как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети

Сутрин ставам най-добре
когато аромат се носи на кафе,
а в нощите горещи клади
ще паля и си търся изненади!
В чуджи къщички надничам
и всеки път себе си заричам,
че вече няма да се лъжа
и на никого не ще оставам длъжна!

Разтоварвам се ...щом се потопя в безкрая ...
В приказни и дивни брегове ...
В главата ми денят остави безпощадно ...
хиляди завивки от крясъци и ветрове ...

Посочена кат' от демона на злото ...
Поквареност достатъчна в ума ми днес кипи ...
Огнищата на зноя ми са още топли ...
Догарящи акорди в поетично пепелни скали ...

При зори /сънувам/ малка къща ...
В обятията ми едно сърце ...
Докосва нежно мойте устни ...
Аларма на часовник .... животът сън отне ...

Аларма, час- часът едва
започна днес - и ето свършва пак съня ;(
Дали ще го догоня в нощта?
По-ядосана от днес не съм била!!!

Прегръдка за Маркизата от Водопада. как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети - Page 2 650269930

Не се ядосвай, няма смисъл.
Дай на душата си пощада,
не я прави горчиво - кисела.
Във Кралството ни е спокойно.
Усмивките хвърчат безчет.
Сега и ти се усмихни доволно,
пък аз ще те почерпя ... сладолед 4RD

как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети - Page 2 Min-IceCream

колко мило- море мио- Хрецогиньо!!
да навятно е така, ала за беда
всеки има лоши дни /и нощи/
в който мрази даже свойте мощи ...

А днес отново заваля
и тихичко се трупа пак снега,
наоколо е бяло, а в кумина
шепти отново Баба зима.
И снежните къдели над тревата
покрили и завили са цветята,
а в къщи моята писана
на топло спинка под юргана...

Годините ме правят необщителен
по остри стават моите очи.
И все по рядко знака удивителен
във кратките ми стихове стърчи.
Андрей Германов

Годините минават като вихър-
ето ден след ден въртят се като шифър,
но важното е чев сърцата си сега
отново чустваме се кат' деца.
Задачите в деня ще свърша
почакай - трябва пода да забърша
но когато дийде нежна вечерта
отново тук ще тичам с тебе за ръка wink

Прибра се в къщи и завика ...
Чинийти в мивката са не измити ...
И телевизора ми загаси ...
това мамче ще ме подлуди ...

тази нощ е пълна с очакване
и месеца пореден се търкаля
на края му стой едно начало
какво ли ме очаква аз незная...

Една кола замалко да ме блъсне,
главата днес не иска да ме слуша
и работата хич не ми спори-
по дяволите ,адски ми се спи-и-и-и sad

сънди написа:: Прoбил снега с чело-напет, красив,
създаден от господ, сякаш е за мен,
със поглед весел закачлив-
роден британски джентълмен.

сутрин пак кафе горчиво
остана на котлона и
истина.
тръгвам в утроро сълниво
сред хората в колана и
в трамвая пак заспивам..

А днес отново се събудих тъжна
и сълзите пак текат от моите очи.
А ти дори не виждаш, изобщо и не знаеш.
За тебе спомен съм нали??

Не си мисли че по си хитър
от тази мъничка жена.
Тя като шал ще те разплита
кълбо ще хвърли настрана.

И ще се пръсниш-ще разпериш
конци на уличната кал.
Дано глупачка ги намери
и изплете отново шал.
Янислав Янков

...а днес танцувах пирует с Деня,
в бързите му стъпки следвах го едва,
замаяна сега до теб седя
и очаквам едно вълшебство в съня..

Старата година мина,
с каретата след бала си замина.
А новата е капризна нейна дъщеря,
с нейните игри ще си докараме беля wink

Както винаги в неделя
майстора ще си намеря-
стихове от мене бликат
като птици чуруликат... 4RD

И мъничко самотна скитам
с шепа вдъхновение в ръка...
И търся тези думи дето бликат
от малко тъжната душа...

В КУПИщА БУМАГИ И ЗАДАЧИ,
ПОГРЕБАХ СЕ И СЕ ЗАБРАВИХ,
ТИ ОБАЧЕ ПИТА МЕ КАКВО ЛИ ЗНАЧИ,
ДА РАЗДАВАШ ...;
И ДА ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СЕ БОРИШ.
СЕГА СЕ ВЪНАХ, МОЕ СЛЪНЦЕ,
СЕГА ОТНОВО СЪМ ОПОРА,
щЕ СЪБИРАМ ВСЯКО ЗРЪНЦЕ,
ЗА ДА ДАВАМ ГО НА БЕДНИ ХОРА!

Затрупаха ме хилади задачи,
в движение съм, никак се не спирам,
не мога да се смея, ни да плача
и за писалка време не намирам.

С усмивка ласкава прокрадва се деня,
посмуква се през прашните стъкла,
а, аз косите си заплитам,
във войнска плитка здраво ги заплитам.

И този ден ще гоня люти хали,
ще се преборвам с диви зверове,
ще следвам пак нечути гласове,
отново преродени в моето сърце.

С тихи стъпки по мокета,
се промъква в моя дом,
и усмихва ми небето
щом замърка песен в тон как си- в рими ни кажи- нека и стиха да полети - Page 2 650269930

Аз ще съм му вярна вечно-
ще съм негов нечовек
то пък с мен прекроява
този сив панелен век.

Днес вали. Цял ден продължава.
И в душата ми е мрачно.
Кръвта ми взе да се сгъстява.
Да заплача май е удачно.

Студена есен
досущ като зима...
Дойде със дъжд и вятър
и слънцето прогони,
любимото ми слънце!....
Как искам да е лято,
да е вечно лято!!!