Стихове-картини

Често , когато се шляя из руските блогове, срещам такива безумно красиви [You must be registered and logged in to see this link.]
/рускините го умеят това wink

/

Мне мечтать бывает не досуг,
Но от одной не отрекусь мечты-
Вот придут друзья и принесут
В день рожденья белые цветы.
От тоски молитвы не спасут,
Дни, порой, безжалостно пусты,
Но придут друзья и принесут,
Как надежду, белые цветы.
И когда к ответу призовут
Личного календаря листы,
Пусть придут друзья и принесут,
Как оправданье, белые цветы.
Не страшит уже последний суд,
Будут сердце и душа чисты,
Ведь придут друзья и принесут,
Как спасенье, белые цветы.
автор: Мilla_mort

[You must be registered and logged in to see this link.]

и реших да ви открадна Question

малко от тази красота
и да отворя тази тема, в която да облека в красиви дрешки и ваши стихове, а ако някой реши, че може и сам / ето един адрес, където е даден и кодът на много, както сами ще видите прекрасни рамки, в който само трябва да замените - ваш текст с ваш стих - [You must be registered and logged in to see this link.] може също да пусне тук нещо такова.
Още повече, че има много такива блогове, в които има рамки и кодовете им,.... само трябва да се открият Question

.
Иииииии така...... започвам
/като егоцентрична кралица със себе си, разбира се lol

/

Пиктограми от лед и огън

Не ме докосвай
с пръсти по-студени
от утрото на
януарски ден,
че фриз от лед
звънти дълбоко в мене,
заключил нежна обич
в своя плен.
Там стъпките на
северните хали
дантели са от
тънък скреж и дим.
С перо от сова
пише мадригали
див вятър скитник-
кучи гаден син
и хвърля шепи сняг
в очите морни
на заблудените надежди...
Запали
камината,
че бродят безпризорни
и гладни моите
окъсани мечти.
Знам, огънят щом
затанцува весел,
от цепеници борови
откраднал си душа,
ледът ще се стопи...
Така е лесно.
Тогава в скута ти
се сгушвам и
мълча.

Gentiana
Dark Gothic Queen (160x94, 27Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

/започвам с последните пуснати при нас стихове, да няма обидени Стихове-картини 529776

/

Наивникът е глух

Недей се вмъква в странния ми свят,
не знам дали ще можеш без закони
и без часовник. Вихър непознат
порядките отдавна ми прогони.

В главата ми не влизай като дух
и в мислите си сам не ме допускай.
Наивникът по правило е глух,
но само през страдания препуска.

Не вярвай, че от мен ще чуеш "да" -
четеш си сам смразяваща присъда.
Едната безгранична свобода
е моя вечен, болен предразсъдък.

И смел си бил, твърдиш, и благ... дали?
И познавач на женската природа...
А после се оплакваш, че боли...
И аз познавам твоята порода.

Ти вятър буен, няма как да спреш,
мен клетки и прегради ме притискат.
Щом буря си решил да избереш,
опитай. Но не вярвам да ти стиска.

Самодива
виконтеса Лекостъпа (600x98, 87Kb)

за снега

А навън хрупа тихо, на зима,
снежинки танцуват си валс,
ето вземи от моята снежна картина
вземи си малко красота в аванс.

Вземи, при теб навярно е мрачно,
кал и мътна вода по земята.
Калта блести някак, така неудачно.
Ето шепа със скреж, събран от тревата.

Не искаш? Защо ли реши, че боли.
Не, просто е мъничко мъчно.
Измислен, измислян, разбираш нали.
Снегът заваля. Ще бъде ли вечно?

Картини рисувани в скреж по стъклата,
прочиташ на всяка лунна в утринта.
Не е честно- наобратно сънува луната,
тази нощ с копнеж снегът по теб заваля.

skyblueirina
МаркизатА (288x170, 86Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

.

Приказка с лош край

В мрака проблясват зелени очи,
вятър развява червени коси.
В Нея гори плам неугасим.
Тя пали копнеж необясним.
Владее стихии древни и зли.
Целувката и твоята воля съкруши.
Падаш безсилен в плен на красота,
пред която бледнее дори смърт.
Доброто злото винаги надвива,
за жалост история такава
само в приказките бива.

avroro
лейди Босонога радост Изображение3 (270x220, 144 Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Не се оглеждай в мен

Измамна съм като очи на циганка.
Не се оглеждай в мен!Ще се изгубиш!
Душата ми е хаос,не материя-
дадеш ли й се-цял ще те погълне.
Не съм усмихнат ангел!
Нямам съвест!
За чувствата ти пет пари не давам!
Ще те целувам докато изпаднеш в унес,
но никога докрай не ще оставам.
Сърцето ти със зъби ще разкъсам
и дяволска отрова ще му влея:
да страдаш,да ме искаш,да ме търсиш.
Ще съм обсесия,съблазън,фикс идея.
Коварна и жестока като мисъл,
внезапно в твоя свят ще се завръщам
Не се оглеждай в мене!Няма смисъл!
Каквото даде- по хиляда днес ти връщам.

