Г Л А Г О Л И Ц А

[You must be registered and logged in to see this image.]

Публикувана на 2007-07-23 16:46:21 от Мариета Карадимова в
[You must be registered and logged in to see this link.]
"Цялото движение на земята се основава върху две изобретения на човешкия ум:
движението в пространството - върху изнамирането на търкалящото се колело, а духовното движение - върху изнамирането на писмеността”

Стефан Цвайг

Глаголицата е една от старобългарските азбуки, с която са написани повечето от най-древните и авторитетни старобългарски езикови паметници.

Като обикновено писмо се използва в българските земи, а частично и в други славянски области до към 12 век, след което е изместена от кирилицата.

До по-късно се е запазила само т. н. ъглеста - хърватска глаголица - вариант на старобългарската със значителни изменения в стила на буквените начертания, появили се под влияние на монтекасинско-беневентски латински шрифт.

Основен източник в облата глаголица е Асеманиевото Евангелие от 10 ти век, а източник за пропорциите и формите на буквите на хърватската глаголица е Реймското Евангелие от 14 век.

Глаголицата е лингвистична система. Историческите и езикови факти, които съществуват ни дават право да твърдим, че създател на глаголическата графична система е славянския просветител Константин Кирил Философ, при който още в ранни години е кристализирала асоциацията между звук и буква.

Най-характерен знаков компонент на глаголическата грахика е петлицата, а корпусът е главна съставка на всяка буквена конструкция, но никога не е единствена тяхна част - с потлицата и корпуса броя на геометричните фигури в глаголическите начертания почти се изчерпват, при това никакъв друг буквен компонент няма нито честотата, нито значението им. Символите от глаголицата съдържат енергия и движение, което ги прави подходящи за изобразяването им на талисмани, по предмети за украса и въздействието им е в смисъла, който носят.

Още първата фигура в азбучнатата последователност може да се тълкува и като изображение на основния християнски символ, кръста, но и като монограм на името на Христос - може да бъде съпоставена и с първата буква от северносемитската азбука в нейното еврейско начертание.

Нейното значение в мистичен план е НАЧАЛО, ВОДАЧЕСТВО.

С този знак вие ще бъдете водачи. Всяко поставено начало ще доведе до успех.

Начертанието за “б” не може да бъде обяснено от нито известните други знаци, но е несъмнена стиловата му близост до глаголическата фигура за “А”. Неговото значение е - противоположностите се привличат и борбата между тях е неизбежна.

При създаване на “в” - Власт - авторът се е ръководил от ипсилон и латинското, както и начертанието за бета - значението му е Встъпването във властта е с много отговорности.

Фигурата за “Д” - Доброта и Дарба произхожда от делта и значението и е - ДА СИ ДОБЪР Е ДАРБА.

Четвъртата буква е с асимитрично разположение на петлиците и се свързва с гама, а значението и е Героизъм - богатия душевен свят е основа за геройство.