Нежно - като съд от лед

Колкото и нежно да носиш
един съд от лед,
той се топи от топлината
на твоите длани.
Бичувах нощите си,
че в тях те нямаше теб.
Търкаляха се в душата ми
от болка и страст пияни.

Сънувах те във дланите си,
горящи от любов по теб
и с тях те стоплях нощем -
като сняг в поточе те превръщах.
Във твоите нощи,
във които всичко беше лед,
с искра от обичта ми, като
слънчев лъч съм те прегръщал.

Бълнуване, по-тежко от сълза,
в която е събрана пустотата
отравяше съня ми. Бях жена
изгубена във себе си. Крилата
на черни ангели ми вееха прохлада,
но все горях. И вехнех. До зори,
когато като кървава награда
във шепите ми утро дотежи.

Всички утрини, в които
не до теб съм се събуждал
исках утрото да изгоря,
да го превърна в клада.
А нощите ми - нощите ми бяха
тягостни и чужди.
Но стига вече. Стига!
Искам тебе за награда!

Gentiana
CAMCOH

Браво и на двамата автори Нежно - като съд от лед 650269930