Follow me.... I'm your sorrow in your dream |
| | |
Автор | Съобщение |
---|
Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Кратък урок по граматика Вто 22 Сеп - 2:20:57 | |
| Явор Иванов
Употреба на главни букви
Главни букви се пишат в следните случаи:
1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.
2. В собствени имена:
• в имена на лица, в презимена и в прякори.
• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
• в имена на небесни тела като астрономически понятия.
• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
Забележки:
o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.
o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.
o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.
Забележка:
o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.
3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.
Правила за писане на препинателни знаци
1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.
5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал. 6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.
Препинателни знаци:
1. Точка
• Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения. Например : Кажи си името. Не бързай толкова.
• След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
• За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.
• Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
2. Въпросителна
• Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения. Например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?
• След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.
• В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
3. Удивителна
• Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения. Например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!
• Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!
4. Запетая
• В рамките на простото изречение запетая се употребява: - За отделяне на еднородни части помежду им.
o При изреждане.
Забележка:
Не се пише запетая при еднократно употребен съюз "и", "или".
o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: "а", "но", "обаче", "пък", "ама", "ами", "ала". Например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.
o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – "и", "или – или", "нито – нито", "ту – ту" и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/. Например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.
o При еднородни части, свързани със съюзи "както - така" и "колкото – толкова", се пише запетая само пред втория съюз. Например: Колкото по-бързо, толкова по-добре.
o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.
o Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. Братя мили, благодаря ви за честта. Благодаря ви за честта, братя мили.
o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: "разбира се", "да кажем", "надявам се", "мисля", "изглежда", "струва ми се", "тъй да се каже", "напротив", "обратно", "от една страна". Например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
Забележка:
Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като "обаче", "наистина", "може би", "следователно", "по такъв начин", "като че ли", "сякаш", "навярно", "вероятно", "очевидно" в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението. o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.
o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както "и", и "то" и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.
o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз "или", "т. е.", "сиреч" се обособяват. Например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
Забележка:
Пред съюзите "и", "или" се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
- За отделяне на частиците "да" и "не", употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.
• В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.
o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като "но", "а", "обаче", "ала", "то", "пък", "ако", "ето защо", "затова", "че", "или", "понеже", "защото", "като че /ли/", "сякаш" и др.
Забележка:
В изречения, които съдържат повторителни съюзи "и – и", "или – или", "ту – ту" или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, Например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.
o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като "който", "какъвто", "чийто", "когото", "където", "колкото" или др., Например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
Забележки:
o При сложни съюзи като "само че", "ето че", "в случай че", "макар да", "при все че" или др. запетаята се пише пред първата им съставна част. Например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним.
o Наречия "тъй", пред съюза "че", както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях. Например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.
o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението. Например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая. Например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Забележка:
Когато подчиненото изречение със съюз "да" пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, Например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.
o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва "да" се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
• Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
o Пред съюза "и", употребен еднократно.
Забележки:
o Пред съюза "и" може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията. Например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.
o Пред съюза "и" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.
o Пред съюза "и" не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения. Например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
o Пред съюза "да", употребен еднократно. Например: Вън се зачу да свири хармоника.
Забележка:
o Съподчинени изречения, които започват със съюза "да", се отделят помежду си със запетая. Например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.
o При повтаряне на съюза "да" в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая. Например: Исках да го помоля да ми услужи.
o Пред съюза "да" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи. Например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.
o При сложни съюзи за "да", "без да", "преди да" и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо.
o Когато съюзът "да" не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая. Например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/. Например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки:
o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението "това" или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.
o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
o Между два съюза, поставени един след друг "като" "но" "ако", "а когато", "но тъй като", "но щом", "но който" и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка:
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението. Например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като "само", "едва", "чак", "даже", "тъкмо", "именно" и др. или отрицание "не". Например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех.
o Пред изрази като "който и да е", "колкото е възможно", "когато и да било", "кой знае" и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
5. Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
• За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
• За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения. Например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
6. Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
• На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.
• Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
• След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне: - Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!
• За отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: Фирмта произвежда всички видове офис техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.
7. Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:
• Пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.
Забележка:
Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав /не Реките: Вит,Искър .../.
Пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас: - Колко цветя! Колко цветя! Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
8. Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
• За означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Забележки:
o Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например: Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!” – Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?” – Човекът взе парите и каза “Ще видим.” / но: Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”?/
o Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е "?" или "!", ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” /не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”/ “Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.” “Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.” “Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
o Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
Забележка:
При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
9. Скоби
• Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
• Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.
