Прокълната обич

Lythenlaen&skyblueirina

Различна ли си? Имам ли вина,
че тоз бръшлян отровен те обвива
и вие се - тъй зъл като змия,
за да ухапе болката ми жива?

Различна ли?! Аз винаги съм друга-
веднъж съм буря или нежен балдахин,
но ти кажи ми черната съпруга
или аз съм твоя цвят отровен и любим?

Повяхват думите и вятър ги отнася-
цветчета беладона. Как горчат!
А тази нощ ти пак си тъй прекрасна,
че страст и грях в краката ти лежат.

Лежат си те- убити бели птици,
и ти ли искаш с тях да полетиш?
Дали ти казах- с черните девици
не можеш като с мен да съгрешиш?

Не ще политнат, щом си ги убила.
А мен примамваш като пеперуда
с фалшива светлина. Как губя сила,
а твоя огън, всъщност е заблуда.

Не ме проклинай- отровата лекува,
опият съм с уханна светлина.
Но не прекалявай, много ще ти струва
цяра, огъня и твоята душа.

Подай ми длани, пълни с нежност чиста,
дори да носи смърт, ще пия пак.
И недописан да остане листът
на моя луд живот. Обвий го в мрак.

Така да бъде- но ще пиеш бавно-
глътките ще парят огън с лед.
Щом избрал си да умираш славно,
ще те обичам и ще си проклет.

smile

Гост

благодариме за вниманието rose

и двамата на всички ви