Стих с последното изречение

Ще поведа и теб неусетно,
след черните гарвани,
със слънца в човки хищни
към сластния свят на нощта.
Мимолетно
процежда се времето.
Съпротивата е излишна.

Съпротивата е излишна,
приеми, че ще си мой!
Устните ми, с цвят на вишна
те оставят без покой...

Те оставят без покой,
а гласът ще бъде вълчи вой
разкъсващ тъмните усои,
а ръцете ти ще бъдат мои!
Мога дявола дори да го убия,
ако пожелая- ще ти сторя и магия
hearts

Ако пожелая ще ти сторя и магия,
тихо ще се вмъкна в твойта орисия.
В съня си ще те търся и ще те открия,
а щом го сторя знай - с любов ще те убия!

А щом го сторя, знай-с любов ще те убия,
за да не може да те има никоя след мен
и капчиците сетни от кръвта ти ще изпия.
Не се плаши-след време пак ще бъдеш прероден.

Не се плаши - след време ще бъдеш прероден
и по-добре тогава недей ме среща пак.
Защото ще те имам - за миг, за час, за ден,
а после пак душата ти ще потопя във мрак.

Извинете! Вината е в мене и не е. Докато съчиня моя отговор, други са написали по-къси и са ги публикували преди мен. Затова е този гаф.

---------
Извинен сте.
Но държа да спазваме правилата, затова направих някои рокади.
И се надявам искрено, че по-натам няма да ми се налага да го правя, за да бъде удоволствието ни от творчеството взаимно и тук да има само стихове.
Не досадни забележки(и може би обидени).

Гентиана

А после пак душата ти ще потопя във мрак
не можеш сам да се измъкнеш- и потъваш пак.
Недей да ме отричаш ненужна съпротива
омагьосан от магьосница си- лунна самодива!

Омагьосан от магьосница си-луна самодива!

Мен ме не греят едни самодиви,
мен не ме хваща и лунен закон.
Когато сърцето до лед е изстинало.
Не може го стопли изригнал вулкан...

Не може го стопли изригнал вулкан,
но могат две слаби, протегнати длани,
със ласка и нежност.Любов - океан,
във който вълните не са зли цунами.

Във който вълните не са зли цунами,
той може от камъка злато да прави.
Той преследва мечтите и обича до гроб
Той живее с достойнство своя живот.

Той живее с достойнство своя живот,
челото високо и душата във пламъци.
На злото е силен и бърз антидот,
като излязъл рицар от старите замъци.

Като излязал рицар от старите замъци,
със блестящи във златно доспехи,
Слънцето гордо изправя главата си
и тръгва сияйно в небето.
Лъчите му - мечове - пронизват тъмата
и тежките лапи на облаци сиви.
Под него се буди с въздишка Земята-
целуната изгревно, есенна, жива.

Във който вълните не са зли цунами.
О, аз съм опитвал ,не става , и знам.
Когато сърцето на фризер е станало
иска се лава от действащ вулкан.

сори за спама, ама не издържах!
Това верно е последния ред, на последния стих...от предпоследната страница, обаче. Айде проверявай страничките до край, моля те!
Виждам, че това е любимата ти форумна игра, ама за да е забавно, трябва да се спазват правилата!

П.П. Гео, ако решиш - изтрий този пост. Обаче не можах да не си го кажа, просто. Извинявам се за което.

целуната изгревно, есенна, жива
и дъждец шарен с листа мен ме облива
към залеза дневен препускат мъгли
в пухкав юрган низините зави.
Нова премяна очаква гората
не есенно златна, а бяла корона в косата.

Не есенно-златна, а бяла корона в косата
ще сложа, когато умирам.
Била съм принцеса. Но вече съм вятър.
И тихо от теб си отивам.

и тихо от теб си отивам .... когато......
във вените мои кръв не пулсира
не зная дали есен е ... или лято
... не съм се изгубил ... просто времето спира....

не съм се изгубил ... просто времето спира
когато докосване леко, познато, намира
моето рамо, развява мойта коса
и стръкче босилек измива с роса...

и стръкче босилек измива с роса.
Росата, дъждът, и водата
извършват безброй чудеса.
Това е отдавна познато
на всеки дори и децата.
А те, дори поети не са.

А те, дори поети не са,
но в нощи безлунни прииждат в съня ми.
Красиви Жар-птици с вълшебни пера
по листа рисуват Вселени от думи.

по листа рисуват Вселени от думи
и често вървят по пътеки безлунни
душите самотни решили да мразят
или пък неволно в коприва да газят
незнаят кога и защо да се спрат
и мъчно ми става, защото сами те кървят.

и мъчно ми става, защото сами те кървят.
Когато безкръвната зима затрупа ума ми,
те брод не намират.Ще бягат или ще умрат-
горките ми спомени,пазени толкова зими.

Горките ми спомени,пазени толкова зими...
Къде са децата на мисли интимни-
те мръзнат в жестоката зима сега
Децата на мойте мисли невинни,
добре е, че още ги пазя и имам.
flowers

те са в сърцето и мойта душа.

те са в сърцето и мойта душа,
но как, но как да се спра?
все търся и скитам, и даже непитам
дали съществува или не си струва
да залагам на каузи и да залитам
отново, и пак, да се пробвам и питам:
къдели е скрито, къде Времето спи??,
за да отнема от него нащ'те мечти!