеза/
метатеза – гр. “разместване, преместване” на звукове в думата и погрешно произнасяне; за постигане на индивидуализация и типизация на образа или в дума /револвер-леворвер/
метафизика – гр. “след физика”; антидиалектика; откъснатост, абстрактност, отвлеченост, нереалност, неяснота; свръхестественост
метафора, метафоричност – гр. “пренасяне”, преносност; говори се за едно, а се подразбира друго; фигура на речта, троп, в който въз основа на прилика – дума или израз добиват ново, преносно значение; пренасяне черти от прякост в преносност, от човек на неодушевени и обратно. Употребява се широко в речта и в художествената литература /"Песента на колелетата", “Бялата лястовица”/
метафраза – гр. “преизказване” на друг, вместо източника
метонимия – гр. “преименуване”; преносно значение чрез назоваване на друго-сходно такова; заместване по съседство; синекдоха
метрополис – главен град
меценат – лат. Меценас, богат римлянин; известен покровител на изкуството и писателите
мизансцен – фр. разположение на декори, мебели, предмети, реквизит и актьори на сцената в определен момент от представлението
микроби – гр. най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др.
микстура – лат. смесване, смеска; многозвуков органов регистър; многосъставно
милняк – помия
миля – англ. пътна мярка за дължина, равна на 1853 метра
миманс – пауза, второстепенни роли, “декори” – статисти, фигуранти
мимезис – гр. подражателство, мимикрия, наподобяване, епигонство
миметично – гр. подражателско, мимикрическо, наподобяващо, епигонно
мимолетност – кратковременност, нетрайност
мин/ь/орна гама – муз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие
минотавър – човекояден бик на цар Минос, с човешко тяло, убит от Тезей; алчен, ненаситен
мир – рус. “свят”
мистерия – гр. “тайнство”
мистификация – фр. “измама”; съзнателно въвеждане на друг човек и обществото в заблуда, измама; съзнателно посочване на лъжливо авторство с цел да се избегне преследване от цензура или за да се предаде на творбата ценност като древен паметник. Най-известни мистификации – "Поемата на Осиан" от Д. Макфърсън, "Веда Словена" от Стефан Веркович. Съществуват и мистификации, при които авторът се скрива зад измислено име или роля. П. П. Славейков събира в книгата "На Острова на блажените" свои стихове, които представя като антология на поети от несъществуваща страна
мит – гр. “разказ”, предание, легенда; най-древните разкази за Сътворението и човека; могат да бъдат: космогонични, антропологични, соларни, лунарни, астрални, есхатологични и т.н.
митари – евр. чиновници, които събират данъци; еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата
митическо, митологизация – приписване на фантастични черти на реални образи и явления
митологема – от гр. “предание слово”; същностна идея, героичен образ, сюжет в митическия разказ /Крали Марко/
митолог |
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Вто 27 Апр - 22:59:41 | |
| Н
наброски – нахвърляни бележки, ремарки, записки в бегли щрихи; вид словесен ескиз
набросок, наброски – рус. м.р. скица, очерк, проект; ж.р. ескиз
навождам – навеждам, наклонявам
нагаута – “дълга песен”, неопределен брой редуващи се 5 и 7-сричкови стихове
нагон – вътрешен подтик, инстинкт
нагроча да се, нагрочва се – диал. да се навъся, да се намръщя
надлежно – което се следва да бъде, което по необходимост принадлежи на нещо; съответно
назирей – мъж или жена, който се е обрекъл да не пие вино и да не яде плода на лозето под какъвто и да е вид
наклал – разг. наклал огън, запалил огън
нал – пиронче за подковаване подметката на обувки
налбант – подковач на добитък
налчета – тур. от ар. подкова за добитък или обувка
написвам – нарисувам
наратив – лат. “narro”, “разказвам”; повест, разказ; къса проза
наратология – лат. “разказвам” /narro/; теория на разказването. Като обособена област на изследвания в литературознанието се оформя в края на 60-те г. на 20 в. Заема средищно място между структурализма и рецептивната естетика. Приема, че съществува "дълбинна структура", и разглежда реализацията на тази структура, отчитайки комуникативния модус на художествената творба. Построява унив. модели на повествованието, разграничава 2 аспекта: формалната структура на повествованието и начините на нейното реализиране от гл. точка на диалога на писателя с читателя
наргиле – пер.-тур. Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през стъкленица, пълна с вода
нарта – шейна за еленски и кучешки впряг
нартика – предверие на храм
наталитет – раждаемост, прираст
научен стил – стил с научна терминология
нахохоря да се – диал. да се наежа, да се наперя, да настръхна
нация – исторически създадена устойчива общност от хора, с общи: език, история, земя, бит култура и модерна държава; народ – общи: език, религия, територия и време
небулоза – прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселени или от газови облаци около звездно ядро; мъглявина
неведом – незнаен, неизвестен; тайнствен, непонятен
невежа – човек, който няма знания; необразован; лаик, илитерат
невермор – англ. “nevermore”, никога вече /поет. вж. Дебелянов/
неврастеник – мед. човек, който е болен от неврастения
неврастения – мед. функционално разстройство на нервната система, поради изтощаване, преумора или прекарани тежки заболявания
нега – поет. нежност, блаженство, наслаждение; сладка тъга
неглиже, неглижиране – свободно, небрежно, без докарване; омаловажаване, пренебрегване, без внимание /!/
неимоверно – извънредно голямо; невероятно
неистово – необикновено силно в проявата си
некрофилство – влечение към смъртта
неловкост – срамежливост, неудобство
немара – незалягане за нещо, нехайство; немарливост, невнимателност
немезида – гр. богиня на справедливото възмездие
ненки – рус. остар. женски гърди
необходимо зло – израз на древногръцкия поет Менандър по повод женитбата /жената/
неолог – гр. “нова наука”; създател на ново учение; новатор
неологизми – гр. “нови думи”, въвеждат се от пуристите
неологизъм – гр. “нова дума, израз, наука”
непомерно – непосилно /непомерно силен духом човек/
непотизъм – лат. “внук, племенник”; шуробаджанащина; раздаване от страна на папата на комерсиални длъжности, висши църковни звания и земи на роднини /ХV-ХVІ в., ХІХ-ХХ в./
непреривен – рус. непрекъснат, без прекъсване
неприкосновен – не може да му се посегне, който се пази цялост /за крайна нужда/
непричом – рус. не на място, не в случая, няма защо, нямам нищо общо
нереално – недействително
нереиди – гр. “морски нимфи”
нескопосен – неугледен, несръчен, извън приетото за приличие
нестижателен – рус. “безимотен, неимащ нищо”
низгвернат – цсл. изпъден, свален, изгонен, натирен; низвъргнат
нирвана – санскр. “изгасване”; според будистите е състояние на върховно блаженство, което се постига чрез освобождаване от всякакви житейски грижи и стремежи; райско спокойствие
нисък стил – просторечието по Ломоносов
нихилизъм – лат. “нищо”; отрицание на дворянството в Русия през 60-те; неоправдано отричане на обществените норми, моралните принципи, културното наследство и др.
нишан – белег, знак; мишена, личба, знамение; турски орден
но пасаран – исп. “няма да мине!”; възбана, блокиране
номинатив – именителен падеж
нона – лат. 9-а степен на диатоническата гама; разстоянието между 1-та и 9-та степен
нонсенс – безсмислица, глупост
нотация – лат. “упътване”, наставление; укор, мъмрене; сбор условни знаци за понятия
нотис – англ. бележка, кратко описание; съобщително писмо
ноу-хау – англ. описание на технологичните подробности при покупка на патент или лиценз
нумизмат – лат. “монета”; специалист, колекционер на древни монети или предмети
нюанс – фр. “отсенка”, малка, едва забележима разновидност на багра, звук, мисъл; разлика
О
обективно – съществува вън и независимо от нас, реално; противоположно на субективно
обол – дребна монета в древна Гърция, 1/6 от драхмата; нещо дребно, незначително
обръщение – назоваване, укор, заповед, проклятие /в поетическия синтаксис/
обструкция – лат. “заграждане, запушване”; политически протест за шум и провокация
овде-онде – тук-там, сегиз-тогиз
ода – лирически вид; тържествена, приповдигната прослава на забележителни събития, подвизи, добродетели. Възниква в античността /Пиндар/
одая – тур. стая
оджак – огнище
ойкология – гр. “дом наука”; екология
ойкумен – гр. населената част на земята у древните
ойкуним – гр. “дом име”; наименование на селище
окалина – окисление по метала
оксиморон – гр.“остроумен-глупав”; стилист. фигура, съчетание на логически взаимоизключващи се думи и изрази /"Едничък дом на мойта скръб бездомна", “сладка мъка”, “ден в нощ”/; постига се чрез употребата на т.нар. контрадиктурни епитети, които се противопоставят на съществителното име, което определят или чрез екстремни епитети /божествено нищо/; учестена употреба в имажинизма
октава – лат. “осми”; с 12 различни по височина тонови степени
октава – лат. “осми”; част от звукореда, с 12 различни по височина тонови степени
окултен – лат. “скрит, таен”, който не може да бъде обяснен чрез опит или по научен път
окултизъм – лат. “покрит”; група мистични разнородни течения за т.нар. “скрита реалност”, извън [You must be registered and logged in to see this link.]
