Оформление на текст

Иван Богданов

На първо място - най-забелязващият се проблем - неправилното използване на интервалите!

Нямам представа колко пъти сме обяснявали, че интервалите се слагат след, а не преди препинателните знаци /изключение прави само тирето/. След точка задължително се слага интервал, както и след тирето за пряка реч. Не махвайте с ръка - какво толкова, то текста е важен. Няма нищо, което да дразни повече погледа и да отказва читателя в първите няколко реда.

Друг проблем с интервалите е използването им за подравняване на текст. Това явно са остатъци от машинописните умения, но създават невероятни проблеми, когато такъв текст започва да се обработва за издаване.

Запомнете няколко елементарни неща:

- Центриране на заглавие се извършва със съответния инструмент за това

- Отстъпът на първи ред се прави не с интервали, не с табулатори или с каквото друго ви изглежда добре, а с опциите на параграфа.

- Може някога и да е изглеждало красиво заглавие, в което буквите са разделени с интервали, но в момента има много други начини за това, и всички тези интервали, които така щедро слагате, се налага да се махат един по един при обработката на текста.

Ето какви параметри трябва да има един параграф. По подразбиране не са такива, все пак програмата е американска, а там имат други представи.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Част от стойностите са препоръчителни, но обърнете внимание на двете подчертани

- First line е отстъпът на първи ред. При оформление на книги /зависи най-вече от ширината на страницата/ се използват различни стойности, но за нормална страница А4 стойността от 1.25 см се е превърнала в стандарт.

- Spacing After - това е оная прословута стойност, която прави произведенията ви през ред /особено стихотворенията/ и предизвиква проблеми във всички сайтове. По подразбиране е заложена на 10. Винаги я залагайте на 0 и няма да имате проблеми.

Шрифт и големина

Тук също има различни мнения. Някога, с цел икономия на хартия при печат, се печаташе на 10 пункта. Но с падането на стойността на копието и най-вече с прогресиращото „окьоровяване" на читателите, 12 пункта се превърнаха в стандарт.

Дали шрифтът трябва да бъде Ariel или Times New Roman е въпрос на предпочитания. Принципно серифни шрифтове като Times New Roman са правени за дълги текстове, тъй като имат специфични мустачета /серифи/ които водят погледа от буква към буква, но това не е задължителен стандарт.

В никакъв случай не използвайте за тяло на текст друг шрифт освен тези двата или техните производни. Характерна грешка на начинаещите автори /особено поетите/ е да искат възможно най-изчанчени шрифтове, надявайки се по този начин да привлекат вниманието в/у произведенията си. Това рядко се получава, по-скоро става обратното - такива шрифтове се четат по-трудно, окото се уморява по-бързо, а и създават доста проблеми на хората с проблеми в зрението. Наскоро ми споделиха, че ако носите контактни лещи, всякакви наклонени шрифтове се четат трудно. Не се поддавайте на манията - „ама с тоя шрифт текста много ми простее". Тези шрифтове са на векове и са мислени и доработвани за удобство на четенето.

Ако не вярвате - погледнете все пак някой вестник. Въпреки, че точно там се използват всякакви методи за привличане на погледа, нито един вестник не си позволява да използва шрифт извън стандартните.

Това важи и за любимите на много хора удебелени и оцветени прози. Няма никакъв смисъл, освен проява на ексцентричност, да публикувате текста си болдиран /удебелен/ и оцветен в синьо или друг цвят. Това, както нeколкократно посочихме, създава само проблеми при четенето и не носи нищо друго, освен вреда на текстовете.

[You must be registered and logged in to see this link.]

За писането

Шлифоване на текст
Даниела Великова

1. Избягвайте ненужни наречия, бройни числа и епитети като - винаги, веднага, тогава, повече, вече, един, много, малко, няколко, някакъв, други, след това, преди това, после, сега. Те в повечето случаи дублират смисъл на глагола или не казват нищо допълнително и важно.
Пример: "Тя веднага скочи. Взе няколко листи от бюрото, извади един химикал от чантата си. И вече бе готова да записва.". Но "Тя скочи! Взе листи от бюрото, извади химикал от чантата. И бе готова да записва." - казва достатъчно.

2. Избягвайте думи като - свой, своя, си, него, нея, му, им, той, този, онзи. Те могат да се пропуснат.
Пример - "Той я докосна с ръката си!", в "Докосна я с ръка!" смисълът не е променен.

3. Избягвайте повторения на дублиращи се по смисъл думи в едно изречение.
Пример - "Мислите и разсъжденията не го насочват правилно!". В случай „мисли" и „разсъждения" означават едно и също.

4. Старайте се да не пишете една до друга думи, започващи с една и съща буква, още повече с еднакъв брой срички. Не трябва да се разполагат една след друга и думи с шептяши съгласни. И едното, и другото не звучи красиво.
Пример 1 - "Притискаш приятел като противник!", "противник" може да се смени с "враг" и "приятел" с "другар".
Пример 2 - "Гошо се плаши от пушека!". Три "ш" в изречение и то едно след друго могат да затруднят дори добър диктор.

