в бяло

В приказки стари, отдавна забулени в прах и тъма
живеят обречени, странни и вречени непознати за Вас същества...
В своя далечен, загадъчен свят от всичко навън те са скрити,
и вратите към мястото приказно с плащ от вятър покрити.

Там еднорозите в бяло препускат свирепи, красиви, изящни
летят над кристални води, измили годините прашни.
Там в бяла мъгла се спотайва Зората омаяна, спряла от вечност,
а Залеза също замрял я изпива с поглед от своята далечност.

И белите рози пред тяхната обич прекланят се с тиха усмивка
и сълзи роса се отронват - изпълват езерото графитено с тиха въздишка.
И белите облаци спират прегърнали нежно върха на скалата
от бели гранитени камъни - не бива да спират целувка една до Зората....
***

Преметнала плащ изтъкан с нежно сребристо до синьо сияние
на страж там се скита владетелка скрита от подлост и хорско дихание
и вплела природни стихии в косите- ще пази вратата незнайна
и скрила звездопад чуден в очите- ще следва мечтата омайна.

И там ще се слеят небето с водата, и там ще се рее гласа на тревата,
и там ще изгаря без пламък реката, и там ще блестят цветя в позлата,
и призрачно бели грифони гнездата с обич неземна ще свият безсънни,
и уморено Времето спряло ще легне в трона под водите бездънни.

По граница бяла до болка, нереално неземна Зората облечена в бяло
ще се слее със Залеза в цвят невиждан, непознат дори за самото Начало.
Страната неземно красива завинаги скрила таз приказка дивна ще бъде спасена
когато напусне страната сразена, владетелка синя от Него с обич пленена.

КРАСИВО,

ЖАЛКО Е ЧЕ Е ИЗМИСЛИЦА

Мисля, че би писала страхотни приказки...