ол – спортно равенство
олигарх – гр. член на експлоататорско малцинство, което управлява, служейки си с подкупи и насилие; “малко, незначително, слабо отклонение от нормата” /гр. “олиго”/
олимпийски богове – 12-те главни богове в гръцкия пантеон, “домуващи” на билото на планината Олимп /вр. Митикас, 2 917 м, Сев. Гърция/, според митологията: Зевс /върховния, най-могъщ, гръмовежец, владетел на Олимп; Посейдон ? син на Кронос и Рея, заедно с Хадес, е следващ по ранг, владее океаните и водите, предизвиква бури и стихии, често с тризъбец в дясна ръка за облаците; Хадес ? грижи се за душите на мъртвите, владетел на подземното царство/; Аполон – слънчев бог, на светлината, духовен вдъхновител, закрилник и покровител на изкуствата, медицината, предсказателите и гадателите, музиката и танците, стрелбата с лък /син на Зевс, близнак с Артемида/; Арес – на войната и героите; Артемида – на лова, Луната и светлината, животните, целомъдрието и природата; Атина – на мъдростта, обучението и победата /смята се, че е родена от самия Зевс/; Афродита – богиня на любовта и красотата /дъщеря на Зевс и титанката Диона…/; Деметра – на земята, плодородието й, цветята и растенията, храната; Дионис – най-младият, на плодородието, земеделието, виното и лозарството, театъра; Хера – съпруга на Зевс, богиня на семейството, брака и верността; Хермес – божествен вестител, бог на пастирите и пътешествениците; Хестия – на домашното огнище; Хефест – божествен ковач, покровител на занаятите, огъня и оръжията /роден вероятно от Хера, като отмъщение за Атина, без намеса на Зевс/; Списъкът на 12-те варира различно: Зевс, Хера, Посейдон, Деметра, Хестия и Хадес са братя и сестри, а останалите се считат деца на Зевс от различни майки
олицетворение – персонификация – художествен похват, преписване на човешки черти върху животни, предмети, явления; одухотворяване /старо/; прозопопея
олук – водосточна тръба
омбрела – остар. чадър, дъждобран
омерта – ит. “мъжество”; обет за мълчание в мафията, неин основен закон
омоним – гр. “еднакво име”, но различно значение /лак, нос, град, плитка, коса/
омофон – фр. “равнозвучен”; две думи звучат еднакво, но се пишат различно и са с различно значение /плет, плета – куб, куп/
онлайн – англ. “on line”, на линия; директно, веднага; в готовност, без бариера
ономастика – гр. “име”; дял от езикознанието за географски и човешки собствени имена; вид просопография; етимологически речници
ономастикон – речник за етимологията на собствените имена
ономатопея – гр. “звукоподражание”
онтологическо – гр. “съществуващо”; първоначалното свръхестествено, нематериално
опека – покровителство, закрила, попечителство
опортюнизъм – лат. “съглашателски” с противника за лична изгода; приспособленчество към момента; безпринципност /близо до популизъм/
опосум – двуутробен бозайник, подобен на катерица и таралеж; кожа от такова
оптимализиране – към най-доброто /оптимален – най-блогоприятен и най-добър/
оратор – лат. “красноречив говорител”
ординерен – обикновен, посредствен, прост
ординерно – лат. обикновено, посредствено, просто
оркестър – гр. изпълнителски колектив от музикални инструменти, който включва повече от 13 души. В зависимост от броя на инструменталистите той може да бъде камерен /40/, стандартен /80/ и голям /104 и повече/, като има строги пропорции какъв да бъде броят на инструментите от всеки вид, които се използват в него
ортак – тур. съдружник
ортодоксалност – спазване основите на учение, мироглед; правоверност, православие
ортофотоснимки – от птичи поглед, снимки от самолет /на площи, земя/
оскудявам – изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавам
остен – тояжка за подкарване на добитък
осторожен – рус. внимателен
отава – трева, израсла повторно на мястото на окосената
отколе – ост. открай време, отдавна, преди; от старо време; лани
отрадно – радостно
отрицателно сравнение – отрицание на тъждеството – “то не било, най ми…”
отъждествяване – рус. “уеднаквяване, приравняване”
охлократия – гр. “тълпа сила”; власт и управление на тълпите
оцелот – ацт. “ягуар, тигър”; голяма хищна котка, с пъстра окраска
П
павана – исп. “паун”; старинен испано-италиански бавен танц
павурче – диал. джобно, плоско бакърено съдче /съдина/ за ракия
пазвант – нощен пазач в населено място; пазач
пак – дълбок, дългогодишен, полярен лед; ледено поле
паланка – ит. малък град или голямо село
палиатив – лат. лекарство за временно облекчаване на болките, което не лекува самата болест; прен. мярка за временно, непълно решаване на някакъв проблем
палимпсест – пергаментен ръкопис, чийто първоначален текст е измит или изстърган и върху него е написан друг текст
палиндром – гр. “назад отново на път”; [You must be registered and logged in to see this link.] или [You must be registered and logged in to see this link.], които се четат по един и същ начин отляво надясно и отдясно наляво /най-старите са от около 2000 години/; вид ДНК секвенции
палитра – ит. “лопатка”; дъсчица за смесване на бои; подбор на цветове; изразни средства
памфлет – английски популярен герой през ХІІ в. Италия – сатиричен литературно-публицистичен вид срещу обществена група или лице; с остри изобличителни средства; лаконизъм, сарказъм, остър език; Литературно-публиц. жанр на злободневна тема. Остро полемична и саркастична критика на гледища, личности, обществени групи и институции
панацея – гр. “вселечителка”; алхим. универсален лек за всички болки, болести, смърт
пангар – гр.-ит. място в черква, където се продават свещи и се държат дискосите /подноси/ пандан – фр. нещо, което прилича напълно или съвпада с друго; изцяло наподобяващо
пандера – ит. “знаме, флаг”
пандора – гр. “дар”; първата жена в гр. митология, съпруга на Епиметей, брат на Прометей, която получила от Зевс като подарък кутия с всички бедствия; прекрасна жена, създадена за наказание на хората; Кутията на Пандора, Пандорина кутия – извор на нещастия
паневритмия – гр. “общ добър ритъм”, всеобщ космически ритъм; сакрален музикален танц с дишане, пеене и гимнастика сред природата на Петър Дънов /1864-1944/
панегерик – гр. “похвално слово, възхвала” голяма; 1/ Литературен жанр, хвалебствена реч /през античността – до 18 в./ 2/ Сборник, съдържащ произведения на ораторската проза и агиографията. Текстовете са свързани с църковни празници. В България – първоначално преводни. Минейни панегирици – за неподвижните празници в църковната година, характерни с празничните слова и ораторската проза. През 14 в. към минейните панегирици се включват повече жития, екзегетически беседи, слова на съидейници на Теодосий Търновски и патриарх Евтимий 3/ Празнична тържествена реч, произнасяна на религиозни церемонии, наричани в Древна Гърция панегири. В Древния Рим панегирикът е хвалебствена реч в стихове, откъдето идва съвременният смисъл – неумерено възторжена възхвала
паноптикум – гр. “всичко видимо, зрително”; музей, колекция на редки предмети, причудливи фигурки /вкл. и восъчни/ и препарирани животни
панорама – гр. “изглед” на местност отвисоко; широк обзор на творчество
панта рей – гр. от израза на древногръцкия философ Хераклит: “Панта рей, панта кеней” – Всичко тече, всичко се променя/ и “Панта рей кай оуден меней” – Всичко тече и нищо не остава/ или производното им: “Панта рей, панта ки на етай, кай оуден меней” – Всичко тече, всичко си отива и нищо не се връща назад”/
пантеизъм – лат. “бог природа”; обожествяване на природата; бог е “разтворен” в нея, отъждествен; архаични религиозни представи
пантеон – гр. “всички богове”; набор от всички [You must be registered and logged in to see this link.] в политеизма; гробница на герои
пантомима – театър, в който художественият образ е без говор, само с мимика и жестове
панчатантра – санскр. “пет книга”, Древноиндийското петокнижие: Разединение на приятели, Печелене на приятели, За гарваните и кукумявките, Загуба на придобитото, Безразсъдни постъпки; санскритски сборник /200 г.пр.н.е./ от поучителни истории, преразказани [You must be registered and logged in to see this link.] текстове, най-вече в стихотворна форма, чиито предполагаем автор е Вишнушарман. Вид “навигатор” за висшестоящи за водене на [You must be registered and logged in to see this link.] чрез [You must be registered and logged in to see this link.] с [You must be registered and logged in to see this link.]; аналог. – “Библията” или романът “Сидхарта” /1922/ на Херман Хесе.
пап – обущарското лепило; чириш
папаз – гр.-тур. поп, свещеник
папийонка – фр. “пеперуда”; къса вратовръзка с пеперудена форма
парабола – гр. “приближаване”; в античната поетика малка приказка или анекдот; разгърнато сравнение, което образува завършен образ и функционира самостоятелно. Първи образци на жанра се откриват в поемите на Омир. Сравненията биват неочаквани и вече срещани в разговорната реч. Състои се от 3 елемента – предмет, признак и образ. При някои признакът на предмета не е даден
параграф – гр. “писано от страна”; нов ред на договор, правилник, нова “буква” и пр.; & параграф 22 – по романа на Джоузеф Хелър за лудия “не луд” летец; абсурд, парадокс в закона, правилата и действителността, правещ човека жертва на собствените му действия
парадигма – гр. “пример, образец”; таблица на флексивната промяна на дума в склонение и спрежение; критерий за сравнение
паралакс – гр. “промяна”; видимо изместване под ъгъл или самият ъгъл
паралелизъм – гр. “успоредност”: образен, синтактичен, отрицателно сравнение, звуков /римата е към него/; синхронност
параноя – гр. “безумие, лудост”; налудничави идеи за преследване, с ясна мисъл и интелект
парантеза – писмен знак скоба / /; вмъкнати, поставени в скоби думи
паратекст – гр. лъжлив текст, извън текст, паралелен текст
парафраза – гр. преразказаност; модифицирана чужда мисъл, изречение, фраза
парвеню – фр. “издигам се, забогатявам”; издигнал се бързо на високо обществено положение, без да притежава духовните качества, навици и култура за това; новобогаташ некултурен, влязъл в хай-лайфа; големеещо се юпи
пардон – фр. прошка, извинение; простете, извинете
парекселанс – фр. “де факто”; наяве
парентеза – гр. граматически независима, обхватна част от изречението, вмъкната, прекъсваща последователността, но не променяща синтактичния му ред /примерно авторови вметки е доуточнения в пряката реч/
парий – лат. низш човек, роб
паритет – лат. стойностно равенство; устойчиво съотношение
парицид – лат. майкоубиец, отцеубиец
парки – трите всевластни богини-орисници на съдбата /Клото, Лахезис, Атропо/; мойри
пародия – жанр в литературата и в изкуството; сатирична, иронична или хумористична имитация на стил, направление, жанр, начин на изразяване или поведение. Първи образци се откриват в литературата на Древна Гърция – Хипонакт /6 в. пр. Хр./. Пародии пишат: Еврипид, Аристофан, Шекспир, Гьоте, Хайне, Пушкин, Хр. Смирненски, Д. Дебелянов
парономазия – гр. “покрай наричам”; стилна фигура, при която се употребяват близки по звуков състав думи, но с различно значение, заместване на един начален израз с друг /очевадно, очевидно/; паронимия
парономазия – гр. езикова игра чрез съпоставяне на думи с общ корен /„измамен измамник“/; етимологични фигури и думи със сродно звучене