5. Избягвайте еднокоренни думи в изречение. Както и думи с еднакви окончания.
Пример 1 - "Ученикът учи в училище." "Ученик" може да се замени с "момче", "учи" с "получава знания".
Пример 2 - "Механизацията изисква колективизация!" може да стане "Механичният процес изисква колективна работа.".

6. Избягвайте дългите и тежки изречения.
Пример - "Той написа писмото си, в което успя да изкаже чувствата, които изгарят сърцето му и блокират ума му само върху един образ, този на любимата жена.". Изречението може да се раздели на няколко и да се съкратят седем ненужни думи. - "Той написа писмото. С него успя да изкаже чувствата си. Те изгарят сърцето, блокират ума му върху един образ. Любимата жена."

7. Избягвайте думи паразити, които не носят информация като: обаче, разбира се, обикновено, имено, наистина, въобще, по принцип, и така, просто, като че ли, междупрочем, видимо, понеже, действително, впрочем, още повече, все пак, да кажем, както е прието да се казва и прочие.

8. Докато работите над диалог, следете дали в разговорната реч хората ползват такива изрази като Вашите.
Пример - "Иване, ще се грижиш ли за котето, докато ме няма? То се нуждае от пълноценна храна за своето развитие, вода да не се дехидратира и социални контакти, за да не изпадне в депресия.". Никой не говори така в ежедневието. По-реално е: "Иване, ще се погрижиш ли за котето, докато ме няма? Носи му храна и вода всеки ден и от време на време си поигравай с него.".
Изключение от това правило може да има, ако авторът специално държи по сюжет героят да се изразява с книжовни думи или научни термини.

9. При възможност избягвайте авторски коментари, вмъкнати в диалога. Най-вече изрази като - "той каза", "тя говори" и прочие.
Пример - Мъжът гледа жената в очите.
- Ти си най-красивата жена за мен! - Каза той.
- А ти си най-подходящият мъж за мен! - Отговори тя.
Ако махнем "той каза" и "тя отговори", смисълът не се губи. И на читателят му става ясно кой какво казва.

10. Старайте се да избягвате клишета. Те придават на текста тривиален характер.

11. Избягвайте сложни, непознати, рядко употребявани думи. Читателят трудно преминава през тях.

12. Като давате имена на героите, старайте се да не започват с една и съща буква. Читателите трудно се ориентират, ако един герой се казва Емо, друг Емануил, трети Емилиян.

13. Абзаците не трябва да са по-дълги от 15 реда. Текст се чете по-лесно, ако е разбит на фрагменти.

14. Разбивайте книгата и на глави - по същата причина.

15. По възможност избягвате умалителни и ласкателни думи.

16 Не описвайте героите с повече от две-три изречение. Дългите описания уморяват. Всички харатерни черти могат да бъдат добавяни допълнително и постепенно по време на повествованието.

17. Когато представяте за първи път герой, не описвайте негови все още с нищо непотвърдени черти.
Пример - „Той има красиво, волево лице!" - Силата на волята се проявява в делата, а не в лицето.

18. Ако авторът иска някоя негова мисъл да се приеме като абсолютна истина или идея без алтернатива, трябва да я каже кратко и ясно.
Пример - "На война като на война!".
Може да се ползват за контраст и две съставни изречения.
Пример - "Няма човек - няма проблем!".
За пълнота и завършеност ползвайте и три компоненти.
Пример - "Ум умува, ум царува, ум патки пасе!".
Но четири и повече елемента вече звучат тежко и трудно за помнене.

19. Ярки, запомнящи се думи, фрази и сравнения не трябва да се ползват два пъти.
Пример - ако сте описали една мома, стройна „ като фиданка", а представите приятелката й висока „като топола", това създава впечатление за беден език.

20. Една от най-разпространените грешки на начинаещите писатели е смесване на времена. В един абзац, дори в едно изречение се срещат минало и сегашно време.
Пример - "Той разглеждаше витрината и каза: "Ще купя това!".
Изключения - ако героят е неграмотен човек, може да се изразява неправилно само в диалози.

21. Много писатели имат любими думи, които вмъкват автоматично в текста. В резултат на това в една страница могат да се срещнат няколко "вероятно", "просто" и подобни. Четете внимателно текстовете си. Забележете Вашите думи "паразити" и ги махнете или заменете със синоними.

22. Старинните думи в повече случаи звучат нелепо, освен ако не става въпрос за исторически произведения.

23. Използвайте жаргони само в пряка реч или разкази от първо лице. И то при условие, че това съответства на характера и статуса на героя. Като правило подобни фрази звучат вулгарно.