10. Многоточие
Многоточие /обикновено 3 точки/ се пише в следните случаи:
• В края на недовършен израз, например: Можеше да не бъде така, но ...
• При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: "Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже..." и пр.
Правила за писане на числа и номера
1. Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
2. В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата /фразата/ те не представляват точно число.
3. В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
4. В парични документи /разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер/, договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
5. Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
6. Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от нормативин актове и др. След тях не се пише точка.
7. При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” /без да се оставя интервал/.
8. Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
9. При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
----------------------------------------
Поради зачестилите постове, пълни с правописни грешки, искам да обърна внимание на следното:
НЕПРАВИЛНО: Коя е резонансната честота?Точно тя тябва да се променя защото се променя капацитета.Повтарям се:Имаме резонанс... ПРАВИЛНО: Коя е резонансната честота? Точно тя тябва да се променя, защото се променя капацитета. Повтарям се: Имаме резонанс...
Няма интервали между изреченията и запетая на мястото, където трябва да има такава.
Още един пример: Неправилно: Поздравления ,а не ти ли гръмна защото... Правилно: Поздравления, а не ти ли гръмна, защото...
Най-масово допусканите елементарни грешки на ниво третокласник са: 1. ЛИПСА на интервал след препинателен знак (точка, запетая и т.н.) - изключително досадно при четене, иска се много малко усилие от ваша страна, за да го отстраните.
2. Липса на запетаи.
3. Дълги и несвързани смислово изречения. Ползвайте КРАТКИ изречения. Много по-лесно е за всички останали да се опитват да четат и осмислят постовете ви.
1. Пълен и кратък член.
Най-елементарното обяснение за ползването им е това, че ПОДЛОГЪТ в изречението се членува с пълен член, напр. "РибарЯТ слезе от лодката." Напомням, че ПОДЛОГ е извършителя на действието. Също така, ако има прилагателно към подлога, прилагателното получава пълния член- "УморениЯТ рибар слезе от лодката."
2. Двойно "Н"
Дали в дадена дума има двойно "н" можете да проверите като сложите думата в 3л.ед.ч. мъжки род- напр. "ПИСМЕНА работа"- в 3л., ед.ч., м.р. думата е ПИСМЕН, затова при "писмена" е едно "н", а не- две. Ако в 3л., ед.ч., м.р. думата беше "писмеНЕН", щеше да бъде и "писменна" .
Така "воеННа база" е с две "н", защото в 3 л., ед.ч., м.р. думата е "воеНЕН"
3. "Й"
В БЕ "Й" е единствената гласна, която не е част от двойка както са "а-ъ", "о-у" и "е-и". Нещо любопитно за нея е това, че тя всъщност ни спестява около 17 допълнителни букви в азбуката, които биха били нужни, за да изписваме меките звуци. Например в думите "ГРАХ" и "ГРЯХ" на пръв поглед виждаме разлика единствено в гласната "а" и "я", но в действителност, разликата е в звука "Р", който при "ГРАХ" е твърдо "Р", а при "ГРЯХ" е меко "Р", гласната "А" си е една и съща при двете думи. При думата "ГРЯХ" именно "Й" прави звука "Р" мек, нещо като "Г(Рй)АХ"
А съвсем практично- често допускана грешка е изписването на "Й" в думи в мн. ч. или "И" в думи в ед. ч. Например- "Който" се отнася за един човек или предмет, а "Които"- за много хора или предмети.
Друга грешка е изписването на звука "ЙО". Да не забравяме, че "йо" се пише след гласнен звук, напр. "маЙОнеза", но когато е след съгласна, се изписва "ьо"- "Кольо", "Пеньо" и т.н.
4. Също така- звука "Я" в случаи като една известна песен на Мишо Белчев, последно направена като кавър от Б.Т.Р, в която се пее "ЖивЯли", което противоречи на граматиката "ЖивЯл", но "ЖивЕли"- "Я" преминава в "Е"... ............ [You must be registered and logged in to see this link.] |
| | | skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
| Заглавие: Re: Кратък урок по граматика Чет 15 Окт - 21:31:06 | |
| С риск да се повторя: /ако някой реши- моля да ме едитне/
Образование :: Българска граматика
Заглавие: Българска граматика В резултат от обсъждане на екипа на asl-bg.com по темата с многобройните грешки в потребителските постове, пускам тази тема с цел образоване на потребителите с напътствия и съвети как да пишем правилно. Не забравяйте, че живеем в България и е най- малкото въпрос на родолюбие да зачитаме ценностите и правилата на родния ни език. Всеки може да допълва правилата с обяснения на често срещани грешки, теория на българската граматика и др.