парса – печалба, награда
партикуларен, партикулация – лат. “отделен”, който се отнася до една част; частичен; отцепване, отделяне от общото
партиципирам, партиципиум – лат. “вземам участие, участвам”; включвам се; деля; споделям; църковно причастие
пасакалия – исп. “минавам по улица”; старинен бавен испански танц за изпращане на гости
пасеизъм – фр. “минало”; превъзнасяне на миналото в ущърб на сега; консерватизъм
пасианс – фр. “търпение”; редене на карти по определен начин за забавление и гадаене
пасионато – ит. страстно, с особено чувство
пасквил – изобличителен кратък публицистичен вид – хаплива клевета
паспал – гр. брашнен прах в мелница, полепен по околните предмети
паспарту – фр. “подходящ за всякъде”; спец. картонена основа за картина, портрет и под
пастелност – мекота, топлота, семплост
пастише, пастиш – фр. pastiche /“каша”/: от ит. pasticcio – стилизирана опера-попурри /смесица/; вторично литературно произведение, продължение на чуждо; епигонство; пародия
патерик – сборници от разкази и поучения, свързани пряко или косвено с живота на монасите; създадени на гръцки и латински език. Събрани в 6 сборника. Преведени са изцяло или частично от гръцки на староб. език в най-ранния период от разв. на българската литература /до 12 в./
патетичен стил – гр. “силно чувство”; чувствен, приповдигнат
патина – ит. благородна ръжда
патос – гр. “страдащ”; силно и трайно чувство; голямо въодушевление
патрахил, епитрахил – гр. тясна и дълга богослужебна свещеническа дреха, която при служба се надява през шията и се спуска отпред до краката като тясна престилка
патри?ка – гр. нар. патриарх
пегас – гр. “извор”; крилат кон, роден от кръвта на обезглавена Медуза; вдъхновение на поет
педантизъм – фр. “pedante”, педагог, даскал; дребнавост, “буквоядство”, придирчивост; прекален и пресилен формализъм
пемза – лат. шуплеста вулканична маса за абразив и бетон; пумицит
пенал – лат. “перо”; кутия за моливи
пеналти – лат. “наказание”; дузпа; 11-метров пенален удар
пенджерче – диал. прозорче
пентаграм – гр. “пет буква”; магическа петолъчка; символ на съвършенство
пеняз – златна или сребърна монета
пердух – диал. перушина
пердушан – на пух и прах
перие – фр. натурална минерална вода
перипатетизъм – гр. “разхождам се”; философско учение на Аристотел – мислене с разходка
перисталтика – гр. “свиващ”; последователно чревно свиване и изтласкване на храната
перифраза – гр. стилна фигура за предаване на известна мисъл или понятие описателно
перманентен – лат. “траен”; непрекъснат, постоянен
пермутации – лат. разместване, смяна
перпетуум мобиле – лат. вечен двигател
перспектива – триизмерно изображение в дълбочина към хоризонта; бъдеще, след време
пертурбация – лат. внезапно смущение, разстройство в установения ред или ход на нещата; медиц. душевно вълнение; изменение пътя на небесно тяло под чуждо влияние
перфекционизъм – лат. съвършенство, отличност
перфидност – лат. “коварство, вероломност”
перцепционално – лат. “възприемащо” сетивно, доловимо; като схващане; разбиращо
перцепция – лат. “възприятие, разбиране”, отражение на реалния свят върху сетивата и чувствата /и неосъзнато/; противоположно на аперцепция
пестил – тур. от перс. изсушена на дълги ивици каша от варени сливи; “правя на пестил” някого пребивам, смазвам от бой някого
петимен – гр. “желая” силно нещо; копнеещ, жадуващ
петиция – лат. “иск, искане”, колективна официална молба до висши органи
пехливанин – перс.-тур. “борец”; силен човек
пиар – англ. “public relations, връзки с обществеността” /PR/; журналист, специалист, който се грижи за публичния имидж на изявена личност, фирма, организация или институция, представляващ ги пред медиите и обществото, иницииращ и ръководещ пресконференции
пиаца – стоянка на тактита и превозни средства; борса на открито; пазар
пигмалион – митическа птица
пигмоид – гр. “колкото палец или пестник”; нищожен човек, подобен на джудже; пигмей
пиедестал – основа на паметник, статуя, колона; подножие; високо положение
пиета – милосърдие; изображение на Дева Мария, оплакваща Иисус; жажда, привързаност
пиетет – дълбоко уважение, почтително отношение към някого и нещо; привързаност
пикантерия – което дразни любопитството, жълтина, клюка; вкусотия
пикареска, пикаресков роман – една от най-ранните форми на европейския роман. Заражда се в Испания през 16 в. /"Ласарильо от Тормес"/. Епизодична, хронологична структура, обединена от разказа на главния герой /често беден, но ловък и находчив в борбата си за оцеляване/, който, описвайки житейския си път, разкрива и картини от живота на различни социални среди /Хитър Петър, Питър Пан, Иванушка/
пиктография – лат. гр. “рисунка, знак пиша”; наука за знаците и символите
пинакотека – гр. “картина вместилище”; картинна галерия – кафе; хранилище за картини
пинтия – тур. скъперник, стиснат
пирихий – ритмическа стъпка от две кратки срички, равни на две мори /две дъгички/. Играе роля за облекчаване на ямба и хорея в поезията, където би трябвало да стои ударена сричка, а няма такава. Например: “Покойници, вий в други полк минахте…”/Ив. Вазов, Новото гробище над Сливница/
пирустия, пиростия – гр. железен триножник или четириножник, който се слага на огнище под съдове за готвене
питая – изпитвам, лелея някакво чувство, захранвам
питиуе – слав. скрито, съкровено
питос – античен, яйцевиден, глинен съд за течности и храна
пицикато – ит. ефектно, приглушено дърпане на струната с пръсти
пиърсинг – пробиване на дупка по тялото; перфорация
плацебо – лат. “ще бъда харесан”; симулантна операция, лекарство /хапче/ с терапевтичен, автосугестичен ефект /лечение чрез самовнушение/; плацебо ефект /вид хомеопатия/
плебисцит – лат. “постановление на народа”, народът е този, който решава; всенароден вот на целия електорат по важни държавни въпроси; референдум
пледирам – фр. боря се за някаква кауза в нечия полза; изисквам в защитна реч /пледоария/
пледоария – защитна реч; съдебен преамбюл /увод, прелюд, всъпление/
плейбек – англ. “свири отзад”; пълно възпроизвеждане на запис
пленер – фр. “en plein air, пълен въздух”; на открито, от натура; в[You must be registered and logged in to see this link.]то означава творене под открито небе, сред природата или в града, за разлика от това в ателието, репетиционната зала, учебната стая или друго затворено помещение; форма на организирана творческа активност; худ. предаването на естественото осветление във въздушна среда, като се наблюдават оттенъците и преходите на [You must be registered and logged in to see this link.]; картина от открито, пейзаж плеоназъм – гр. “излишък”; повтаряне на едни и същи или сродни по значение думи и изрази, езиково разточителство; многословие. Пр.: изправи се прав, добрият Добри, околната външна среда, човешкото му хуманно отношение
плеяда – звезден куп в Телец; 7 океански дъщери, 7 поети /Ронсар/; група творци в епоха
плужик – рус. “охлюв”
плурализация – заместване на мн.ч. вместо единствено /обратно на сингуларизация/: донжуановци, отеловци, байганьовци; плурал – мн. ч.
плутократ – гр. “богатство сила”; влиятелен и властен чрез богатството си
плутократ – гр. “богатство сила”; елитен властник с парите и капитала си
поанта – фр. “острие”; композиционен похват, обобщаващо твърдение; изненадващ обрат в развитието на произведението, най-често в завършека; подчертава художествената идея /сонетите на У. Шекспир/; дума, израз, сентенция, строфа, която обобщава посланията в целия текст за финал
поврага – арх. не ме интересува, махай се, върви по дяволите
подмолно – тайно, скрито
позитивизъм – положителност; склонност да се ценят само материалните изгоди
покров – покривало, покривка; бяло платно, с което покриват мъртвец /саван/; таван
полез – посещение, което носи сполука или несполука
полемика – гр. публичен спор при обсъждане на проблем
поливалентност – лат. универсална многосъчетаемост, функционалност, спектровост
полиптотон – гр. повторение на една дума в различни флексии /“човек, за човека е вълк”/
полисемия – гр. “многозначност” на думата
полисендетон – гр. свързване на няколко думи, групи думи или изречения чрез един съюз.
полисиндетон – гр. “многосъюзие”
политеизъм – лат. “многобожие” /пр. мормонството/
полица – лат. писмен документ, с който се дава задължение за изплащане на сума в определен срок или без срок
полка – чеш. “полустъпка”; игрив и жизнерадостен чешки танц в 2/4 такт; музика за такъв
полушарие – рус. полукълбо
помпозен – тържествен; шумен, разкошен; надут, натруфен
понуди – ост. “подаване”, подаяние, изпросена помощ /понуди да й занеса/
популизъм – лат. “народ”; непопулярни мерки, за да се спечелят дивиденти /по избори/
поревне ми се – остар. прииска ми се
портфолио – англ. съвкупност от представителни материали, документи /дипломи, сертификати, награди, удостоверения/; дизайнерска папка, личен сайт
постамент – лат. бетонна или каменна подставка под паметник, статуя, колона и др.
постер – плакат
пост-фактум – лат. “минал факт”; след всичко свършено; вече без смисъл и значение
потенциал – лат. “възможност, сила”; перспективност на качествата
потенция – фр. “опора”; лат. сила; скрити възможности, способности, перспектива, енергия
потир – сребърна или златна чаша с високо дъно за причастие
потпури – фр. “смесица” от различни по жанр популярни мелодии; сборник песни /“китки”/
прабългарски език – език на Аспаруховите българи, към северозападния клон на хуно-алтайските езици; отмира към края на 9 в. В българския език от него остават около 100 думи: бисер, белег, белчуг /белезници/, бъбрек, българи, баща, капище /храм/, кумир, кокиче, пашеног /баджанак/, сан, тояга, чертог /ложе/, чипаг /чепкен/, чичо; както и около 30 титли, 300 неразчетени рунни надписа и др. /П. Добрев “Езикът на прабългарите”; Ст. Младенов/
прагма – гр. “работа”; практика
прайм тайм ? англ. prime time /“основно, първостепенно, най-добро време”/; промеждутък от [You must be registered and logged in to see this link.] в денонощието, когато [You must be registered and logged in to see this link.] се радват на най-висока аудитория, т.е. на най-много гледаемост и слушаемост
пранга – ит. окова, верига; букаи
преамбюл – лат. “встъпление, увод” в съдебно или ораторско слово; пледоария; увод; прелюд, увертюра /в музиката/; експозе /в дипломатическия протокол/
превантивно – лат. предпазно, предохранително
превезло – извита дръжка на котел
превенция – лат. “предотвратяване”; предварителни обезопасителни мерки
предикат – лат. сказуемо
предиспозиция – лат. предразположеност
преекспонирам – преигравам с показването
презенс – лат. сегашно време
презентация – лат. “предявявам, представям”; официално представяне, вид премиера, промоция на определен продукт; мултимедиен проект
презумптивно – лат. предполагаемо, вероятностно
презумпция – лат. предположение по вероятности; вярно, до доказване на обратното
прелюдия – музикално встъпление, първа част на мащабна творба
премиера – фр. първо представление, първо показване пред публика
прерогатив – лат. изключително право, привилегия
преспапие – украшение за писалище, кокетни кристални арт глобуси, цилиндри и т.н.