24. Избягвайте да утвърждавате очевидни неща.
Пример - "Той безмълвно мърда устни, като че говори нещо."

25. Като напишете едно изречение, прочетете го. Следете да няма повтарящи се думи.
Пример - "Той докосна ръката й с ръката си, целуна устните й с устните си, притисна гърдите й към гърдите си.". Ще звучи по-добре като: "Той докосна ръката й, целуна устните й и я притисна към гърдите си."

26. Представките в българския език го правят невероятно колоритен, но понякога излишно утежняват речта и не казват нищо повече от това, което самият корен на думата ни подсказва. Най-често думи като: "попитам", направя", "помисля", "разговарям", "извадя", "преместя" и други подобни, е добре да се ползват без представки - "питам", "правя", "мисля", "говоря", "вадя", "местя".

[You must be registered and logged in to see this link.]

10 съвета за по-добро писане на къси разкази

Писани от преподаватели и специалисти по творческо писане
(Кейти Кенеди, Джейми Далбезио, Денис Джърз)

1. Като начало

"Ако започването е трудно, погледнете през прозореца. Целият свят е история и всеки момент е чудо." - Брус Тейлър, професор по творческо писане

- Правете списъци - скицирайте героите, сюжета, емоционалния тон и т.н., но без да свеждате организацията на идеите до изречения или абзаци. Трябва да въвеждате в списъка неща, които свързвате с училището, събития, които са ви впечатлили, или хора, които уважавате. Историята значи да "изобретявате" около списъка си.

- Измислете списък със събития - помислете за необичайни, странни или трудни периоди в собствения си живот. Огледайте тези събития и напишете по някой параграф за всеки един от тях.

- Опитайте групиране - изберете дума, която да е основна тема, напишете я в средата на страницата и я оградете в кръгче. За няколко минути асоциирайте тази дума свободно и записвайте всичко, което ви дойде наум, около главната тема. Оградете думите и ги свържете с линии и стрелки, за да ги систематизирате.

- Използвайте бележник - Р. В. Кейсъл казва, че бележниците са "инкубатори", място да запишете дочути разговори, впечатляващи фрази, образи, идеи и интерпретации на света около вас.

- Пишете с определен дневен минимум - сядайте и пишете по два часа всеки ден - дори да не ви се ще.

- Събирайте истории от всеки, когото срещнете - запомняйте хубавите, нестандартни, странни и ирационални разкази, които чувате и ги ползвайте в своите писания. Изследвайте ги за смисъла между редовете и ги модифицирайте спрямо собственото си разбиране за човешките състояния.

- Четете МНОГО!

"Четете много Чехов. После го препрочитайте. Четете Реймънд Карвър, Ърнест Хемингуей, Алис Мънроу и Тобиас Улф. Ако нямате време за всеки от тези автори, придържайте се към Чехов. Той ще ви научи по-добре от всеки учител по творческо писане." - Алисън Голдин, гл. ас. по творческо писане

2. Пишете грабващи първи параграфи

В днешния забързан свят първото изречение на вашите разкази трябва да грабне вниманието на читателя с нещо нестандартно, неочаквано действие или конфликт. Започнете с напрежение и скорост, неотложност. Помнете, че действието на късите разкази трябва да започва близо до самия му край.

Погледнете тези примери за начало на първия параграф, в които накратко са обяснени добрите и лошите страни на всеки от тях.
Чух съседа си през стената. - Скучно и безинтересно.
Съседът вляво от нас практиваше крещяща терапия под душа си почти всеки ден. -Това изречение грабва вниманието. Кой е този, който влиза под душа всеки ден и вика? Защо го прави? Какво точно е "крещяща терапия"? Нека продължим да четем...
В първия път, когато го чух, долепих ухо до общата ни стена, слушайки го, за около десет минути, като обмислях възможността да се обадя в полицията. Беше много различно от живота на квартира с възрастните Г-н и г-жа Браун и техните двама сина в провинцията. -Тази част от параграфа представя героя и вътрешния му конфликт за действията, които да предприеме, както и поставя интересен контраст между минало и настояще.

"Важно е да се разберат основните елементи на писането на фикция преди да се мисли как да се събере всичко накуп. Този процес е сравним с приготвянето на нещо възхитително в кухнята -като всеки компонент, който замесвате в тестото преди да се получи самун хляб. За да направите идеалния хляб е нужно да балансирате елементите, изпечени за точното време и температура." - Лоръл Уорк

3. Измисляне на героите

"Работата ти като автор на кратка проза - без значение какво си мислиш - е да поставиш комплексни образи на сцената и да ги накараш да стоят реалистично. Може би празните им думи ще пакажат нещо повече от пасивно състояние -по думите на Чехов -"направете (мъжа) да изглежда такъв, какъвто е." - Рик Демарнъс

За да сътворите жив, дишащ, многопластов герой е много важно да знаете много повече за него, отколкото ще кажете в разказа. Тук има кратък списък с детайли, които ще ви помогнат да започнете:
Име Домашни любимци
Възраст Религия
Професия Хобита
Народност Семейно положение
Външен вид Деца
Местоживеене Темперамент
Любим цвят Нещо омразно?
Приятели Тайни?
Любими храни Силни спомени?
Предпочитани питиета Заболявания?
Фобии и страхове Нервни разстройства?
Недостатъци Спокоен сън или не?

