Стих с последното изречение

а надеждата завинаги отплува,
защото вече е излишна тук.
Когато щастие и обич зацаруват,
отстъпват сенките без препирни, без звук.

Отстъпват сенките без препирни, без звук.
Нощта си тръгва бледа, изсветляла.
И Слънцето по хоризонта плъзва лък -
лъчите му като стрели излитат, в бяло.

лъчите му като стрели излитат, в бяло.
Настъпва утрото с прекрасен,юнски звън.
Душата ми - вълшебно огледало,
рисува изгрева по чуден и от сън.

Рисува изгрева по чуден и от сън.
Добро начало и една усмивка...
Магическо е времето на вън
Живота във Любов превръща.

Преместено

--------------мод

Живота във Любов превръща
усмивката на твоето лице.
И винаги към тебе ме завръща-
една прегръдка в твоите ръце.

една прегръдка в твоите ръце
отронва се сълзата по бледото лице
в очакване на неизбежото стаени думи,
неизказани и измълчани- пусти друми..
и малкото от него в нея се стопява,
а къстчето от нея в него посивява...

А късчето от нея в него посивява,
ярост се заражда, под ръка с тъгa.
И душата бавно, постепенно озлобява
а тялото превръща се в развалина.

а тялото превръща се в развалина...
оголено сред нощните си драми ...
повяхват малко след роса ...
мъничките жлъчни оригами ...

мъничките жлъчни оригами
свити от стари пожълтяли панорами
на лавиците подреждат се нали
и от спомените вечно ще боли.....

и от спомените вечно ще боли
ако забравим болката в огнището да тлее.
С усмивка миналото в нас да угасим-
един живот,помнете,че живеем!

Един живот,помнете,че живеем!
Горчиво-сладък, мъничко тръпчив.
Понякога мечтите си пилеем,
понякога от нещо ни боли.
Но е така - съдбата многолика
поднася ни различни изненади.
Така че, стига със сълзите!
Животът е магия. И награда.

Животът е магия. И награда.
В страна на приказки и чудеса,
където няма никакви прегради.
Там ний сме Вечните деца.

Там ний сме Вечните деца.
А вечната игра - живота.
Прости ми,
че престъпвам правила,
които да престъпваме не можем.
Но ти си толкова любим...
Една ръка и ще намеря
в сърцето ти непроменим
на моето сърце копнежа.
Затова
не гледай в моята посока,
когато границите преминавам -
ще падна твърде от високо,
ако ужасно не внимавам.

..ако ужасно не внимавам
отново навярно ще пострадам,
но навярно ще е бавна тъжна смърт,
ако в миналото се за заровя като кърт.
Отново знам, някога ще трепне,
онзи порив, и слънцето ще пекне.
В нечии очи- до дъното да потъна
и да обвия душата му бездънна..

И да обвиня душата му бездънна,
че моите очи от сълзи пресуши.
Ще чакам, но до кога...
кажи ми ти не зная аз.
Ще плача, ще боли...
но ще oживея...

но ще оживея-
в някоя мечта.
В спомен непокорен
аз ще се превърна
и ще идвам нощем
в твоята душа.
Болката й черна-
в усмивка ще превръщам.

в усмивка ще превръщам
любовта ни жива
и в черен гроб душата-
тьй красива
ще запечатам с твоята душа...
Недей отива си сега,
остави ме да я погреба!..

Остави ме да я погреба -
В Земята.
Тя лекува и ражда,
отново живот.
Остави ме да я погреба
за да Възкръсне.

За да Възкръсне
когато нощта се роди,
когато деня уморено залезе,
и тихо промъкна се...
в твойте мечти,

За да възкръсне,
когато лятния сняг се стопи,
когато в зимата топлото влезе,
и плахо докосна се...
до твойте изскри.

За да възкръсне
феникс, от пепел- стихиен пожар,
когато в очите бушува,
когато съм страст...
а ти си олтар.

А ти си олтар,
и аз съм пепел в пръстта ти...
и думи, и стих във кръвта ти...
И съм господар
на ума ти...
Tъй жизнена, тъй динамична
отпивам със устни дъха ти...

отпивам със устни дъха ти...
и вливам се в твойта душа,
"Обичам те"-шепне гласът ти-
"завинаги,моя съдба"

завинаги, моя съдба,
поспри и не бързай,
бъди силна в тази борба,
хвани и завръзвай
това, що не лови се
и що не държи се,
завинаги силна бъди,
защото няма пощада
и с мен докрай остани
в болка и в наслада...

В болка и в наслада
всяка мисъл ти си.
Как да те изстрадам?
Стих си недописан...
Гвоздейче в сърцето,
трънче във петата,
вятър във ръцете ми,
пламъче в душата.
Ти си просто всичко
и за теб съм жива...
Просто...те обичам.
Как да си отида?

Как да си отида?
Носиш ме в сърцето...
Мислите ти чувам
нощем в моя сън.
Днес съм на земята,
утре на небето,
но към теб се нося
като нежен звън....