престиж – лат. “заслепяване, измама”; добро име, влияние, авторитет
преторианско – лат. личната охрана на пълководец; наемно, за насилническата власт /Рим/
претури – диал. прекатури
прецедент – предшествуващ; случай от миналото, който може да послужи за пример или оправдание; изключение от традицията
привилегия – лат. изключително право, предимство, преимущество; юридически призната от закона облага на едно вземане, което се удовлетворява пред всички други
прикя – зестра, чеиз
примитивизъм – елементарност, първобитност, грубост, необразованост
приношение ? освобождаване на животно или птица, в чест на бога
притворство – рус. “лицемерие, преструвка”
притча – алегоричен разказ с поучително съдържание
проджект – англ. “проект”
продуцент – лат. “произвеждам”; сложна, отговорна функция, която “обгрижва” по всякакъв начин даден медиен или изкуствоведски проект /продукт/, подпомага организационно и технически създаването, грижи се за реализацията, рекламата, популяризирането, разпространяването и финансирането /музикалния бизнес, филмовата индустрия, театърът, ТВ шоу програми, спортни мероприятия и инициативи и т.н./
прозаичен стил – на немерената реч; сух – иронично
прозвище – рус. название на някого по отличителна черта; прякор, друго популярно име
прозопопея – гр. стилистична фигура за “одушевяване” /вж. олицетворение/
проклитика – лат. “с наклон напред”; неударена думичка, която акцентно се слива със следващата /за кого, като някога, не мога/
прокоба – предсказване за беда
пролог ? гр. “предшестващо слово”; уводна част, встъпителни думи в роман, реч и т.н.
промискуитет – лат. “смесен, общ”; пълна свобода на полови сношения, безразборност
промоция – лат. “повишение”; даване по тържествен начин научна степен на някого; официално провъзгласяване за доктор; премиера, презентация на продукт пред публика
просопография – гр. описание на характерите и живот |
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Вто 27 Апр - 23:13:04 | |
| С
сакрално – лат. “свещено”, свято; антипод на профанно, обикновено, скверно, нечестиво
сакраменто – проклятие, проклето да е
саниране – лат. “sanno”, лекувам; правя здравословен; правя санация; освежаване; заздравяване; предпазване от ерозия
сатир – гр. похотливо горско полубожество, с кози крака и рога; похотлив човек
сатира – литературен похват или жанр, чрез който с хипербола, алегория, насмешка се критикуват и разобличават социални и човешки пороци. Стилът е саркастичен. Сатирата се проявява най-пълно в комедията, баснята, сатиричната поема, романа /Луцилий, Д. Ювенал, Дж. Суифт, С. Михайловски/
сатисфакция – лат. “удовлетворение”; задоволяване, удовлетворяване; дуел
сатрап – гр. от перс. прен. жесток, деспотичен владетел или човек
сатяграха – хинди “власт на истината”, държене на нея с ненасилство /по Махатма Ганди/
саундчек – англ. “проба на сцена”; предварителна репетиция, тест на звука преди концерт
сач – плитък тиган
саше – мед. хапче, една доза /лекарство/
сварог – славянски бог на слънцето
свастика – инд. “черният Бог”; в хералдиката е " кръст крампоне, crampon – желязопримка"
свастика – санскр. “благополучие”; пречупен кръст, символ на религиозните ереси
светотатство – гр. “тат”, крадец; крадене, поругание на свети неща; кощунство; богохулство
свещения граал – христ. паничка, [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.] или друг съд, от който пие [You must be registered and logged in to see this link.] по време на [You must be registered and logged in to see this link.]; съд с последните капки кръв на Ииисус, събрани от Йосиф от Ариматея, който го погребва; прен. божията милост
свещено – божествено, свято, почитано, сакрално; свещенодействието е благоговейност
свободен стих – фр. “vers libre”, вер либър; без задължителни строфа, ритъм и рима; не спазва стихосложението, с неопределен брой ударени и неударени срички; важна е интонацията, но има и вътрешна музика /Блок, Рембо, Верхарн, Маяковски, Гео Милев, Вапцаров/; “опрозотворяване на поезията”, но не лишено от смисъл; въвлича читателя в събитието на речта; различно от бял стих
сегмент – лат. “отрязък”; завършен такъв от речта с различни контексти
сегрегация – лат. “отделяне”; отлъчване от цялото; форма на расова дискриминация срещу цветнокожите, свързана с различни възбрани
седатив – лат. “успокоявам”; успокоително, приспивателно; седативен – успокоителен
седативен – лат. успокоителен
седемте смъртни гряха – морална категория, “патент” на Римокатол. църква: похотливост /Асмодий/, чревоугодничество /Велзевул/, скъперничество /Мамон/, леност /Белфегор/, гняв /Сатана/, завистничествто /Левитан/, горделивост /Луцифер/
седемте чудеса на света: 1/ Голямата пирамида в Гиза, построена преди 4500 години, е най-старото чудо на света. Висока 147 метра, тя била изградена от около 2 милиона каменни блока. 2/ Висящите градини на Семирамида /прочулата се с красотата си царица/ са сътворени между 600 и 400 г. пр. Хр. Във Вавилон. Уникалното е, че растенията не били на земята, а на издигната тераса. 3/ Статуята на Зевс в храма в Олимпия била висока 12 метра. Дрехите и сандалите на бога били от чисто злато. 4/ Гробницата на цар Мавзол в Халикарнас, Мала Азия, била разрушена през ХІІІ в. от земетресение. 5/ Храмът на Артемида в Ефес пък бил подпален през 356 г. пр. Хр. от Херострат. 6/ Колосът на о. Родос – бронзова статуя на бога на слънцето Хелиос, бил висок 32 метра. Бил разрушен 5 века по-късно. 7/ Александрийският фар се издигал на 135 м. Светлината му се виждала от 40 мили. Цели 10 века той сочел пътя на мореплавателите до срутването му от земетресение през 700 г.
седока– “песен на гребци”, “песен на рибарите”, шестстишие: 5 – 7 – 7 – 5 – 7 – 7
сезирам – фр. поставям въпрос пред по-висша инстанция; докладвам, уведомявам нагоре
секвенция – лат. “който следва”; последователност, повторение на мотив; вид песнопение
секстина – 1/ Строфа от 6 стиха; 2/ жанр в провансалската лирика. Състои се от 6 шестстишни строфи и 1 заключително тристишие
селение – библ. жилище, дом, подслон
семантема – гр. “значещ”; основна част на думата, която предопределя значението й
семантика, семантичност – гр. “значещ знак”; значение, смисъл на думите
сематизация – гр. “значещ”; добиване на значение и смисъл
семиология, семиотика – гр. “обозначение, знак, признак”; наука за знаците, признаците, сигналите и символите /Чарлз Пирс и Фердинанд дьо Сюсюр въвеждат понятието/; наука за признаците на болестите /диагностика в медицината/
семирамида – вавилонска царица, прославила се с красотата си
семпъл – лат. “прост”, естествен; непретрупан, ненатрапчив, без много украса; мек, пастелен
сенесценция – лат. “остаряване”, състаряване
сензитивност – лат. “чувство, усещане”; чувствителност, осезателност, дразнимост
сензорен – лат. “sensus – чувство, усещане”; сетивен, чувствителен
сенсибилизация – лат. “осезаем”; повишаване на чувствителността към нещо
сенсуалност, сенсуализъм – страст към чувствени наслади, чувственост, сетивност
сепсис – гр. “гниене”; инфекция на кръвта след силно гноене
сервилност – угодничество, раболепие, нагаждачество, подмазвачество
серкме? – тур. вид кръгла риболовна мрежа
серум – екстракт, течност
сецесион – лат. “отделяне”; декоративност, умаленост в изкуството; макет; разкол
сигнатура – знак, номер, белег върху книга или стока
силует – външно очертание на предмета
силует – външно очертание на предмета
символ, символизъм – образ с преносно значение; условен знак на нещо; Възниква през ХІХ в. във Франция и Белгия. Представители: поети: [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]; художници: [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]; композитори: [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.]; писатели: [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.], драматурзи: [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.]. В началото на ХХ в. и у нас: Пейо Яворов, Теодор Траянов, Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов
симлес – англ. “без шевове, слято”
симплификация – лат. “simplex – прост, обикновен”; опростяване
симплицизъм – лат. глуповатост, простоватост, непретенциозност
симплоке – гр. “сплитане”; стилна фигура на съвпадане началата и краищата на 2 изречения
симптоматичен – гр. “случай, съвпадение”, който служи като показателен, знаменателен; неосновен, израз само на външни признаци, маргинален; многозначителен; за основа
симулация – лат. преструване, опит за заблуда и измамване /най-често болен/
симултанен – лат. “едновременно”; едновременен
синапс, синапсис – гр. “съединение”, връзка, контакт
синбек – англ. “зад основния вокал”, музика на песен без основния вокал; сингбек; караоке; в Европа е плейбек /обратно на нашето/
сингуларизация – лат. “единствен”; окрупняване, заместване на наименование на предмет или явление със събирателно съществително в ед. ч.: “куп”, “сума”, “група”, “маса” и др. /маса хора/; обратно на плурализация
синекдоха – изразяване на цяло чрез по-малка част в и обратното; фигура на речта /троп/, при която замяната на смисъла се извършва на основата на връзката между част и цяло – "бащино огнище" вместо "бащин дом"; разновидност на метонимията
синкоп, синкопа – гр. “съкращение”; пропускане звуци в средата на дума /вм. какво – к` во/; явление, при което силното време се премества на предидущото слабо, при което се получава встъпване на слаб метричен момент, продължил да звучи и през следващия силен метричен момент; сливане на слабо тактово и силно време; анемичен припадък
синкретизъм – гр. “съединяване”, слята, неразделна първоначална форма на изкуството, неразчлененост, характеризираща неразвито състояние на някои явления /в първоначалните стадии на човешката култура: музика, танц, поезия, живопис/; смесване на разнородни елементи /религиозните системи в края на античността/; във философията и религията синкретизмът обединява различни противоречиви възгледи; разновидност на еклектизма
синопсис – гр. “външен вид, лицето на нещо”; материали в хронологичен ред; предварителен съкратен текст /либрето/ на филм или драма /киносценарий, театрален сценарий/; конкретно описание; текстово съпоставяне
ситуиране – поставяне в пространството и времето
скaла – лат. “стълба”
сквернословие – употреба в речта на непристойни, гадни, неприлични думи; опетняване, хулене; циничност и вулгарност спрямо религията
скепсиз, скептицизъм – разсъждение; отричане, съмнение, недоверие към всичко
скотобойна – рус. кланица
скреч – англ. “scratch”; дращя, издрасквам, скърцам, ровя; гласувам с бюлетина
скрижали – каменни блокове с издялани 10-те божи заповеди; дълбоки тревожни чувства
скрининг – англ. изследване
скрупульозен – лат. проявяващ скрупули, крайно изпълнителен и педантично старателен
сленг – англ. “език на общност” /студенти, войници, работници/; разкрепостена, небрежна реч, вид жаргон; специализиран говор, социолект; “плъзгащ” вариант на модерна дума
слог – рус. сричка
слоу гат – англ. “slow gate”, бавно, постепенно, внимателно
соаре – фр. “вечерен прием”, домашна вечеринка; вечеря с избрани
соба – унг. стенна печка; одая, стая с печка
соларно – лат. “solaris, слънчев”; за произхода на слънцето
солипсизъм – лат. “единствен, той сам”; субективен краен идеализъм, изолиращ съществуващия свят единствено в логическото съзнание на субекта; отрича обективното
соматичен – гр. “сома” – плът, тяло на организъм; който се отнася до тях; телесен; плътски
сомелие /р/ ? фр. отговарящ за закупуване, съхранение и представяне на видовете вино, който дегустира пред клиентите виното им; посредник между производителя и клиентите на вино, спиртни напитки, кафе, пури и др.
