Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Градски пейзажи Нед 1 Май - 15:07:27 | |
| Времето, казват, е пълноводна река. Тече и ни влачи със себе си - все по-надолу, все по- далеч... Накъде ли?! С драскотини от мокрите му, остри камъчета, с кал и тиня от подмолите, с по някой рак, защипал джоба на копнежите и спомените ни. И плуваме, и се давим, упорити и уморени, зъзнещи и усмихнати, просто ние, хората. Забравяме, оставяме, търсим нови спомени и брегове. Но има неща, които живеят там, вътре в нас и не се променят, като малки, нежни светулчици. Те ни връщат по местата, в които сме били спокойни и щастливи, с хората, които са ни били близки и не сме забравили.... Над всяка река има не само облаци и нощ, а и слънце и ден. И завръщане. И понеже херцог Бяла сова CAMCOH донесе със себе си тук, в нашето затревено Кралство едно красиво и замислящо завръщане на пораснали, мятани дълго от водите на Времето, но неизхабени и още по- ценни и прекрасни души, аз искам да го развием в отделна тема, която виждате създадена тук и в която ще се радвам да се включите и вие - в дует с някой от нашите хора, когото не сте забравили и с когото ще нарисувате/ме/ нашите ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖИ- нашите делници и празници, нашият прекрасен, макар и нелек човешки живот. И понеже искам животът ви да е музика, ще ги нарека етюди. Заповядайте! Събудете красивите си музи и творете..... И така...... етюд № 1 - херцог Бяла сова и Кралицата
|
|
Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Re: Градски пейзажи Нед 1 Май - 16:01:06 | |
| етюд №1
Където времето така и не помръдва CAMCOH&Gentiana
Пътища
Диптих
І. - Път назад Минавам по онази стара улица, в която времето така и не помръдва. Вървях, вървях… и пак изгубих се, Разбрах, че ще пристигна чак по тъмно.
Табелите обърнали са гръб и улиците не отвеждат никъде. Старица Нощ, приведена от скръб, очаква ме и тротоарите преде.
Един фенер танцува на спирали. До него е вратата с таен знак. Почуках. Чакат ме? Едва ли. Пристъпих бавно в тихия сумрак.
И черният котак с ухо откъснато прониза ме със погледа зелен. Играч на покер със лице небръснато подхвърли карта. Падна с гръб пред мен..
Приседнах на бара. Поръчах. Отпих. Спомените бързо ме надвиха. Времето се сви, разсея, като щрих... Някой, май, по име ме извика?
ІІ. - Път напред
Почти е утро. В махмурлук глава тежи. Дали пък спомените искат да излязат и блъскат зад челото. Куп лъжи препъват вярата ми. Как това го мразя!
Краката ми вървят напред сами. Прозорците ме отразяват - сянка. Светът на спомените е трънлив - неясна алегория след дрямка.
Паважът се извива - лек, змия, която съска на несигурните стъпки, с които го подритвам. Тишина наднича зад пердетата на кръпки.
Кръстовището е притихнал миг. Там, отсреща, е денят ми вчера. А зад мен, един заспал светлик за утрето ме кара да треперя.
И кой е пътят? Кой да избера?! Наляво ли, надясно?! Наобратно?! В душата ми гори една тъга и пари пламъчето - анемично, златно.
Затварям очи. Потеглям. Вървя. Колебанието е мимолетно. Уверен съм, че няма да сгреша, защото виждам пътя със сърцето. |
|