гарвани ...

бели гарвани с черни сърца,
нереални, червени и призрачни хора,
синя котка играе със стари деца,
няма я любовта, само бляскава,сива умора,

жълти страсти заливат ме със зелени вълни,
вчера отново е днес, а пък утре е вчера,
и на чистия, кален площад пак ще вали,
няма разум, първобитната се завръща май ера,

на тревата, узряха виолетови круши,
чудя се, дали да заплача или да се смея ?
любовта ми непотребна, във ъгълче пуши,
а аз мразя дима ... да обичам, ама не умея ....

Черни гарвани с бели сърца,
уморени и бързащи хора.
Нокът котешки драсва черта-
до тук любов, после пак - любомора...

И какво като само така
си наричаме дните различно,
като стъпваме с горда душа
по чупливото с ЕГО себично?

Но все пак ни отмива дъжда,
носи свежест и нови надежди,
че не е непотребната, тя-
нашта обич - човешка и нежна.

..тъжно..