сонет – ит. “sono”, “звуча”; лирически вид, изграден от 14 стиха, разделени на 2 четиристишия и 2 тристишия /италиански сонет/ или 3 четиристишия и 1 двустишие /английски сонет/
сонм ? гр. група, множество /в древногръцката митология /
сопран – муз. висок женски певчески глас
социум – лат. “общество”, среда, културна общност; обществена среда
спина – лат. “гръбнак, гръбначен стълб”
спининг – англ. специален риболов, с подвижна примамка на въдицата
спираловидно повторение – повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия стих. Напр.: “Заплакала е гората, /гората и планината…”; комбинация от два или три вида повторения: анафора, епифора, мезофора /епианафора, епианамезофора и т.н./
сплин – гр. “далак”; мрачно настроение, тъга и униние; досада; резигнация и инертност
сподавено – задавено, заглушено, заглъхнало
спондей – стихотворна стъпка в античната поезия, съчетание от 2 дълги срички
стазим – гр. “стазис”, стоене; обездвижване на хора, след излизане на актьорите; закованост
стайлинг – англ. стил, мода, външност
стакато – ит. отсечено изпълнение на тоновете, с кратки паузи
станси – фр. ит. “спирка, стая"; строфа от четири или осем стиха, която представлява самостоятелно стихотворение; лирическо стихотворение, съставено от четиристишни или осемстишни обособени смислово строфи, но обединени под една обща идея
старлетка – англ. “звездичка”, алчна за успех и пари млада актриса, готова на всичко /секс/
статия – рус. “неголямо изложение” в проза по обществен въпрос: социален, научен, културен, политически и т.н., отпечатан в пресата /монографията и студията са по-мащабно разглеждане на проблема/
стереотипност – отпечатък; траен, установен и укрепнал ред на поведение, последователност; неизменна нагласа /динамичен стереотип/
стигма - лат. “знак”; белег от рана; белег, печат, поставян с жигосване върху тялото; клеймо, жиг; парализиращо напрежение
стил, стилистика – гр. “stilos”, изострена пръчица за писане върху дъсчица, намазана с восък; почерк; типичното, характерното; характерен набор от художествени средства, понятия, похвати, характерни за определен творец, национална култура или епоха. В древна Гърция – Аристотел въвежда понятието с “Поетика” – 5 в. пр. н. е. Родоначалник на съвременната стилистика е Шарл Бали с трактата си по стилистика – 19 в.; жанр
стилизация – фр. “обобщаване” на изобразявани предмети; речев колорит чрез подражание на епоха и нрави; архаизми
стилистична фигура – различно от стилистично средство /стилните средства са езиковите средства, свързани с езиковия стил на писателя/; характерни художествена лексика и синтаксис, тропите, стилистичните фигури и други похвати на писателя, свързани с езика
стилове на речта: логически и образно-емоционален; колективен /сантиментален, романтичен, сатиричен, саркастичен, реалистичен, ро-ко-ко, народен/ и индивидуален /ясен и заплетен, сух, емоционален, стегнат, многословен и др./; функционални: разговорен, официално-делови, научен, публицистичен, художествен
стих – гр. “stichos”, ред, стих; единица мярка на мерената реч, обикновено на един ред
стихосложение – строеж на стихотворната реч, система от правила в нея, организацията; прозодия; маркерите на С. са: стих, рима, цезура. Видове: метрическо /антично/, тоническо /отмерва броя на ударенията/, силабическо /отмерва броя на сричките/. Най-често срещано е силабо-тоническото стихосложение
стормхендж – англ. буреносно представяне, бурен имидж
стохастичен – лат. “смислен, разумен”; вероятен, случаен допустим /процес, характер/
стратегия – гр. умение, изкуство да се води война; система от мерки при щурм на цел
страхопъзльо – ирон. “бъзльо”, перчещ се страхливец, “подвиопашка”
стречинг – англ. обтягане, поза на мускулите
строфа – гр. “strophe”, обръщане; повтаряща се група свързани стихове: елегически дистих, терцет и терцина, катрен и рубаи, квинталиана, секстина, септилиана, октава и сицилиана, спенсерова строфа, одическа строфа и децима, повече от 10 – онегинска строфа и рондо, и др. Ако е с различни стъпки, строфата се нарича хетерометрична. Съставни сложни строфи: рондо, триолет, сонет и др./вж./; строфика – разделяне на стихотворението на строфи
ступидо – ит. “глупак”
ступор – лат. “вцепененост, неподвижност” /мед. “кататонен ступор” при запазено съзнание/
стяжение – книж. остар. имот, богатство
субективен – който е присъщ на дадено лице, личен; противоположно на обективен
субито – ит. “внезапно, рязко” в музиката
субкултура – лат. “под култура”; изопачена надсроечна култура в края на ХХ и началото на ХХІ век; изопаченост, кич на съвремието
сублимен, сублимиране /ю/ – възвишен, величествен; издигане, възвишаване
субординация – лат. “подреждане”, дисциплина, където се спазва строго йерархията; подчиненост; съблюдаване на правилата
субстантив – лат. “съществително име”
субстанция – лат. “същност”; неизменната основа на всичко; материя; вещество
субституент – лат. “заместител” на някого, на нещо
субституент, субститут – лат. “замествам”, “поставен вместо някого”, заместител
субституция, субституиране – лат. “заместване с друго”
субстрат – лат. “подложка, постилка”; основа на явленията; остатъци от изчезнал език
субтилен – лат. тънък, нежен, трошлив; остроумен
субфибрален – лат. “под трескав”; с продължително невисоко повишение на температурата
сугестивен, сюгжестивен – лат. който внушава, внушителен; въздействащ; ясен, поучителен
сугестия, сюгжестия – лат. “внушение”, хипноза; въздействие върху някого чрез хипноза; конфесионална сугестия /изповедно внушение/; автосугестия, плацебо ефект
суицидност – самоубийственост; маниакалност, вследствие депресии, алкохолизиране и др.