Започвам с поправките на няколко забелязани от мен грешки, които бих желал да разясня.
Глаголите в 1л, мн.ч. завършват на -ме, когато в 1л, ед.ч. завършват на -м. Във всички останали случаи глаголите в 1л, мн.ч. завършват на -м!
Пример: Грешно: учиме, вървиме, държиме Правилно: учим, вървим, държим (съответно от уча, вървя, държа) Правилно: сърфираме, постваме (от сърфирам, поствам)
Как членуваме имената от м.р., ед.ч.?
Членуването - ад за огромна степен от потребителите в Интернет пространството, а се обяснява само с няколко прости правила.
1. Пълен член поставяме на дума, която може да заместим с ТОЙ в изречението:
Потребителят преглежда форума. (той преглежда форума) Форумът е развлекателен. (той е развлекателен)
2. Кратък член поставяме на дума, която може да заместим с местоимението НЕГО:
Чатът вреди на младежа (той вреди на него)
3. Кратък член поставяме на думи, които се намират след предлог (за справка - горния пример).
Понякога обаче настава объркване кой върши действието, коя е главната и коя е второстепенната част и други. Важно е да се отбележи още една особеност на членуването:
4. Ако две думи от м.р., ед.ч. са свързани със спомагателен глагол СЪМ в 3л., ед.ч. (той е..., тя е..., то е...) и се отнасят за един и същи субект, може да използваме връзката ТОЙ е ТОЙ, където двете думи са с пълен член!
Програмистът и дизайнерът обработват системата. Вратарят и защитникът играят в екип. - двама вършители на действието!
Още членуване при думи от ж.р., ед.ч.:
Често срещам думи, неправилно членувани в ж.р., ед.ч., като се изпуска едната съгласна -т в думата. Правилото е просто: членуването на думи от ж.р., ед.ч. се извършва, като в края на думата се добави наставката -та, пример:
масата, нощта, пустошта, пролетта. Забележете: в пустошта ш и т не прерастват в 'щ и в пролетта последното -т се запазва!
Още: [You must be registered and logged in to see this link.] Сноу - 18.11.2005 18:34:57 Заглавие: Ето малко и от мен Правопис на някои думи: 1. Колебания между "О" и "У" : 1.1 С буквата "О" се пишат: одобрявам, одухотворявам, окуражавам, оползотворявам; щуротия, дреболия; 1.2 С буквата "У" се пишат: убеждавам, уважавам, уведомявам, увековечавам, увеличавам, усвоявам, уточнявам, учудвам; 2. Ето някои думи, при писането на които често се допускат грешки: актуален, акумулатор, вакуум, евакуация, евентуално, конкуренция, манипулирам, монумент, обособявам, тротоар; 3. Изпускане на съгласни(елизия): [I] известна, вестник, местна, съвестно, завистлив, пластмаса, бездна, безвъзмездно, надеждно, мощна, нощна, помощна; nofearinc - 18.11.2005 19:10:27 Заглавие: Множествено число.
За някои - нелепа грешка, но за други - често правена такава, затова е важно да се отбележи, че всички съществителни имена в мн. число завършват на -и! Понякога срещам думи в мн.ч. с й накрая, което е недопустимо!
В този ред на мисли:
На места виждам иЗкам и изобщо други дебилизми, свързани със с/з. Правилото ще се опитам да обясня така:
Из- е наставка, пише се З, когато е наставка пред дума, която има смисъл Пример: иЗмивам (от мия) иЗяждам (от ям) изхабявам (от хабя)
Когато думата няма смисъл - 'с'
иСкам (няма дума кам, нали?) иСкрен (крен!?)
~~~~~~~ Простото правило с/със в/във:
СЪС е предлог, който се поставя преди думи, започващи със с или з, пример:
Летя със самолет. Храня се със сандвич. -Сега съм добре със здравето!
В останалите случаи се поставя предлогът с [изключвам стихотворните форми, където се поставя за благозвучие или за допълване определен брой срички]
ВЪВ е предлог, който се поставя пред думи, започващи с в или ф, пример:
Срещнах много нови приятели във форума. Загубих си гривната във водата.
