ТРОПИ И ФИГУРИ

Стилистичните фигури са езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие върху читателя в художествената, публицистичната и разговорната реч. Те се изграждат въз основа смисловото съдържание на думите, словосъчетанията, изреченията и текстовете. Затова в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология”. Според начина на създаването им и постигания чрез тях ефект, стилистичните фигури се делят на две основни групи:

I. Фигури на заместването – в контекста на речта прякото значение на думите се замества с преносно. Това са ТРОПИТЕ. Според начина на превръщане на прякото значение в преносно, чрез пренасяне на названието на предмет или негов признак върху друг предмет или негов признак се делят на:

1. Метафорични тропи
1.1. метафора – преносът на названието се извършва въз основа на някакво сходство
1.2. антономасия – физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества
* на литературен герой (Хамлет – нерешителност, Плюшкин – скъперничество, Тарюф – лицемерие, Отело – ревност, Квазимодо – външна уродливост и грозота, но душевна красота)
* на митологичен образ (Зевс – власт, Херкулес – сила)
* на историческа личност (Цезар – користолюбие, Рокфелер – пари)
1.3. олицетворение – прехвърляне на качества от одушевени към неодушевени предмети; това е един от най-старите похвати в поезията, произлизащ от антропоморфното наивно обяснение на природата.
* одухотворяване
* персонификация
1.4. алегория – при този вид метафора отвлечено понятие за нравствено качество на човек се изразява чрез предмет, явление или животно. Тя може да се създаде само в завършен текст за разлика от олицетворението, което може да бъде в отделно изречение или в част от текст.
1.5. ирония – при този троп към началното значение на думата, словосъчетанието или изречението се влага противоположно – символ, с цел да се даде отрицателна оценка. Предметът на речта се изобразява привидно положително, а всъщност се има предвид негов недостатък. Пресечната точка между привидно положителната оценка и действителната отрицателна е същността на иронията като троп. Вложеният противоположен смисъл се възприема и осъзнава като практическо значение. Ироничното значение не е вътрешно присъщо на езиковите единици, а се реализира в контекста на дума, изречение или текст.
1.6. сравнение – съпоставят се два предмета по общ за тях признак, с цел да се създаде образна характеристика на един от тях; двете части на сравнението се свързват с: както, сякаш, подобен на, приличен на и т.н.
1.7. епитет – чрез него се назовават съществени признаци на предмет или действие, с цел да се даде емоционална оценка, да се характеризира образно обекта на речта.

2. Метонимични тропи
2.1. метонимия
2.2. синекдоха
2.3. перифраза
2.4. евфемизъм – буквално означава „говоря вежливо”; разновидност на перифразата, в която се заменят едни думи с други, с цел да се смекчи неприятното въздействие върху слушателя.

3. Тропи от групата на количеството
3.1. хипербола – предмет или предназначението му преднамерено се преувеличава, с цел да се усили изразителността
3.2. мейозис – чрез този троп предмет или предназначението му преднамерено се намалява
3.3. литота – чрез отрицание преднамерено се намалява, опростява признак на предмета, с цел да се отслаби положителната му оценка. Задължителна употреба на „не” и „няма”.

II. Фигури на съвместване – в контекста на речта се съчетават или комбинират по особен начин (по-кратко название е само ФИГУРИ). Делят се на три основни групи според това как се съотнасят значенията на техните компоненти едно спрямо друго при конкретизиране обекта на речта.

1. Фигури на съвместване – обектът на речта се характеризира чрез съвместване на тъждествени значения („Народът се радва, тържествува, ликува”). Всеки един от тези синоними изразява изблика на народните чувства, но нито един не разкрива достатъчно същността на обекта на речта. Затова тази фигура се определя като синонимна фигура за уточняване.

2. Фигури на неравенството
2.1. климакс (градация) – от гръцки „стълба”. При тази фигура началното значение се степенува възходящо. Градирането на значението се постига чрез възходящи по значение синонимни изрази, чрез уточняване на признака с допълнителни думи.
2.2. антиклимакс – първоначалното значение се степенува низходящо.

3. Фигури на противоположността, могат да се нарекат и фигури на контраста. Обектът на речта се характеризира чрез съвместяване на противоположни значения в словосъчетания и изречения.
3.1. оксиморон – обектът на речта се характеризира с противоречащ на неговата същност признак. По този начин едното понятие изключва другото. Така получената смислова цялост допринася за изразителността на речта.
3.2. антитеза – съпоставят се противоположни понятия или съждения с цел чрез изтъкнатия между тях контраст да се постигне изразителност на речта. Антитезата по правило е синтактична конструкция с паралелно разполагане на частите на изречението и еднакъв словоред. Най-често се използват антоними или смисловото съдържание е противопоставено на антонимна основа.

[You must be registered and logged in to see this link.]