Далече от Рая(един стих, чийто край се губи в безкрая)

Нека това е темата на един дълъг наш общ стих.
Аз започвам и чакам вашите куплети.
flower

Изгонени от царството небесно
Адам и Ева долу на земята
създават свят.Не им е никак лесно...
На първите сме ние днес децата.

е вие сте...

От любовта им вдишваме,
от страстта отпиваме.
Деца сме им достойни
и господ даже да ни съди
хора ще сме горди.

Гост

За туй, че можем обичаме!
Макар от грешки изморени,
и хора пак ще се наричаме,
дори от понякога да сме сломени!
Усмивките ще са навсякъде,
макар омраза да се лее на потоци,
и на Бога ний ще сме децата,
дори Дявола да влива лед в сърцата...

Адаме мой, без ябълката можем.
Обичам те. Най-важното го знам.
На мойта гръд ръката си щом сложиш,
сърцето бие в нежен,тръпнещ свян.

Любовта е магия, любовта е загадка,
дори когато е несподелена и кратка.
Обичай, рискувай, не се шегувам,
всъщност, изобщо, любовта си струва.

За обич сме създадени на този свят-
Адам и Ева-две допълващи се части
от пъзела ,подреждащ любовта,
превръщащ я в неземно щастие.
Опитай- има вкус на ябълка,
узряла в ранна, пъстра есен.
И ако можеш, после протестирай.
Без мен и Раят ще ти бъде тесен!

Без мен и в Ада ще измръзваш, клети.
Душата ти покой не ще намери.
Ще срича в мрака блудкави куплети.
Ще се залъгва с призраци, химери.

Децата често биват неразумни
и градят мечтите си безумни
и кули пясъчни строят на пода пак
и плачат щом ги бутнат с крак.
Философията не е точно ясна,
и прибрана в кутия леко тясна,
обичта на Ева към Адама
едва ли е била една измама.
Ако по пътя странен срещнеш обичта
не се бави, а бързо й подай ръка
не лъжи се- няма как да бъде вечна тя,
но без това света е само празна пустота.

Любов и грях-
животът ни си смее,
къде без тях,
без любовта-без нея.

Знам с всеки ден
по нещо си отива
от теб и мен,
завинаги заспива.

Защо, не знам,
и сигурно е редно,
се раждаш сам
и сам си до последно.

До сетен ден
и сетната минута,
си ти сроден.
С надеждата безсмъртна!

Смеха е чист кристал вода,
а надеждата е светлина,
която в кристала се оглежда
и с думи тихи ти нарежда.
Да следваш своите пътеки
и да търсиш ти навеки
тоз когото сърцето ти мечтае
и да се молиш той- теб да пожелае.
Защото грях ли е когато
намерил си безценно злато,
но другия го иска и уви
от щастието се отказваш ти.

Щастието, щастие ли е,
попитай този там,
който песен тихо пее
и посръбва вино сам.

Щастието, щастие ли е
за тази там мома,
която за любов копнее,
а е и днес сама.

Докато хората,самите,
не се обикнат повсеместно.
Ще страдат масово горките.
Щастлив не ставаш лесно.

ЩАСТЛИВ и ЛЕСНО всъщност се познават.
Май имат общи дядо или баба.
Но много малко хора туй го знаят.
Та Щастието е рожденното ни право,
и трудно е ей тъй да го откажем.
Да го извикаме на помощ онзи Лесно-
за всекиго усмивка :най е честно.
Тогава знам и Любовта ще ни споходи,
Адам и Ева ще заемат свойте роли,
каквото е било -ще бъде пак,
на Бог акъли да му даваш-няма как!
Любов и смях,и радост и утеха
най-много му прилягат на човека.
Та даже и изгонени от Рая
най-важното Адам и Ева знаят-
създадини са те един за друг,
така че мисля аз да спра до тук....

Създадени и разделени-
богати, бедни, тъжни и засмени.
Лилит и тя обичта си дала на Адама,
но той оженил се за Евата с измама.

"Въпрос на избор"-каза шута
и скочи,
но забрави парашута.
Измама няма,
всеки сам решава
с кого,кога и как
да преживява.
Дали ще бъде Евата със двама
или с различна всяка нощ Адама,
проблемът си е само между тях-
щом могат -да живеят с този грях....

Да живеят- как, дали?;
щом леглото друга ги дели?
Пак изгонени от Рая
едвали ще намерят края
по начин твърде груб, първитен
с този избор нелогичен.
Нали подяволите пеят
че "света за двама е"- немеят
и поети и творци
пред погрома ценностен.Кажи!
Защо загубени сме кат' овци
и се лъжем сам сами???

Защото в Его-то улисани,
забравяме какво сме искали.
А Бог желанията сбъдва,
но нещо все не ни оттърва.
Непостоянни,прозаични,
нетърпеливи и себични
се мъчем любовта да вържем,
а тя в окови не издържа.
И въпреки това си мисля-
да бъда Ева има смисъл,
макар костичка от Адам-
май повече от него знам.
С една целувка имам сила
характера му да надвия-
останалото е следа
от зле прикрита суета...
...До утре можем да говорим,
да мразим и да се отричаме,
но истината е една:
Родени сме да се обичаме!!!

Родени сме, това така е,
ала обичта- мечта е
и рядко цвета красив берем
неможем у дома да занесем..
Обичта е диви цвете и неможе
да ухае у дома във ваза- боже!
Не го откъсвайте сега!!
То мечтае дивата гора!!!
Ева по щастлива е когато
с Адама сред тревата
в леглото от цветя потъва..
А не когато сред бетон затъва...

Далеч от Рая ... за Адам и Ева ...

Приказни ... грешащи ... суета ...
Всяват в нас нежност, красота ...

Да живеят знаели са те ...
А днес страстта отваря сал нозе ...

И потъват чувствата в бездна ...
Всеки допир в мъка чезне ...

Преобърнал се света от Рай в Ад ...
Но не за тях ... за днешния потънал в кал ...

... Адамов сват ...

...Не само в кал потънал е Адама,
а някак женствен,струва ми се,стана,
за разлика от борбените Еви,
с които мъж не може да се мери.
Дали е дяволска ирония - не зная,
но май на цирк прилича вече Рая,
където Ева към легло от рози
Адам в ръце си крехки,бавно носи...

И със букет в ръка, от кал, а не от рози
Адам на път напред пое
и в лимозина даже май се вози
за да покаже положението си пред света.
а Ева войн на фронта стана,
пробуждайки се всяка сутрин ранна
и бърза тя закуска да направи странна ,
и дечицата си към училище да прати
да изпълни всичките домашни салтанати,
а после с бързи стъпки гонейки трамвая,
на работа да сколаса края.
И вечерите и самотни, на тенджерите посветени,
да слуша глупостите поскостенни в някое безвремие
а после в кревата, да бъде Лудост непозната....