Познаването на всички тези детайли ще ви помогне да изградите героя си, но няма да има нужда читателят да знае повече от най-важните неща в следните четири области:
Външен вид - дава възможност за визуалното възприемане на героя
Действия - Показва какъв тип персонаж е героят. Чрез действия това се посочва много по-качествено, отколкото чрез епитети и преки квалификации.
Реч - Изградете героя като личност -не е добре просто да му позволите с думите си да изрази важите сюжетни детайли
Мисли - Внесете читателя в разума на героя, за да му покажете неизразявани емоции, страхове, спомени и надежди.

4. Избиране на гледна точка на повествованието

Какво значи това? Да водиш разказа от първо, второ или трето лице. Като писател е важно да си изясниш кой ще говори и колко информация ще е достъпна на разказвача в разказа. Той може да бъде въведен дирекно в действието субективно или просто да предава фактите без личното си участие.

Първо лице - Историята се разказва от името на Аз-а. Героят може да е главен (директно да участва в цялостното развитие на творбата) или второстепенен -говорещ за събитията случващи се около протагониста (главния герой). Този тип повествование е добър за начинаещите писатели, защото е по-лесен за пресъздаване.

Второ лице - Разказът е насочен директно към "теб", като читателят е директен участник в сюжета.

Трето лице - Разказва се какво прави "той", "тя" или "то". Третоличният говорител може да е частен (ограничен) -говори само от гледната точка на един персонаж, или всезнаещ -знае всичко за всеки от героите.

Разказвачът може да вземе страна в представяния конфликт, може да бъде максимално открит или може да се въздържи от позиция, ако желанието на писателя е да "предизвика" читателя да размисли върху случващото се.

Лоръл Уорк за воденето на повествованието:

Първолично - "Обединени разказвач и читател преминават през серия от препятствия", като така навлизат във възприятията на един герой. Това може да ограничи читателските връзки с други герои в разказа.

Второлично - "Поставя читателите динамично в средата, така те се срещат пряко с конфликта." Тук е важно героите да се поставят в реална обстановка, за да не пропусне писателят да изясни всички детайли, необходими на читателя за пълноценното му участие в творбата.

Третоличен "всезнаещ" разказвач - Позволява откриването на мислите и мотивите на всеки от героите. Много е важно да има преходи при преминаването от герой на герой.

Ограничен третоличен говорител - Набляга на емоциите и мислите само на един герой. Тук писателят трябва да помисли кой е най-удачният начин да изрази отсъствието на главния герой от определени сцени.

Очаквайте скоро петата част от серията, която описва правилното изграждане на диалог между героите. А докато дойде и тя, разгледайте предходните съвети.

5. Пишете многозначителни диалози

"Позволете на читателите да усетят паузите между изреченията. Дайте им да видят навеждането им, нервното чупене на пръстите, погледа им, кръстосването на краката" - Джеръми Стърн

Диалогът е това, които героите си казват един на друг.

Добре е за всеки говорящ да се отделя по един абзац, в който да е отделено място за това, което героят казва и прави. Ето пример:

"Къде отиваш?" Джон изсумтя, поглеждайки към площадката. "Отивам към пистата." - Мери тръгна към вратата, задържайки погледа си в напрегнатия до пръсване Джон. "Не отново" - изправи се той и изпука кокалчетата на пръстите си. "Вече превишихме лимита на кредитните карти!"

Този параграф е объркващ, защото не е ясно къде свършва речта и обясненията за единия герой и къде започват те за другия.

"Къде отиваш?" - нервно попита Джон. "На хиподрума," - отвърна Мери, чудейки се защо Джон изглежда толкова смутен. "Не отново," - каза мъжът, пресмятайки как ще успеят да платят месечния си наем. "Вече превишихме лимита на кредитните си карти."

Вторият пример е технически коректен, тъй като използва разделянето на абзаците, за да покаже разговора от двете страни на диалога. Описателният текст между речта на героите обаче в повечето случаи е безполезен.

"Джон попита нервно" е пример за "разказване". Авторът би могъл да напише също и "Джон попита много нервно" или "Джон попита толкова нервно, че гласът му потрепери", но това няма да направи моментът поефективен.

Как авторът да навлезе в ума на Джон и да изрази мислите и емоциите му, но без да ги казва пряко на читателя? С подразбиране. Това е посочване на детайл, който провокира у читателя картината на нервен човек (в конкретния човек). Например:

"Джон се сепна. "К-к-къде отиваш?" "Къде отиваш?", запелтечи Джон, зяпайки върховете на обувките си." "Пое дълбоко дъх. Сега или никога. "Къде отиваш?"