сукцесивен - лат. “онаследен”, непрекъснато един след друг; непрекъснат, последователен
супервайзър – сътрудник в социологическо проучване; промотиращ анкетьор
суперлатив – лат. най-висш, най-горен; превъзходна степен; преувеличение
сур – диал. светлосив
сурдинка – ит. “глух”; дървено, пластмасово или металическо приспособление за приглушаване на звука и тембъра на инструмент; прен. “на ухо”, боязливо /под сурдинка/
сурогат – поставен вместо друг; заместител, фалшифициран, подправен продукт
суспендирам – лат. спирам, прекратявам, отменям, обезсилвам
сутерен – подземен етаж
сухастичност – схоластика, дестриктивност, прекомерно затягане и строгост, закостенялост
сухоежбини – кавги, спорове, дразги, перчения
сфинкс – лежащ лъв, с човешка глава
сфумато – ит. рисувателна техника на смекчени образи и форми
схима – гр. “дреха”; най-строго монашество или дрехата към него
схима – най-строго монашество
схоластика, схоластик – гр. “едностранчив учен”; откъснато от живота знание, основано на формални, безплодни разсъждения, умувания; книжност; практически ограничен, “сухар”
сциентология – гр. практическа религ. психоанализа /Л. Р. Хъбарт/; знание “как да знаеш”
сърдити млади хора – англ. “Angry Young Men”; спонтанна тенденция в писането, вид течение в английската литература /1950-60/, обединяващо новото поколение [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.], които отричат съществуващата ценностна система, социалните и политическите порядки в английското общество: [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.] и други. С творбите си изразяват гневен протест против социалното неравенство и отчуждение, съсловните прегради и лицемерието в обществото, макар първоначално да застават на радикални, понякога дори [You must be registered and logged in to see this link.] позиции. По този тип изразност се увличат и много интелектуалци. Определението се превръща и в [You must be registered and logged in to see this link.] за всеки младеж, който обвинява и критикува политическите и социални институции. За пръв път изразът е употребен във връзка с [You must be registered and logged in to see this link.] на [You must be registered and logged in to see this link.] „[You must be registered and logged in to see this link.]“ /1956/
сърцевед – познавач на човешкото сърце, душеведец
съспенс – лат. “преустановен; от/за/качвам”; напрежение, безпокойство, очакване, смут /А. Хичкок въвежда понятието в киното/
сюгжестивна лирика – лат. “намек, внушение”; неясни образи и чувства, сложни асоциации, смътни намеци, отсенки /Яворов, Дебелянов, Лилиев, Т. Траянов, Д. Бояджиев/
сюжет – фр. съдържание, основна тема, предмет на художествено произведение; при изобразителното изкуство е и статичен; какво се случва в творбата, събития
сюзерен – фр. държава или владетел, в чието васално подчинение се намира друга държава или владетел; едър земевладелец-феодал, господар на своите васали /сеньор/
сюрреализъм – авангардистично направление в изкуството на ХХ в., което изгражда образи от необременени от разума асоциации, с нарушени пространствени пропорции; привидно те са безсмислени, разчитат на неочакваното и чудесното; нонсенс
Т
табу – полинез. свещена възбрана на вождове и жреци за нещо, чието нарушаване се осъжда
табун – стадо коне, елени или други копитни
такъми – тур. наредба, принадлежности, комплект за обяздване на животно; накити
таман – тур. тъкмо, точно колкото трябва
танка– “кратка песен”, петстишие: 5 –7 – 5 – 7 – 7
тантра – будистко учение за канализиране на енергиите /в контекст-засилва и либидото/
тапия – ар.-тур. документ; крепостен акт за владеене
таргет – англ. “мишена”; прен. вид бизнес каталог, набор клиенти и потребитили
тартар – гр. най-дълбоката част на подземното “царство” на мъртвите; преизподня, ад
тастатура – съвкупност от клавишите на инструмент, апарат
тат - крадец
тахиграфия – гр. “бързо пиша”; бързопис, стенография /мед. тахикардия – сърцебиене/
тегота? – тежко, досадно чувство, причинено от неприятна работа; задължение
тедеум вита – лат. “taedium vitae, отвращение от живота”
тезаурус – гр. “съкровище”; особен вид речник, включващ различни семантични връзки
тезис – теза; основно положение, основна мисъл
телекинеза – преместване на предмети със силата на мисълта; левитация
телестих – гр. “далече ред”; образуване на думи и изречения от крайните букви на всеки стих /вж. акростих и мезостих/
темида – гр. богиня на правосъдието, реда и закона
Темида, Океан и Тетида запазват божествеността си
темперамент ? лат. “умереност”, синоним на характер, нрав; Клавдий Гален /прибл. 130-200 г. пр. Хр./ разглежда 4 основни типа: сангвиник /лат. sanguis ? кръв/, флегматик /гр. phlegma- слуз/, холерик /гр. chole ? жлъчка/ и меланхолик /гр. melas chole ? черна жлъчка/. Концепцията му се основава върху учението на древногръцкия лекар Хипократ /460-377 г.пр.н.е./, според когото хората се различават по съотношението на четирите основни „сока на организма” ? кръвта, флегмата, жълтата жлъчка и черната жлъчка
темпо – ит. “време”, бързината, скоростта на изпълнение на произведение; скорост
темпоралност – лат. “слепи очи”; временност, преходност; бързина, скорост; мед. слепоочие
тенденциозност – стремя се; пристрастност, необективност
тендовагинит – възпаление на сухожилно влагалище, поради мускулно пренапрежение, травма и др. /в областта на китката, лакътя, коляното/; при учестен онанизъм, мастурбиране
тенор – муз. висок мъжки певчески глас
тента ? гр. “палатка”; сенник; /корабен/ навес от платно /; опъната мембана; велариум /лат./
тера инкогнита – лат. “terra incognita”, непозната земя; прен. напълно непознато
терариум – от лат. “terra – земя” /като аквариум/; специално обзаведено помещение или сандък, витрина със земя, камъни, растения за отглеждане на земноводни и влечуги
терца – тон с три степени горе или долу от основния тон; 160 част от секундата
терцина – строфа от 3 стиха, формиращи ритмично и смислово единство. Употребява се в някои устойчиви жанрови форми /например сонет/. В терцини с кръстосано римуване е "Божествена комедия" от Данте Алигиери
тесногръдие – ограничени способности и воля за действие; посредственост
теург – гр. вълшебник, чародей, магьосник, чудотворец
тиара – перс. “корона”; тържествена папска корона на 3 етажа /Европа, Азия, Африка/ до Новия свят
тимбилдинг – англ. “изграждане на екип”, селекция и стиковка на група
тирандо – исп. техника на свирене, “дърпайки”
титани ? гр. първото поколение древногръцки [You must be registered and logged in to see this link.], деца на [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.]: [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.] /най-млад/, [You must be registered and logged in to see this link.] и 6 сестри титаниди: [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.] и [You must be registered and logged in to see this link.]; помежду си раждат второ поколение титани: [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.] и др.; губят десетилетната война с третото поколение /“олимпийците”/, начело със Зевс /Рея го спасява от Кронос, скопил Уран по заръка на Гея/, и са затворени в [You must be registered and logged in to see this link.];
титул – лат. “надпис, почетно звание”; първа, заглавна, главна страница; титла
тонически стих – акцентира еднаквия брой словни ударения
топлес ? англ. “гол до кръста”
тоталитаризъм – общо; диктаторски, фашистки режим с терористични методи на управление; пълна хегемония на една политическа фигура
тракт – течение; пощенски път, маршрут, направление
трал – мрежа за риболов
трансмисия – лат. “предаване” на въртене, на излъчване, на болест и т.н.; пренасяне
трансцедентализъм – американско философско-литературно движение /1836-60/, което се оформя под влияние на трансценденталния идеализъм на И. Кант, пречупен през възгледите на английските романтици Т. Карлайл, С. Колридж, У. Уърдзуърт. Главни представители - Р. Емерсон, Х. Д. Торо, М. Фулър и др. Виждат пътя към освобождаване на личността в духовното усъвършенстване, в близостта с природата. Обявяват се за реформи в църквата, държавата и обществото
трансцедентално – априорно, извън опита, непроникващо в трансцедентното
трансцедентно – лат. “излизащ извън нещо”; лежащото извън пределите на познанието, на опита; свръхопитно; нещата в себе си /Кант/; прен. отвъдно
требник – свещенически сборник с молитви
трели – итал.-рус. муз. украса на песен с бързо и преливно повтаряне на някои тонове
тремоло – лат. “трептение” в бързо темпо на един или два близки тона
трен – фр. остар. влак
трибют – лат. “налог, данък”; отдаване на почит
тривиално – на кръстопът; некрасиво, неоригинално; обикновено, изтъркано, банално
триумвират – лат. управление, съюз, тясна дружба на трима мъже за завземане на власт
триумф – победа, надмощие, тържествено посрещане
троп – гр. “начин, образ”; фигура на речта, дума или израз, употребени в преносно или образно значение. Видове: метафора, метонимия, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота,. персонификация, олицетворение, анимализация, ирония, сарказъм, оксиморон, прякор, перифраза, сингуларизация, плурализация, антономазия, параномазия
трофей – гр. “паметник в знак на победа”; оръжия, знамена, бойни атрибути и плячка, които победителят е взел в бой; символ на победа; архит. украса, представляваща военни доспехи
труизъм – англ. “истински”; общоизвестен, банална истина
тулум – тур. одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло, катран и др. тунеядство – рус. паразитизъм; съществувание за сметка на другите, на чужд гръб; тунеядецът само яде, без да работи, търтей, готован
тупик – ситуация “цайтнот”
турнел, турнюр – фр. малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да им предават елегантност
тути кванти – итал. “tutti quanti”; и всички други; всякакви; и пр., и пр.; поголовно
тщеславен – който обича да го хвалят, да се проявява често и да го хвалят всички
тъждественост – рус. еднаквост, равенство
|
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Вто 27 Апр - 23:13:31 | |
| У
убог – стб. крайно беден
увертюра – музикално встъпление в опера; музикален прелюд; предисловие, предвестие, въведение, интродукция, увод; начало; преамбюл, преамбил
уд – ост. телесен член, крайник
ултимативен – лат. категоричен, безусловен
универсален – всеобщ; разностранен, всеобемен, за всичко; световен, всесветски, всемирен
универсализъм – всеощ; всеобхватност, всеобщност, общовалидност
уоркшоп, уъркшоп – англ. “работя магазин”; фен-клуб, кратко професионално обучение за определена житейска роля; “квалификация” за придобиване на умения /артисти, лекари/
урбанист, урбанизъм – лат. “urbi”, град; изобразител на града, засилена гражданственост
уровен – рус. равнище
урсус, урсуз – лош, проклет, долен човек
уруглица – ост. сватбеното знаме
усое – открито, неогрявано от слънце място /противоположно на присое/
утилитарен – лат. “полезен”, насочен само към практическа изгода и полза от нещо
утилитарност, утилизация – полезност; свързано с всекидневната практическа полза
утомично, утомително – покъртително, разтърсващо
утопия – място, което не съществува; неосъществим проект за един идеален свят
Ф
фабула – лат. фр. “басня, приказка”; 1/ Събитийното ядро в сюжета на литературното произведение; 2/ Последователността на основните събития в текста, в естествения им ред; повествование, история
факир – ар. много ловък фокусник в Индия
фаланга – затворен боен ред; войска; кости на пръстите; ред, редица
фаланга – мед. всяка една от костиците на пръстите
фалимент – итал. фалит
фалократи – нарушение власт; злоупотребяващи с властта, калпави
фамилиарничене – любезничене, флиртуване
фамозно – фр. мълва, широко известно с чудновати качества; прословуто, върховно; шик
фантазия – англ. “въображение”, мечта, смела представа
фантасмагория – признак говоря; призрачна въображаемост, нелепа измислица
фарисеи – евр. членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредност; лъжливо благодателен, външно благочестив, а много порочен човек, лицемер
фарси – тур. “персийски език”, фр. “натъпкан”; прен. отлично, безупречно.
