Снежна пустота

Снежна пустота

Следите ти в снега се стапят бавно,
студът ги запечатва с ледена кора.
Устните ми твойте устни търсят жадно
и пак намират само зимна самота.

Прозорците покриха се със ледени витражи,
през тях прозира само бяла пустота.
Деца се смеят като в приказни колажи,
ала отдавна с теб не сме деца.

Топлина в студа да търся уморих се,
надеждата жестоко е попарила слана.
И зимната си приказка да чакам отегчих се,
не вярвам вече в снежни чудеса.