И един погрешен подход: "Джон се стегна, пое дълбоко дъх, знаейки, че конфронтацията му с Мери или ще се случи сега или никога няма да настъпи нейния час. "К-к-къде отиваш?" -заекна той нервно, взирайки се в кецовете си.

Запомнете - малкият детайл има огромно значение.

Как може читателят да си даде труд да помисли за случващото се, ако авторът опише всяка подробност внимателно? Много трудно... Затова му дайте шанс да се потруди малко над прочетеното!

6. Използвайте обстановката и контекста

Обстановката въздейства на читателите най-силно, когато допринася за живата цялост на средата. Затова затворете очи и си представете героите си в пустинята, джунглата и в подземие -къде се вместват най-добре. Това помага за изграждането на баланса между обстановка и герой. Още от самото начало поставете персонажа си на точното място.

Обстановката включва време, място, контекст и атмосфера, в които сюжетът се вписва.

Помнете, че трябва да комбинирате обстановката с героите и сюжета.

Включете в разказа достатъчно детайли, за да дадете на читателите възможността да си представят картината на действието, но нека детайлите наистина да са полезни за самата история. (За пример: не описвайте как Мери заключва предната врата, прекосява двора, отваря гаража, напомва гумите на велосипеда си, качва се на него -нито един от тези излишни детайли не предполага, че тя излиза на пътя без да се огледа.)

Използвайте две или повече усещания в описанието на обстановката.

Вместо да информирате читателите за времето, статистиката на населението или колко далеч е бакалията, заменете описателните детайли с такива, които да позволят на четящия да преживее сам пътя, който героят извървява.

Пример: Пребиваването ни в пустинята беше в нещо като образователен контраст с прежурящата жега, пясъчните бури и безоблачното небе, придържащо огненото слънце. Редките порои бяха повод за празник, защото напълваха, макар и за кратко, циментовите корита на акведуктите с неудържими притоци от вода. Виещите се около нас реки от пясък нахлуваха към белезите от човешкия прогрес във величествения район на Финикс, разбивайки се мощно в солидни бетонни и стоматени конструкции. Палмови клони висяха над главите ни, а кактуси ни приветстваха със своите трънливи лапи.

7. Ситуирайте сюжета

Сюжет е онова, което се случва, разработката на фабулата, действието. Джером Стърн казва, че това е всичко, което ще направи писателят, за да изобрази ситуацията, къде ще са повратните точки на историята и какво героите ще направят в края й.

„Сюжетът е серия от събития, подредени по такъв начин, за да създават усещане за драматизъм, тематична насоченост и емоционалност." - Джейн Бъръуей

Разбирането на елементите, които сега ще бъдат изброени, в историята за изграждането на действие и краен резултат ще помогне за направата на качествен сюжет за късия разказ.
Експлозия: Вълнуваща и напрегната поредица от събития, която да задържи вниманието на читателя от началото до края.
Конфликт: Героят е изправен пред вътрешен или външен проблем - спрямо нещо или някого.
Експозиция: Фоновата информация, която е необходима, за да може читателят да разбере героите в контекста на историята.
Усложнения: Един или повече проблеми, които да държат главния герои (герои) далеч от целта, която са си поставили съзнателно или не.
Преходи: Картина, описание, диалог - нещо, което логически да свързва параграфите и „сцените" едни с други.
Ретроспекция: Припомняне на нещо, което се е случило на героите преди началото на самия разказ.
Кулминация: Връхната точка на действието.
Развръзка: Уталожване на събитията след кулминацията; разрешаването на големия проблем.

Ако имате проблеми със създаването на сюжет - опитайте т.нар. „брейнсторминг". Например представете си, че сте протагониста, чиято съпруга се прибира вкъщи един ден и заявява изневиделица, че не те обича повече и напуска. Кои са действията, които биха провокирали тази ситуация, и какво може да се случи след нея? Записвайте всичко, което ви хрумне, на един лист и едва след като се изчерпате съвсем, погледнете списъка и подберете онова, което ви се струва най-подходящо.

8. Създаване на конфликт и напрежение

„Конфликтът е основен елемент в художествената проза, защото само проблемът е интересен в литературата. Трудно е да се превърнат преексплоатираните теми на живота като раждане, любов, секс, работа и смърт в един добър разказ, ако няма качествен и „оригинален" проблем." - Джейн Бъръуей

Конфликтът поражда напрежението, което е нужно, за да започне историята. Всичко това идва от опозицията между герои, между герой и вътрешните му проблеми, между герой(и) и външни условия и сили. Умелото балансиране на „опозицията" на протагониста(ите) в конфликта, може да задържи вниманието на читателя в разказа.

