Следи от нокти по стената

Парче плат от
червена рокля,
по драките на
тъмните нощи.
Луната е нащърбена
и се дави в локва.
Не е време за
събуждане. Още.
Оскубах петела.
Няма да пропее.
Утрото е уплашено
и се крие.
Струни от вените ми
опъва и се смее
нещо тъмно, което
в мен живее. И вие.
Мразя сънища, които
после се сбъдват.
Отрежи ми парче от
последната си вяра.
Времето виси, не помръдва.
И влакът ръждясва
на една задраскана гара.
Глухарче в шепите ми
е нежността ти дива.
Прецъфтява, излита.
Аз пък тук ще те чакам.
Нищо, че е нощ и
душата ми изстива.
Само не признавай,
че и ти си плакал....

НЯМА

Гарванче