фелационист – вулг. лат. “кавал, свирка”, подлизурко, нагаждач, конформист
ферменти – лат. сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живите организми и участват като необходима съставка почти във всички жизнени процеси, без да влизат в състава на крайните им продукти; прен. причинител, виновник
фертилност – плодородие, плодовитост, раждаемост
фет акомпли – фр. свършен факт
фетиш – магьосник; обожаван от племето предмет с чудодейна сила, сляпо преклонение, идол, кумир; възбуждащо предизвикателство
феърплей – англ. “честна игра”, спортсменска и внимателна игра
фиаско ? ит. “обла бутилка”провал; [You must be registered and logged in to see this link.], пълен [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]; [You must be registered and logged in to see this link.]; жалък завършек
фибра – лат. “вклакно, нишка” от мускулна или нервна тъкан; много тънко, фино, нежно
фигуративен – лат. преносен
фигуративно – лат. “образ, вид”; образно, преносно, иносказателно; фигурално
фикция – лат. “измислица”, творение на въображението, приказност; отклонение /несъществуване/ от обективната действителност, лъжа; нереалност; фингиране
филигран – гр. “конец зърно”; бижутерийна жичка, воден знак, фина хартия; президентски печат; филигранен – изработен от тънки метални жички; изпъстрен с фигури, орнаменти; филиграност – финес, нежност, изтънченост, болезнена чувствителност; фигурна пъстрота
филинг – англ. “чувственост”, чувство; козметична корекция на бръчки, “разкрасяване”
филистер – нем. /по библ. племе “филистимяни”/; с ограничен кръгозор, с еснафско и просташко поведение; лицемер; неприет студент
филон – гр. одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върху другите одежди при литургия
фингиране – лат. “fingere, измислям си, фантазирам си, въобразявам си”, приемам за съществуващо нещо, което не се е осъществило; структура на двусмислието и действащо за каузата на едновременността; фикция
фиск, фискален – държавно съкровище, хазна; право на правителството да конфискува ничии имоти; експроприиращ
флагрантен – лат. “пламтящ”; съвсем явен, очевиден
флажолет – фр. “пищялка”; ефектен обертон на струните по някои прагчета, с пицикато
флоралност – лат. “богиня на растителния свят”; озелененост, наситеност с цветя; зелено
флуид – лат. “тека”; течности и газове; невидим “психически ток” /според спиритистите/
флуктуация – лат. “колебание, вълнение”; колебание, непостоянство, безредни отклонения; прен. използвано и като синоним за “пръцкане”
фобии – лат. “страхове”; Освен често наблюдаваните човешки фобии има и по-екзотични, които се срещат значително по-рядко. Ето някои от тях: агорафобия /паника от преминаване през широки открити площади и пространства, пътуване сам, стълпотворения/, акнефобия /от появата на акне/, акрибофобия /от неразбиране на прочетен текст/, апейрофобия /от безкрайността/, арахнофобия /от паяци/, бромхидрофобия /от възможността околните да почувстват телесната миризма на пот/, винофобия /от употребата на вино/, гленофобия /от погледа на куклите/, ейхофобия /от произнасяне или изслушване на добри пожелания/, епистенофобия /страх от знанието/, ерейтофобия /от изчервяване/, еротофобия /страх от секса/, логофобия /от нарушаване на способността за произнасяне на необходимите думи/, микрофобия /от миниатюрни предмети/, неофобия /от новите неща: смяна на работата и приятелите, промени в семейството и др./, нософобия /болезнен страх от заразяване или смъртоносна болест/, рипофобия /от мръсотията/, теофобия /от божието наказание, от вмешателство свише в съдбата/, трискайдекафобия /от числото 13/, фобофобия /от възникване на фобии/, харпаксофобия /от разбойници/, хипенгиофобия /от отговорност/, клаустрофобия – страх от високо и затворено
фонограф – първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове, предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.
форс-мажор – фр. книж. непредвидено и непреодолимо обстоятелство или пречка
фортуна – бат. “съдба”, почитана от римляните и италийците богиня на съдбата, щастието и късмета /щастливата случайност/, дори за боговете; Тюхе /Тихи/ в древногръцката митология
форшоц – англ. “за стрелям”; изсилване, пик, амбиция, щурм
фрагмент – фактическа част от цяло, която го представлява; откъс; определящ детайл
фрак – фр. официална черна мъжка дреха, изрязана отпред, с дълги краища отзад, срязани в долния край
фрапантно – фр. прави много силно впечатление, поразително, смайващо, очебийно
френ, френия – ум, свързано с ума; интелект; френетично – безумно предано
френология – гр. “ум изучаване”; определяне характера, личностните особености и склонността към престъпления на човек, изследвайки формата на черепа
фреска ? рисунка върху стена, стенопис
фриволен – лат. “блудкав, глупав”; прекомерно свободен; леконрав, лекомислен
фригиден – лат. “студ”; студен, безчувствен полово, лишен от нагон и животворност
фрустрация – гр. “stratos, войска”; псевдо и безконтролна дезорганизация на съзнанието: угнетеност, тревожност, двигателно безпокойство, чувство за безизходност и отчаяние, апатия, породени от осуетяване задоволяването на потребност или по пътя към постигането на цел /Джон Донрад/; създаване пречка в развитието; потискане на индивидуалността; психонатиск; несекващо депресиране; нива: агресия, регресия, резигнация
фундамент – лат. “основа”; най-важно, съществено, база
функции на текста: експресивна /въздействаща/, съобщителна /информативна/, апелативна /убеждаваща/, императивна /заповедна, категорична, ултимативна/
функционално – деятелност; дейностно, върши работа; несамостоятелно, зависимо
фюджън – сливане на стилове, почти кич; претенциозен конгломерат
Х
хабер – ар. вест, известие, новина, съобщение
хабитуален – лат. “който има свойство”; хроничен, повтарящ се
хава? – ар.-тур. състояние на времето, климат, въздух; разг. положение, настроение
хаирли?я – ар.-тур. който е на добро; благополучен
хайван – ар. животно, добитък; прен. говедо, дръвник
хайкай-но-ренга – “игра във верига”
хайку – “игра”, тристишие: 5 – 7 – 5
хайку – двустишна, кратка, източна поезия; дистих; вид юген, бейт
хайлайф – англ. “висше общество”, аристократичен кръг; фр. “бомонд”
хайлендер – англ. “високопоставен”, всесилен с влиянието си върху висшите кръгове
хайтек – англ. висока технология
хал – тур. състояние, положение, обстоятелство; поведение; патила, премеждие 4. сила, мощ
халтура – рус. “небрежна работа”, лат. “списък на умрелите, четен от свещеник”; комерс
халюцинация – лат. “бълнуване”; болезнено видение, дължащо се на нервно разстройство
хамелеон – безпринципен; с менящи се възгледи и мнение, в зависимост от условията
ханап – средновековна метална чаша за пиене
ханъма – тур. женена туркиня, булка, кадъна
хаос ? гр. бездна, тъмна и непрогледна безредна маса до Сътворението; безпорядък, безредие, обърканост; антоним на космос
харамия – ар.-тур. хайдутин, бунтовник; хайдук, нехранимайко
хардал – синап
харизма – гр. “подарък”; обаяние, фатално положително излъчване
харити – богините /трите грации/ на красотата и веселието в древногръцката митология: Аглая, Ефросина и Талия
хармония – гр. “съзвучие, съгласуваност”; науката за акорди на мелодията; прен. мир
харон – стгр. сприхав алчен старец, син на Мрака /Ереб/ и Нощта /Никта/, лодкар на мъртвите в подземното царство на бог Хадес /в митологията/
харосвам – гр. нар. виждам добро, преуспявам
харпия – гр. крилата жена-чудовище, демон на бурите; украшение за мебел с това; зла жена
хатър – ар.-тур. удоволствие, изгода; отстъпчивост, снизхождение; угодливост, угодничество; душевна болка, мъка; почит, уважение; воля, желание
хегемон, хегемония – гр. основна ръководна сила; ръководна роля, първенство, надмощие
хед хънтър – англ. “ловец на глави” /преносно – търсач на “мозъци” и “способни”/
хедонизъм – удоволствие; наслажденията са най-висша добродетел и цел /против. аскетизъм/; бонвиванство
хека ? гр. “сто”
хекатомба – гр. най-голямо жертвоприношение в древногръцката митология, от 100 бика; масова саможертвена смърт
хекатонхейри ? гр. “сторъки”; трима [You must be registered and logged in to see this link.], с по 100 ръце и 50 глави: Гий, Кот и Бриарей /синове на Уран-небесния бог и Гея-земната богиня, затворени в недрата на земята от баща си, [You must be registered and logged in to see this link.] ги използва в борбата с [You must be registered and logged in to see this link.]/ и благодарение на тях 10-годишната война завършила, а с победата на [You must be registered and logged in to see this link.] стават стражи на вратата на [You must be registered and logged in to see this link.] и пазят заточените победени; титаните и циклопите /еднооките/ също са родени от Земята /Гея/
хеликон – планина в Гърция, седалище на Аполон и музите; благоприятно място за изкуство и наука; най-достойният връх за големия творец
хендиадиойн – гр. граматична фигура в античността и барока, която постига ефект чрез употреба на две синонимни съществителни вместо едното /“биография и житиепис”/
хепънинг – англ. “случка, събитие”; масово празненство, веселие, художествена проява, концерт на открито; драматическо представление, спектакъл, съчетаващ в спонтанна форма елементи /микс/ на визуалните изкуства: театъра на абсурда, музика, танц, поезия, абстрактна експресионистична живопис, попкултура, мода, фотография, коафьорство /фризура/ и случайни непланирани събития, несвързани помежду си епизоди, пред очите на публиката и често с активното й участие; продуциране и разпространение на нетрадиционните решения в отделните направления на изкуството, представяне и свободно разгръщане на млади таланти; Направление в авангардното изкуство през 60-70-те г. на 20 в. /1959 г., Ню Йорк/. Цели да включи зрителя в импровизация, която да разруши границата между публиката и твореца. Провежда се в магазини, дворове на училища, университети, фабрики и другаде
хералдика– лат. “глашатай”; историческа помощна дисциплина за правилата и символиката, по които се съставят отделните гербове – родови, на имения, на различни общности и др.