Възможни конфликти може да са:
Протагонистът срещу друга личност
Протагонистът срещу природата или технологията
Протагонистът срещу обществото
Протагонистът срещу Бог
Протагонистът срещу себе си

За да имате добър конфликт, можете да използвате следните неща:
Мистерия - обяснявайте точно толкова, колкото трябва, за да „погъделичкате" читателите. Не им давайте нищо излишно.
Давайте повече възможности за избор и на двете страни в конфликта.
Повишавайте броя на трудностите и обстоятелствата, пред които се изправя протагонистът.
Изненадвайте читателите - не им позволявайте да предугаждат събитията в разказа.
Окуражете читателите да се идентифицират с вашите герои, нека случките в историята ви могат да докоснат (приятно или не) хората, които ви четат.

9. Направете си добра кулминация

Това е обратната точка в разказа - най-вълнуващият и драматичен момент в цялата история.

„Кулминацията може да е разпознаване, решение или разрешаване. Героят разбира кое не е виждал преди това, разбира какво трябва да се направи или пък се решава да го направи. Моментът, в който кулминацията идва, е решаващ - ако е прекалено рано, читателите ще очакват друга връхна точка на действието; ако е твърде късно - ще станат нетърпеливи и героят ще им изглежда муден." - Джером Стърн

Джейн Бъръуей обяснява, че кулминацията трябва винаги да се представи с действие. Това е моментът, заради който читателят въобще се е захванал с разказа.

Добрата история се нуждае от силна кулминация също така както катастрофа или инфаркт от бърза помощ - нещо, което да задълбочи конфликта, да накара читателите да се разтревожат или загрижат за героя(ите).

10. Намерете разрешение

В кратката проза е трудно да се представи цялостно разрешение на проблема, затова е добре просто да се демонстрира как героите започват да се променят или да виждат нещата по по-различен начин.

Някои от начините за край на разказ са:
Отворен - читателят определя значението. „Очите на Брендън се отклониха от монаха и се насочиха към планините."
Категоричен - Всичко е точно и ясно. „Докато Джон гледаше отчаян, Хелън хвърли куфара с всичките си вещи в колата и напусна завинаги."
Паралел към началото - създава се ситуация или картина, подобна на началната.
Монологичен - Лични коментари на героите, които са разрешили проблема.
Диалогичен - Разговор между герои
Тривиален - Нещо, което разрешава нещата по твърде банален начин. „Акведуктите вече бяха съвсем празни и слънцето огря селяните за последен път."
Символичен - Детайл, който се разбира по различен начин от буквалния.

Текстът е препечатан от - [You must be registered and logged in to see this link.]

[You must be registered and logged in to see this link.]

Цитат :: Мина доста време, в което бях решен да компилирам една кратка книга със съвети за писане, давани от големите майстори на словото, както и от критици и преподаватели по творческо писане. Най-накрая събрах сили и воля и го направих, като обединих повечето от текстовете в тази категория, публикувани в блога, добавих малко картинки, форматирах и направих един .pdf за по-лесно четене.

От книгата ще получите насоки за писането като цяло, базисните понятие при правенето на къс разказ, интересните съвети на няколко велики писатели като Хемингуей и Оруел, една специална подборка с ресурси за писането, както и няколко любопитни изненади.

“Съветите за писане на големите” е напълно достъпна за безплатно сваляне и разпространяване, ако .pdf-файлът не бъде променян. Не се колебайте да я препоръчвате на свои приятели и колеги или дори да я качвате в своя личен блог/сайт. Не държа да получа линк към Литературата Днес, но това би ме зарадвало.
[You must be registered and logged in to see this link.]

Поетическа фонетика: асонанс, алитерация, звукоподражание, звукопис

Христо Стефанов

Когато говорим за поетическата фонетика, за онези особености в звуковия строеж на поетическата творба, които я открояват сред другите словесни изкуства и разговорната реч, не можем да се ограничим само с римата. Безспорно, тя е може би най-важната особеност на лирическата творба, но все пак нито е задължителна, нито е единствена. Нещо повече - както доказва в своето изследване "Рифма, ее теория и история" видния съветски стиховед В. Жирмунски, самата рима се заражда от първоначално безпорядъчните, случайно повтарящи се съзвучия в стиха, за да се превърне постепенно в строго задължителен и закономерно редуващ се (поне в даден етап от развитието на лириката) атрибут на поетическата творба.
Това ни задължава да разгледаме и други особености в звуковата организация на лирическото стихотворение. Ала още тук трябва да подчертаем една съществена особеност: ако римата, без да е задължителна, все пак се среща в почти всички произведения на поезията (с изключение на белия стих), то ред други способи за звукова организация на стиха са индивидуални. Макар да се систематизират и класифицират, те са присъщи в конкретен вид само на една определена творба, в която изпълняват строго оптределена роля. И още нещо - тъй като нямат статута на задължителен атрибут на поезията (както римата), тези особености на поетическата фонетика се откриват по-трудно, а още по-трудно е да се опредеи функцията им в дадената творба.
В класическата описателна поетика се разглеждат изключително видовете звукоповторения, като техните функции се свеждат до две понятия: звукоподражание и звукопис. Преди да говорим доколко това е основателно, нека видим един типичен пример за звукоподражание из темата "Калиопа" на Яворов:

- Трак-чук, жан-жин, трака-чука! -
наковалнята възглася.
И духалото се пука:
дъха, пъха и приглася.

