Есенно-късноесенно

Паяжина от тъга в позлата вън оплита есента -
мойта старата позната - ей я с късните цветя.
Някой все по-често плаче – облаците или аз,
гаргите нахално грачат, тъй от рано плъзва мрак.
В ракла на дълбоко лягат цветни рокли, знойни дни,
със носталгия полъхва чаят, бран из тучните лъки.
Летни снимки във албума вечер тихо си редя,
смей се тиквена кратуна на сълзите и дъжда.

Късни есенни талази връхлетят ли ни стремглаво,
късчетата късно лято вятър зъл не ще остави.
Слънчев лъч бездомен, бягащ някъде ще се скътае,
с бръчкаво лице земята зимен сън ще пожелае.
Черен гарван, предвещаващ смърт за есента болнава,
ще извика мрачна сива гама с облаците от безкрая.
Тъжно, мрачно, безнадеждно – ще ридае в сивота душата,
отлети ли жеравът последен и посърне есенното злато.

:white rose:

[You must be registered and logged in to see this link.]

[You must be registered and logged in to see this image.] gu6

Благодаря Ви, мили дами!:mak: kiss