Поблазнена от чувство....

Поблазнена от чувство непознато
се втурнах по пътека презглава,
със кончето си куцо и сакато-
това бе всъщност моята душа

Попитах странник накъде отивам,
а той смирено и безмълвно ми показа път
по който трябва да въря и без да спирам
да се родя отново и намеря съд
на който всичко писано ми и неписано
ще бъде оценено,може би осъдено
лицето ми -усмихнато или стъписано
а тялото наново тук или прокудено
ще се измъчва,може би и ще се радва
за туй ,че своята душа не е продало
не е орисало светът под брадва
да се съсипе-няма и да е ограбено,
а просто ще да е пречистено
от пътя нов от нови срещи
а книгата ми стара вече ще да е прелистена
и никой в новата ми няма да се меси....

Поблазнена от чувство на самодостатъчност,
помислх ,че душата нова вече съм открила
от миналото в нея няма отпечатъци
и чакам пътя нов-а там какво ли ще открия?

:fenka:

:d49a: