Follow me.... I'm your sorrow in your dream
 
ИндексMystic moonВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

Злият Петер (втора част)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Wolf Minori
Повелителката на вълците
Повелителката на вълците
avatar

Аз съм : Female
От Запад : Virgo Драгоценни камъчета оставих : 74
Събраха се години : 331
След първия дъх на : 12.09.1687
В този свят съм : паднал ангел
По душа съм : мечтателка
Думите ми в злато са... : 87
Реверанси : 5
Довя ме вятърът тук на : 26.07.2018

ПисанеЗаглавие: Злият Петер (втора част)   Чет 13 Сеп 2018 - 20:49

Лятото изтече неусетно и настъпи есен. Заедно с нея започнаха и приготовленията за предстоящата зима, която се очертаваше особено сурова. Заети с ежедневните си грижи хората съвсем забравиха за съществуването на Петер. Никой не предполагаше,  че съвсем скоро отново ще се сблъскаме с него. Както вече казах имаше твърде много работа за вършене  а времето започна да се влошава дори по - рано от обикновено.Старите хора разправяха, че ни очаква такава зима, каквато не е имало от десетилетия насам. И се оказаха съвсем прави всъщност. Но дори те нямаше откъде да знаят, че  този път освен със студа и болестите ще ни се наложи да се справим и с нещо далеч по - ужасно.
  През една мрачна и мразовита нощ в средата на октомври селото ни бе разбудено от смразяващ кръвта вълчи вой. Не зная как е при вас , но в тази част на света хората са свикнали с вълците.По време на студените месеци често ги забелязваме да обикалят около стените.Какви ти стени, случвало се е дори да проникнат в селото и да скитат из улиците. Но тукашните мъже отдавна са се научили, че  изстрел с мускет през отворения прозорец обикновено прогонва цялата глутница надалеч, без дори да ти се налага да излизаш навън. По тази причина никой не се боеше особено от вълците, въпреки щетите, които  причиняваха. До онази нощ.
  Звуците, чути тогава накараха всички ни да потреперим.Баща ми, Бог да го прости, се славеше като извънредно смел мъж  и се ползваше с голямо уважение в околността, но дори той не посмя да отвори някой прозорец и да приложи обичайния  способ за прогонване на вълците. А на сутринта, когато най - сетне се осмелихме да излезем навън установихме, че пораженията са такива, сякаш самият Сатана бе вилнял наоколо. Най - странното обаче беше, че колкото и да  търсихме, успяхме да открием следите само на един - единствен  изключително едър звяр.Изглежда цялото опустошение бе причинено именно от него. Неколцина селяни се опитаха да проследят животното, но усилията им не дадоха резултат. По всичко личеше, че вълкът е избягал преди доста време.
  Изминаха малко повече от две седмици след нощното нападение . С настъпването на ноември заваля и първият сняг. От горите все по - често долиташе вълчи вой, но това бяха обикновени вълци, нямащи нищо общо с чудовището, което ни навести през онази паметна нощ.  Едва ли някой от нас очакваше, че то ще се върне отново, но именно това се случи на шестнадесетата  вечер след първата му поява.  Наближаваше полунощ, когато чухме вече познатите  адски звуци, които този път бяха дори по ужасяващи. Никога не съм вярвал истински в Бог, но през онази нощ се молих заедно с баба и мама - толкова уплашен бях.Когато най сетне слънцето изгря събитията от предния път се повториха.Отново нямаше и следа от звяра причинил толкова поражения.Така започна кошмарът.
   С напредването на зимата нападенията започнаха да зачестяват. Най - добрите ловци в околността много кратно се опитваха да заловят създанието отговорно за цялото това нещастие.Ала усилията им си оставаха все така напразни.Прилагаха всеки възможен метод, научен от предците си,  но вълкът сякаш знаеше какво точно правят и с лекота избягваше капаните им.А ние, простите хорица, залоствахме вратите си веднага щом мръкне с надеждата, че тази вечер няма да чуем ужасяващата песен на неуловимия хищник.И така нощ след нощ. Колкото повече време минаваше, толкова по- ясно ставаше, че си имаме работа с някаква нечиста сила  приела вълчи образ а не с обикновен вълк.Тамошният свещеник не губи време а се зае да отслужи молитва за прогонване на злото, която се оказа безполезна също като ловните опити.Чак тогава хората започнаха да си спомнят за Петер и слуховете, свързани с него. Бургмайстер Краузе изпрати неколцина мъже, които да проверят колибата му в гората.Когато се върнаха те разказаха, че открили мястото напълно изоставено.По всичко личало, че никой не е стъпвал там от много време. Така мистерията се изясни.Сега оставаше само да се вземат мерки против нечестивия ловец. Малко след коледните празници бургмайстерът напусна селото ни и отпътува за Кьолн.Никой не знае какво точно е правил там, но когато се завърна водеше със себе си възрастен мъж на име Абелард  фон Алханд. По маниерите на този непознат личеше, че е аристократ, също като Ваше Благородие. Освен това и двамата носеха по една торба със сребърни куршуми.Изглежда новодошлият се беше сблъсквал със случаи подобни на нашия и преди , тъй като знаеше какво точно трябва да предприемем.Обясни пред всички, че си имаме работа с демон, умеещ да мени формата си. Каза още, че единственият сигурен начин да се справим със съществото е като го простреляме със сребро. Най - добре да се извърши при следващото пълнолуние, което беше само след две нощи,защото тогава силата на звяра е най - голяма, но и гладът му е най - страшен. Това гарантира, че ще нападне именно тогава.
  През оставащите три дни бургмайстер Краузе и гостът му обикаляха наоколо в търсене на подходящи места за засада.Когато настъпи  нощта на пълнолунието ни беше наредено да се заключим по домовете си и да не излизаме преди изгрев, каквото и да се случва . Навън останаха само бургмайстерът,  благородникът, отец  Вернер и още малцина мъже, сред които и баща ми. Всички до един носеха мускети, заредени със сребърните куршуми, донесени от Кьолн.Събитията, случили се през онази нощ не са известни дори на мен, тъй като татко, както и всички останали взели участие в тях категорично отказваха да разкажат.Единственото което мога да ви кажа със сигурност е, че някъде след полунощ се чуха изстрели а на сутринта докараха в селото тялото на Петер Краузе. Малко под сърцето се виждаше   рана, причинена от мускета на  Абелард. Поне това успях да науча от баща си една вечер докато беше мъртво пиян. Останките бяха незабавно изгорени по съвет на свещеника, който се опасяваше, че дори среброто може да се окаже недостатъчно срещу такова зло. Така намери края си прокълнатия Петер.
Върнете се в началото Go down
Gentiana
Dark Gothic Queen
Dark Gothic Queen
avatar

Аз съм : Female
От Запад : Scorpio Драгоценни камъчета оставих : 5989
Събраха се години : 143
След първия дъх на : 02.11.1874
В този свят съм : КралицатА
По душа съм : Нощна пеперудА
Думите ми в злато са... : 6015
Реверанси : 161
Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007

ПисанеЗаглавие: Re: Злият Петер (втора част)   Съб 22 Сеп 2018 - 1:00



[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this link.][You must be registered and logged in to see this image.]
Нежност На Неверница
Върнете се в началото Go down
http://aspasia-gentiana.blogspot.com/

Злият Петер (втора част)

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Code Name: Lilith :: Аз искам да те помня все така ... :: "Не чуваш ли? От бездната на нощите долитат гласове. ...-