херменевтика – гр. теория и умение да се тълкува стар текст
херметизъм – застъпване за максимално използване на символистичните и алегоричните знаци на поезията и за противопоставянето й на грубата действителност
хиазъм – гр. кръстосване на четири взаимосвързани части на изречението по схема АВ-ВА, като първата част отговаря на четвъртата, а втората на третата; антитеза
хиатус, зев – “празнина”, “отвор”, който се получава при произнасяне на няколко последователни гласни звука един подир друг. Пр.: глуха вечно за него е и слава
хидра – гр. многоглава змия, на чиято отсечена се появяват две нови; прен. опасен и зъл враг
хилав – остар. слаб, недохранен
хименееви вериги – гр. сватбена песен /хименей/, “брачни окови”; брак
химера – гр. чудовище с тяло на коза, лъвска глава, змийска опашка, често 3-огнеглаво: лъв, коза, дракон; символ на порок и тъмни сили /готика/; хибрид; непостижима и празна, фантастична мечта
химн – гр. тържествена песен за прослава на герои, събития, за ознаменуване на празници и др. Различаваме национални, революционни, училищни, спортни, професионални и др. История на българския: 1878-1944 г. – “Шуми Марица” /м. Н. Живков, т. Ив. Вазов/; 1944-1950 г. – “Републико наша, здравей” /м. Г. Димитров, т. Кр. Пенев/; 1950-1964 г. – “Българио мила” /м. Г. Димитров, т. Н. Фурнаджиев/; от 1964 г. – “Мила Родино” /м. т. Цветан Радославов; създадена през 1885 г. като “Горда Стара планина”/
хипербат – литературен похват, неоснователно разделяне на синтактично свързани думи; стилов прескок; вид анастрофа, инверсия
хипербола – гр. “преувеличаване”; фигура на речта /троп/, в която чрез преувеличение се постигат героични или сатирични внушения в художествената литература
хипнотизатор – гр. човек, който докарва хора до полусънно или сънно състояние чрез внушение хипноза
хипотермия – гр. “топлина”; спадане на телесната температура под нормална; измръзване
хипотермия – лат. опасно понижаване на телесната температура
хипотетичност – основава се, свързан с хипотеза; предполагаемост, вероятност; догатване
хипохондрия – гр. фобия, прекомерен страх от болести
хиромантията – наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете
хит – англ. “попадение”; любимец на публиката; сензация; използва се за песни, които категорично се налагат като водещи в класации и чатове; множество хитове във времето не отшумяват и се превръщат в евъргрийни
хлускано – бито, удряно, карано много да работи
холистичен – цял, цялостен, неделим; дискретни и неделими цялости
хомеопатически дози – малки, незначителни, в минимални количества дози за лечение
хомеопатия – гр. лекуване на подобното с подобно /[You must be registered and logged in to see this link.], по Ханс Ханеман/ чрез малки дози от вещества, които в здравия човек при приемане на големи дози предизвикват същите заболявания
хомеотелевт – гр. фигура, при която последователни думи, групи от думи или части от изречението звучат по еднакъв начин /“откъдето идва, там отива”/
хомилетика – лат. дял от риториката, занимава се с красноречието при проповядването
хорей /женска рима/ – гр. “choregos”, танц, хоро; вид стихов ритъм. В метр. стихосложение последователност от дълга и кратка сричка, в силаботон. – задължителна неудареност на четните срички. Бива: двустъпен /Преко поле, преко доле/, тристъпен /аз и ти – в колата/, четиристъпен /ето честния работник/, петостъпен /Разтвори се пак сърце замряло/, шестостъпен /Неотседнал още коня доралия/, седмостъпен /Но разтресе се Балкана, с пушек се напълни/, осмостъпен /В утрото на светла ера, с факела на нова вера/. Често е облекчаван от пирихий – две кратки срички = две мори
хори ? древногръцки богини, олицетворение на природните сили, властват над часовете и годишните времена: Тало – на цъфтежа, Ауксо – на растежа, Карпо – на зрелите плодове
хорор, хорър – англ. “ужас”; основен жанр-фантастика, създадена за да изплаши или ужаси публиката /1960/; ужасите, научната фантастика и фентъзито често са под общия знаменател на фантастиката; всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалична тема; произведения, включващи реалистично описание на причиняване на физическо и психическо страдание, осакатяване и садизъм; произведения включващи описание на вторични полови белези, упротреба на думи свързани с тяхното описание извън официалното, описание на сексуални действия и др. /не влиза реалистично описание на принудителен секс, изнасилване и секс с малолетни, ако не са част от фабулата на действието/; ундърграунд, undergorund
хоругва – църковно знаме с икона от двете страни, ширити, бродерии, ресни /прът с кръст/
хоскане – диал. тръскане, друсане
хостинг – англ. “host, домакин, стопанин, съдържател”; компют. срочен ресурсен абонамент
хохот, кикот – силен, висок неприличен смях
хром – рус. куц
хроника – исторически труд от Средновековието; кратка летопис или бележка за събитие
хронотоп – гр. хроно /време/ и топос /място/; времево място
хтоничен – гр. свързан с подземните сили на мрака и злото
хуманизъм – лат. “човеколюбие”; алтруизъм
хъмбък – англ. неискреност, фразьорство, шашма, мистификация
хюбрис ? гр. необузданост, невъздържаност, безчинство; в изкуството ? разкрепостеност
хюстерон-протерон – гр. фигура, при която е разменена логиката, хронологията /по-късно събитие се споменава преди предшестващо/
Ц
цайтнот – нем. “време няма”; в шаха, когато на играча не достига времето за обмисляне следващ ход; неразрешимост; различно от пат и реми
цафара – овчарска свирка, пищялка
цезура – лат. “сечене”; 1/ Постоянна пауза вътре в стиха. Характерна главно за силабическото стихосложение 2/ В музиката разделя музикалното произведение на части
цензура – преценка, съдене; събиране на данъците в Рим; субективно оценяване, надзор и завишен контрол
цербер – страховито триглаво куче, пазач на адския подземен вход; бдителен, строг, зъл
цивилизация – граждански; култура; организация на обществото, характеризираща се с висока степен на съвпадане с избрания културен идеал; съзидателен процес, в който се оформят основните стойности за дадена култура, стимулиран от чувството за устойчивост и от творческата енергия
цигулков ключ – муз. в нотописа – сол ключ, определящ мястото на сол от първа октава
циклоп – гр. “кръглоок”, еднооко на челото изчадие
циклотимия – гр. “кръг ум”; лека форма на маниакално-депресивна психозар, с редуване на състояния на повишено самочувствие и на понижено настроение и тъга
цитадела – ит. “град”; най-укрепеният център, крепост или замък за отбрана; защита, опора
цугцванг – нем. неизгодна позиция към принудителен мат; “вземане, гълтане на фигури”
цукат – захаросан плод
Ч
чаир – ливада, пасище
чайлд – англ. “дете”
чакри – санскр. обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго
чакрък – тур. пийнал
чарт – англ. “класация”, топ-подреждане; вид лейбъл
чекръкчия – остар. майстор по наместване на счупени или изкълчени кости
чембер – кърпа, забрадка
чемер – ост. скръб; злина, проклятия, ядове; отрова
чемерено – ост. злокобно, ядовито /чемерна прокоба/
чемерика – растение с отровни корени /отрова, токсин/
чертог – палат, дворец; прен. покои, постели, спалня
чешит – пер.-тур. вид, тип, асортимент; особен, своеобразен човек
чивия – клечка, клин, гвоздей
чиклит – англ. “пиленце-мацка-гадже-сладурана литература”; дамска литература; дневници за флиртовете на старлетката, младата жена; родонач. амер. журн. Каролин Нап /през 90-те/; бестселър в жанра е романът “Сексът и градът” на журн. Кандис Бушнел от Манхатън
чилдрън – англ. “деца”
чирен – дръжка на нож
чистофайник – прекален чистник до педантизъм
чобанин – овчар
чукундур – кръмно червено цвекло
чумбер – тур. кърпа за глава, чембер, забрадка
чутовен – поет. чутен, [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.], [You must be registered and logged in to see this link.]
Ш
шабат – евр. събота, най-големият празник за евреите
шамбелан – фр. висок придворен или папски сановник, грижещ се за вътрешния ред
шамия – сир. забрадка, /обикновено черна/ тънка женска кърпа за глава
шарада – фр. “загадка”, при която се търси дума, на която са дадени отделни срички или по-къси самостоятелни думи; ребус със срички /Вазов/
шарже ла фам – фр. “тъсете жената”
шайретин – ар.-тур. хитрец, дяволит човек
шепотник – ост. клюкар
шиар хурр – араб. “свободен стих”, незадължителни: ритъм, строфи и рима; фр. “вер либр”
шизофрения – гр. “цепя разум”; душевна болест с упадък на ума, деградиране на личността
шикан – фр. умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно в учреждения, канцелария, съдебен процес и др.
шикани?рам – фр. извъртам, правя шикани; заплитам, обърквам нарочно, преча, извъртам в съдебен процес
шлагер – нем. “удрям”; популярна естрадна песен; най-модно в определено време; използва се като синоним за старите градски песни у нас през 70-те години /“Целувката на Ана”, “Еделвайс”, “Аз искам да те забравя”, “Заспали чувства” и т.н./
шрапнел – артилерийски снаряд, пълен с оловни куршуми, който изгърмява във въздуха и ги пръска; куршум или късче от такъв снаряд
Щ
щекотливо – рус. неудобно, трудно, деликатно, изискващо такт
щурвал – корабно, кормилно колело с ръчки
Ъ
ъндърграунд, undergorund – англ. “под земята”, метро; елитарно; експериментално модерно изкуство; хорър, хорор
ънплъгд – англ. “изключено от мрежата”, акустично; “на живо”
ъпгрейтвам – англ. пренастройване, преинсталиране, избистряне; освежаване; гримиране
Ю
ювелирно – хол. бижутерно, изящно скъпоценно; перфектно шлифовано; /ювелир – златар/
ювенилен – лат. “младежки”; първоначален, чист, девствен
юген – кит. тайнственост, съкровеност, скрито съдържание, вътрешна дълбочина; водещ естетически принцип в японската поезия от XIII в. до XV в.; авангардистки съвременен жанр, където естетиката /“принципът”/ е само хоризонт, опора за погледа, ясно различима, но дефинираща не толкова недостижимото отвъдно, а тоталността на преживяваното “тук”; лаконичен дистих, двустишие /Пр. кръст и грозд – кисело време/; вид хайку, бейт
юдол – остар. мъчителен свят
юзче – тур. “100”; мярка за течност, 100 драма, четвърт ока; малко чашле за ракия
юлар – тур. возило на оглавник; оглавник
юруш – движение, шествие, ход
Я
яджна – санскр. жертвоприношение на хора
ямб /мъжка рима/ – вид стихов ритъм. В метрическото стихосложение последователност от кратка и дълга сричка, в силаботоническото – задължителна неудареност на нечетните срички. Бива: едностъпен /Вървят тълпи, не спи, кипи градът/, двустъпен /И лучец еж, водица пий – и пак поглеж/, тристъпен /Да бъде крепка, братя, десницата ви свята/ , четиристъпен /Бе тежък бойния ни път – родихме се в жестоко време/, петостъпен /Зад мен остава моя сутерен със стаичката влажна и студена/, шестостъпен /Млъкнете вие, бедни хвалители на века/ , седмостъпен /Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка/, осмостъпен /Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели/
яхър – пер.-тур. обор
[You must be registered and logged in to see this link.] |
| | | | Gentiana
Dark Gothic Queen
Аз съм :
От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401
Събраха се години : 149
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6593
Реверанси : 207
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК Сря 14 Юли - 20:13:44 | |
| | [You must be registered and logged in to see this link.] |
| | | | Sponsored content
| | Заглавие: Re: АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК | |
| |
|
| | | | | АБВ –неСЪВСЕМ преПЪЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН РЕЧНИК | |
|
| Страница 1 от 1 | |
| | Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|