~~~~~~~~~~ Правилото за двойно -н:
Когато думата в ед.ч. завършва на -нен, в мн.ч. се пише -нни, в противен случай се пише с едно -н, пример: есенен - есенни
Важно! фин - фини, рожден - рождени, естествен - естествено/и Именно се пише с двойно -н, защото произлиза от именен, а не имен! MasterCop - 23.12.2005 08:46:22 Заглавие: Следващите основни правила не са за да си помислите, че сте неграмотни. На базата на тях са написани повечето текстови редактори (примерно WORD) и ако ги спазвате, ще си имате много по-малко главоболия във форума и в училище Намигащ !
Употреба на главни букви
Главни букви се пишат в следните случаи:
1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/. 2. В собствени имена:
* в имена на лица, в презимена и в прякори. * в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици. * в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи. * в имена на небесни тела като астрономически понятия. * в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
Забележки: o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание. o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник. o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.
* с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.
Забележка: o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
* титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.
3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:
* в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества. * относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.
Пренасяне на срички
Едносрични думи не се пренасят. При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички. В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода. Пренасянето става по следните практически правила.
1. Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон. 2. От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: рав-нина и ра-внина, друже-ство и дружест-во. 3. Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски. 4. Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но. 5. Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е. 6. Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие /не на-дмощие/, по-хвала /не пох-вала/.
Правила за писане на препинателни знаци
1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума. 2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал. 3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч 4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/. 5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал. 6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.
Препинателни знаци
1. Точка
* Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : Кажи си името. Не бързай толкова. * След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка. * За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др. * Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.
2. Въпросителна
* Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например: Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му? * След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си. * В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.
3. Удивителна
* Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова! * Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!
4. Запетая
* В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им. o При изреждане.
Забележка:
Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре. o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/, например: Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам. o При еднородни части, свързани със съюзи както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например: Колкото по-бързо, толкова по-добре. o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.
* Обръщения и междуметия: Благодаря ви, братя мили, за честта. – Братя мили, благодаря ви за честта. – Благодаря ви за честта, братя мили. * Вметнати изрази /предимно глаголни/ като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страта, например: Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.
Забележка:
Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно в случаи като следнитте: Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш? Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: Той искаше да дойде, обаче се разболя.
- За отделяне на особените части на изречението.
* а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся. * Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах. Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах. * Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.
Забележка:
Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
- За отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: Да, вярно е. Не, не е вярно.
* В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им. o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде. o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че /ли/, сякаш и др.
Забележка:
В изречения, които съдържат повторителни съюзи и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.
* Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.
Забележки: o При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: Планът е добър, само че трябва да го изпълним. o Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: Запомних го тъй, че никога няма да го забравя. o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например: Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.
* Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: Мисълта, че ще замине, го радваше.
Забележка:
Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: Мисълта да замине веднага не го напускаше.
* Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
* Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи: o Пред съюза и, употребен еднократно.
Забележки: + Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например: Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си. + Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града. + Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например: Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.
o Пред съюза да, употребен еднократно, например: Вън се зачу да свири хармоника.
Забележка: o Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев. o При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: Исках да го помоля да ми услужи. o Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват. o При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: Отиде си, без да каже нищо. o Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.
o Пред непреки /косвени/ въпроси /подчинени въпросителни изречения/, например: Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си. – Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.
Забележки: o Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. – Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение. o Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: Дали това беше вярно, той още не знаеше.
o Между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато/не: ...вкъщи, а, когато/ беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Забележка:
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки /не: ... сериозен, но, спомняйки си/ си за случилото се, отново избухна в смях.
o Пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например: Това може да разбере само който го е преживял. – Дойдох при тебе именно за да ти помогна. – Попитах не защото не знаех. o Пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: Нямаш право да обвиняваш когото и да било.
4. Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
* За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение. * За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.
4. Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
* На мястото на думи, които се подразбират, например: Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание. * Пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог. * След пряка реч /независимо дали в началото й има тире или кавички/, когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителн |
| | | fullmoon лейди Меланхолия
Аз съм : От Запад : на Изток : Драгоценни камъчета оставих : 418 Събраха се години : 46 След първия дъх на : 04.05.1978 В този свят съм : тъмно-синя По душа съм : светлина Думите ми в злато са... : 492 Реверанси : 28 Довя ме вятърът тук на : 07.08.2009
| Заглавие: Re: Кратък урок по граматика Чет 15 Окт - 22:04:15 | |
| Леле, какоооо...! ПонякогаЖ, когато чувствата напират, и граматиката бледнее! По този повод - ако един каже: "Аз знам, че нищо не знам!" е гениално. Ако друг го повтори, става банално. Нали? Ако се яви и трети - тогава трябва да се сменя образователната система! Как съм граматически, апропо? |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Кратък урок по граматика | |
|
|
| | | |
Страница 1 от 1 | |
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|