- Там-сам! Звън-вън... бива-бива...
Кали-Кали-Калиопа! -
Наковалнята звънлива,
присмехулка върла, тропа.

Дори цитираният пример е достатъчен, за да видим колко неточен е терминът "звукоподражание". И ако целта на поезията е само да наподоби определено явление, свързано с характерни звуци, то тази цел едва ли има особена естетическа стойност, без да говорим въобще, че подобни явления са рядкост. Но ако разгледаме по-внимателно цитирания откъс, ще установим друго. Отначало звукоподражанията - като "Трак- чук, жан-жин, трака-чука" - действително имат чисто имитативен характер: те предават, макар и в крайно стилизиран вид, някои звуци, свойствени за труда на ковача. Постепенно обаче звукоподражанията придобиват по-целенасочен характер: те разкриват лирическия сюжет, още неизвестната героиня на поемата Калиопа се причува на момъка в звънтенето на наковалнята, а това вече ни подсказва и чувствата му към нея. И не само това. Един друг стих със забелижително майсторство сплита звуковата имитация с мислите на лирическия герой, с откъслечните, но съществени мисли, които се мяркат в съзнанието му (ако това беше в прозаическа творба, щяхме да говорим за непряк вътрешен монолог). Ето този стих - обърнете внимание на думите, с които се свързват звукоподражателните междуметия: - Там-сам! Звън-вън... бива-бива. "Сам", "вън", "бива" - тези привидно несвързани думи в съчетание с името Калиопа, повтаряно от наковалнята, заедно с упрека на стария майстор: "Де, момче, ума ти хвърка" (от първата, нецитирана строфа), вече ни подсказва и нещо - още смътно, наистина - от сюжета на поемата: трудностите, пред които е изправена любовта на двамата млади. И - забележете - това е именно в първите няколко строфи, когато трябва да се заинтригува читателят, като се загатне съдържанието, без да му се изясни напълно.
Бихме могли да продължим анализа, но и казаното дотук е достатъчно, за да се види, че простата имитация на природни или човешки звуци не изчерпва съдържанието на т.н. звукоподражание. Напротив - звукоподражанието винаги е осмислено по един или друг начин, иначе се превръща в самоцелна, а значи - излишна игра с формата.
Но ако терминът "звукоподражание" е неточен, то другият термин, употребяван в старата поетика - "звукопис" - е направо неясен. Най-общо казано, неговият смисъл е, че поетът се стреми чрез определени звукоповторения да подчертае "преди всичко картинно-изобразителното, а оттам и емоционалното съдържание на думите" ("Речник на литературните термини"). Казаното е безспорно вярно, но прекалено общо и затова - неточно. Но преди да се спрем по-подробно на този въпрос, нека разгледаме онези средства, чрез които се постига звукописа. А те са - основно - две: алитерация и асонанс.
Нека отново си припомним Ботевите стихове:

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!

Дори и просто "на слух" всеки ше усети особената звучност на строфата, както и изобилието на гласната "е". А вгледаме ли се, ще установим, че тя се повтаря 17 пъти - няколко пъти повече, отколкото според средностатистическата си честота в езика би трябвало да се срещне в толкова дълъг речев откъс.
Но нима особеностите на строфата се дължат на някакви особени качества на гласната "е"? Само като куриоз ще спомена, че историята на литературата познава много опити - и на поети, и на теоретици - да се "докаже", че определени звукове в езика притежават собствена емоционална, смислова, че дори и цветова окраска. Разбира се, не си струва да се спори сериозно с подобни твърдения, достатъчно е да се сетим, че "жестоката и яростна" (според една подобна класификация) гласна "и" се среща с висока честота в думи като "мили", "любими", например.
Но ако звуковете нямат собствено смислово-емоционално значение, при честото си повторение в дадена поетическа творба те придобиват особена "окраска". По какъв начин - на този въпрос все още престои теорията на литературата да даде напълно точен и изчерпателен отговор, макар че в основни линии вече е ясно, че в такива случаи повтарящият се звук асоциативно се свързва с емоционалното и смислово съдържание на някои ключови думи в стиха, които съдържат този звук. В това ще ни убеди следният пример за алитерация - повторение на съгласни - из "Градушка" на Яворов:

Върни се, облако неверен,
почакай, пакостнико черен,
неделя, две... ела тогази,
страшилище! А облак лази,
расте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
И дебне пак беда голяма.
На завет всичко се прибира,
сърцето тръпне, в страх примира,
че горе - дим и адски тътен.
Вихрушка, прах... Ей свода мътен,
продран, запалва се - и блясък -
и още - пак - о, Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!

