Музика на свещи

Запали свещите.
Тази нощ душата ми е
премръзнала и жестока,
толкова, че от това боли.
Сърцето ми се разнищва,
нишки в различни посоки
дърпат ветровете, нишки -
дълги, дрипави конци.
Ако пътя ми постелиш
с бели и червени рози,
босите ми стъпки
по тръните ще се издерат.
Накъсай ги на листенца,
във вазите потопи мимози,
капризни и нежни като мен,
в сумрака ще въздишат и искрят.
Няма нужда от ярка светлина,
само няколко зелени свещи,
с ухание на мокра от пролетен дъжд гора.
Дори от свещ може да ти стане горещо,
когато в здрача докосне те точно една ръка,
точно същата, която в съня ти бърка
и под музиката на звънък смях
гали разбърканите ти коси.
Запали свещите.
Искам тази нощ да ми кажеш нещо,
Нещо, без което ще се загубим
и ще потънат в бездната
съкровените ни мечти.
[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]