Боримир лорд Протектор
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 1089 Събраха се години : 133 След първия дъх на : 13.11.1890 В този свят съм : ДЪХ По душа съм : ИМАГИНЕРЕН Думите ми в злато са... : 1087 Реверанси : 51 Довя ме вятърът тук на : 22.10.2008
| Заглавие: изповед Чет 13 Фев - 9:44:34 | |
|
Музиката е греховно тежка, листа призрачно е бял, а думите като рибарска мрежа, теглят ме към дъното- олово в кинжал.
За кой ли път опитвам да ти пиша, а мастилото бледнее в утринта, знаеш, че съм аз. Усещаш- под тази маска..., как гние ми плътта.
Болест е. Веднъж попита ме какво е. Не излекуваха ме десет хиляди лета. На рамото ми жиг, когато ти прокле ме да се раздавам, също да живея. Досега.
Неразбраното се вплете в дъха ми, проклятието си жигосах на дланта. В молитва вечер го прегръщам, а сянката ти озарява ми нощта.
Посягам към мастилото. И виното. Рояла е завит в паяжина зла. Прости, благодаря- за неразбраното. Вече тръгвам. Нямам сили. Затова.
|
|