Литературоведът Никола Георгиев, който е направил интересен анализ на "Градушка" е установил една важна особеност. В една от предходните части, която описва мирния селски труд и надеждата на селяните, звукът "р" се среща забележително по-рядко, отколкото е средната му честота в езика. По-нататък той зачестява, но не надвърля обичайното. А в цитираните части постепенно се увеличава, като във втората честотата му е няколко пъти по-голяма от средностатистическата в езика. И макар обикновеният читател да не се затруднява с подобни пресмятания, той безпогрешно усеща тази - да се изразим така - "заплашителност", която внушава постепенното учестяване на звука "р" и която се разразява с трагична сила в описанието на градушката. Но защо - нима звукът "р" сам по себе си е "застрашителен"? Не, разбира се. От значение в случая е, че той се съдържа в думи, които имат особена смислова тежест, тъй като предават основното съдържание на тази част. И тук не става дума за просто звукоподражание: част от тези думи означават природни явления - град, градушка, трясък, вихрушка, прах и др. Ала друга част на думите, съдържащи звука "р", са свързани с преживяванията на селяните ("сърцето тръпне, в страх примира") или с авторските оценки ("труд кървав"). Така че именно звука "р", обърнал нашето внимание с по-голямата си честота, играе ролята на "свързващо звено" между тези смислово-изобразителни центрове на творбата, внушавайки скрито на читателя тяхната връзка.
Разбира се, не винаги ролята на звукоповторението е очевидна и изразима със строгия език на понятията. Например в стихотворението на Н. Лилиев:

Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила.

Ти безбрежна шир събуди,
звънна в моите стъкла -
пеперуди, пеперуди,
тънки сребърни крила. -

е очевидно повторението на ред гласни - "е", "а", "у" - и съгласни - "р", "л", "н". Ние трудно бихме могли да определим какво е точно внушението на тези звукоповторения, да го "преведем" на езика на логическото мислене. А нима е възможно изобщо да се предаде пълно съдържанието на цялата тази творба? Надали. Но и без да го свеждаме до една формула, ние го усещаме - ведрост и радост от светлото пролетно утро, опиянение от красотата на природата, преклонение пред нея. И ролята на звукоповторението е да придаде по-голяма звучност и мелодичност на стиха без непременно да е свързано по-пряко с разкриването на съдържанието.
Такива звукоповторения преобладават в поезията и може би те са достатъчно основание за термина "звукопис" - да се върнем към темата, подхваната в началото. Но е повечето случаи, при един по-внимателен анализ се оказва, че звуковата организация на творбата разкрива тънки, неизразени по друг начин, нюанси на съдържанието. Разбира се, има и направления в поезията, които издигат "благозвучността", сложната оркестрация на стиха в култ, в самоцел - такова е например символизмът. И ако при големите поети на символизма почти не се стига до самоцелни ефекти, то у епигоните те изобилстват. Затова не е странно, че именно Атанас Далчев, израсъл като поет в борбата за преодоляване на символизма, в един от своите "Фрагменти" казва: "От много музика поезията умира".
Разбира се, ако не говорим за самоцелните крайности, трябва да отбележим, че звуковата организация на поетическата творба - която се изучава от поетическата фонетика - е не само съществена нейна отлика от прозата или разговорната реч, но и важен "резерв", даващ възможност да се изразят по-дълбоки и сложни смислово-емоционални нюанси.

[You must be registered and logged in to see this link.]

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ НА ПИСАТЕЛИТЕ

Петко Р. Славейков

Когато пишете, трябва да имате пред очи следующите правила:

1. Да сте кратки, защото е векът на телеграфите и стенографите.
2. Да сте определени, сиреч да не описувате един предмет, без да го посочите, че е този той.
3. Да излагате събитията безизкуствено и безпристрастно.
4. Да отбягвате от предисловието и да се вглъбявате отведнъж в предметът, както добрийт плувец в студената вода.
5. Когато пишете някоя фраза, която имате за изключително добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явление привлича вниманието на всички.
6. Да бъдете кратки, сиреч да се уверявате по-напред, че наистина имате в умът си някоя идея и тогаз да я излагате в късо.
7. Когато статиите или изложенията ви са пълни, отсечете от тях всяко излишно говорение; защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото.
8. Да правите периодите си къси. Лаконизмът е язикът на господарите и на големите мъже.
9. Да отбягвате от всякой язик накамарен, претоварен и препълнен. Най-простий е най-добър.
10. Да пишете така, щото лесно да се прочита. Йерографическият язик е самийт, който е намерил верни читатели.