Към Есента

Есен, Есен, късна хубавице,
где отиваш с тая рошава коса?
Тиха моя и дъждовна жрице,
тъжна тайна шепнат твоите листа.

Лутам се със тебе в старо злато
в чезнещи алеи сред мъгла-воал,
още чувам закъсняло ято
и горчиво “сбогом” в писъка му вял.

Бърза да те срещне “стар приятел” –
носи ти покана за прощален бал
северният безпощаден вятър
с твойте златни листи дансинга застлал.

Вихри ще подемат щура песен,
вейки ще се люшнат в мистериозен танц –
твоят час е туй, вълшебна Есен –
бягай и върти се в своя багрен валс!

Есен, Есен, как да те наричам
„тиха и самотна плачеща жена”,
като гледам, колко луди вихри
още си играят с твоята коса?!

Върти ми се тия дни този рефрен от песен
"Ще ти говоря за любов..."
Мария Нейкова

и му сложих и малко мои мисли Към Есента 650269930

Ще ти говоря за любов,
защото есен е в полето
и смъква тънките листа
като във стриптийз -
дръзко бавно.

Ще ти говоря за любов...
На райска ябълка в сърцето
човърка червейче - греха
да търсиш мост,
срутен отдавна.

Ще ти говоря за любов -
на тънка ива са косите,
които над тъга - река
простирам ниско
и не питам...

защо говоря за любов,
когато гъските отлитат
и губя в гъстата мъгла
посоките си
любопитни.

Ще ти говоря за любов...