А ПРИКАЗКАТА ПРОДЪЛЖАВА...

Бели сови. И бяла тъга.
Милейди, фенерът Ви гасне.
В краката ми ляга нощта -
вълчица, дивачка прекрасна.
Имам само сърце и душа.
Проиграх всичко друго. Съдбата
обърна ми гръб и сега
рани имам наместо крилата.
Паднал ангел, на всички немил.
Но небето без Вас за какво е?!
Бавно, спомен по спомен изтрил
по брега идвам, слънчице мое.
В тези сребърни, дълги коси
като пяна по изгрев разляти
сред безкрая на хиляди дни
вплита нежни гардении лято.
А е зима, но сякаш свят друг
е отворил портал и ни чака.
Утро ражда се. Звук подир звук
съблича в очите ни мрака.

Пиши Гео, пиши заради всички които не могат, защото думите ти са храна за душите изпостелели ♡♡♡