без думи

Гост

Събуждам се във черните ти мисли-
бял пламък на омайваща жена
и всяка ласка е от сняг по-чиста,
когато те докосвам, в теб света
отново ражда Злото и Доброто,
за да ги смеси и остави като стръв
за хората...Обичаш ме, защото
във теб се влива дивата ми кръв.
Звън. Ударите на сърцето ти - камбана
терзаят ехото над сини далнини
и даже да ме чувстваш като рана
отново търсиш. И намираш. Аз и Ти.

Гост

Събуждаш се в сърцето ми.
Там блесва
една необяснима светлина
и питам се:"Нима си я измислям?",
възможно ли е Ти да бъдеш Тя.
Объркваш ме ,а дивото във тебе
със нокти татуира моя свят.
Обсебен съм,обречен,обезверен
когато си далече...И е Ад.
Студено ,много облачно и страшно
съмнението скърца със зъби
и като гръм стоварва в`времето сегашно
отминалите нявга самоти...
Не ме оставяй,даже за секунда.
Вземи душата ми със твоята душа,
защото болката,повярвай,е безумна
и надали без теб ще издържа.

Красиво е. Поздравления! babo4ka