Сребролисти нощи

Gentiana & CAMCOH

Аз се раждам от дима и потъвам в твойте нощи,
за да дебна за мига, в който перушина пощят
гарваните на съня и се рони ситен бисер-
диамантена роса. В нея моят блян е писал.

Всяка нощ те чакам, щом залезът смени деня,
по небето бягам - политам тих като звезда
и пиша сънища с мастилото от светлата луна,
които пращам ти по гарвани със сребърни крила.

Тези листи ми блестят, студенеят и се сипят
буквички от светлина. Гарваните любопитно
гледат ме и нещо грачат с тези човки от мъгла,
сред която отразена виждам твоята душа.

Това сияние изглежда е пътека от Луната,
което ме отвежда към брега от чисто злато.
Там всичките мъгли от любовта ни се разтапят,
а нашите души и диамантите изгарят.

Плисната вълна сребри и се дръпва отегчена,
шепа рачета шепти, тръпна, май ми е студено.
Твоята душа гори, като факла с вечен огън,
щом до мен сега си ти, значи всичко, всичко мога.

Искам да избягам, да избегна сутринта,
дълго съм те чакал, сив ми бе денят;
а сега брегът е наш и морето до колене -
любя те в захлас. Вече няма Време...

Сребролисти нощи 19.+Ravens+laughing