НЕСЪНИЦА

Ще завали...
Нощта е перуника.
Прецъфтява.
Лилаво-синьото
в очите ми горчи,
а в тези малки часове
се разминавам
с Морфей -
разлюбил ме е
тоз капризен бог
и други някъде
в обятия люлее.
Растат по
кожата ми тръни.
Пускат сок
Да го изпие
кой ли ще посмее?!
Дъждът се бави,
а бръшлянови стъбла
пълзят в умората ми -
бавен блус за котки,
които носят в
ирисите си нощта
и там тя плува -
цвете във пробита лодка,
която ще потъне призори,
когато може би и аз
ще съм заспала.
Една мелодия
забравена звучи
и тихичко превзема
мойто тяло.
:flor:

Аплодисменти за неугасващата страст и вдъхновение, Кралице!!!