катето
контеса Чар

[You must be registered and logged in to see this link.]

бяла призрачна жена

О' моя бяла, призрачна, жена
аз вече съм готов
да бъда твой, да бъда роб.
И твоят гроб.
На всичко съм навит,
но само да небъдем квит.
Дори набит, от твоя скъп съпруг,
защото ти, а още- аз
бихме поделили глътка- две вина.
В чаша маков сок. За мене грог.
С лимон. Без лед.
Да ти купя сладолед?
От днес съм друг,
и твой съм шут.
В калта се смея и лежа,
в покварата си- слаб и жалък.
Но пък какво- светът е малък-
неможе с твоята вселена необятна
да се сравнява. О'моя, знатна.
Готов съм аз.
И няма час в който блуден
да не копнея по гласа ти чуден.
Сега прости. За този стих
и затова, че не на теб-
на моята горест посветих!

Боримир
лорд Протектор

[You must be registered and logged in to see this link.]

Да полетиш...

Не се разлиствай по тревата –
студени са сега сланите й.
Недей да капеш по стъклата –
заскрежени от мъгла сълзите им.

Не се заглеждай по луната –
тя сега е зимна приказка,
в която само Тишината
едва-едва ни се усмихва.

Недей дори да пееш с птиците,
защото те са някъде на юг…
Сега така са опустели жиците –
една студена зима идва тук.

Опитай... само в мислите да полетиш,
в едно небе… неимоверно синьо;
и там, над върховете, Вятъра го виж,
който все така мечтае да те има…

CAMCOH
херцог Бяла сова

[You must be registered and logged in to see this link.]

Не искам непокорни нощи

Не искам
блудните ми нощи
да тръгнат подир твоите...
и да се съмне.
Завързах ги.
Заключих ги.
Залостих.
И изгорих очите – да не тръгна
и аз,
подобно тях, след тебе.
За да не мога повече
да се презирам,
че търся те,
че си потребен,
че още в тебе се намирам...
а ти си се изгубил
от петнайсет века.
И не ключе,
а змей те брани.
Не съм от камък.
И не съм човека,
за който
ти
ще станеш в рани,
но ще преминеш
своите
пазачи...
Аз вързах непокорните си нощи.
И няма вече те да плачат,
че ти не си се върнал още.

Или поне докато съмне...

phibi
ерцхерцогиня Сияние

[You must be registered and logged in to see this link.]

Любовна мечта

Щом Ференц Лист на крушов лист
засвириш ти - и аз замлъквам.
С взор, втренчен в облачната вис,
рисувам блян, докато мръкне.

Например, как ще пресечем
наум полетата любовни
и мак и нарцис за кадем
във делнични утра ще боднем.

А в празник - как ще прекосим
величествени Хималаи
от срички и ще е сравним
със ода походът омаен.

Обаче днес сме само звън
от елегични подвъпроси:
гадаем - как се вади трън
от самота в петата боса.

Или пък - как се пише стих
и обещание за вярност,
в което всеки миг е тих
под чудното небе на Варна.

И всеки тон е нежно - чист,
щом свириш ти на лист от круша
"Любовната мечта" на Лист,
а аз унесено те слушам.

Casiopea
лейди Алфа Центавър (213x150, 35Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Ухаеш ми...

Ухаеш ми…
на детство…
на топъл шоколад…
на слънчево вълшебство…
на цъфнал вишнев цвят…
Ухаеш ми…
на лято…
на нежна топлина…
на приказка за лека нощ…
на сутрешна трева…
Ухаеш ми…
на вятър…
на любовен стих…
на само с мигли допир…
на сбъднати мечти…
Ухаеш ми…
на чувство…
на чайково перо…
на ягодови устни…
и силно на … любов…

me4tatelka
принцеса Пухче от глухарче

[You must be registered and logged in to see this link.]

Нежен... Груб...

Затвори очи... не ме прекъсвай, замълчи.
Сърцето ти бие лудо, дали ще издържи?
Ледът в теб след малко ще бъде разтопен.
Стига само да плъзнеш ръцете си по мен...

Искам те нежен... знаеш как да го направиш.
Дрехите ми? - сам реши дали ще ги оставиш.
С пръсти бавно напиши името си на гърба ми
и желанията ти ще се промъкнат във ума ми.

Не затваряй прозореца, искам да слушам пороя.
Той няма да ни пречи - тази нощ съм само твоя.
Спусни надолу бааавно по врата ми жадни устни,
после дай да ги опитам, сигурна съм, че са вкусни.

Искам да си груб... знаеш как да го направиш.
Леглото ми? - за него можеш да забравиш.
Стаята огледай, вкарай малко въображение,
май започвам да усещам леко напрежение.

Не затварай очи, погледът ти не ме смущава.
Разстоянието между устните ни се скъсява...
В ухото ми пусни... шепа неприлични думи.
Виж какво става щом те запалят кръвта ми.

Прави каквото искаш... прекъсни ме, не мълчи.
Сърцето ми бие лудо, дали ще издържи?
Енергията ти привършва - тялото ми я източва.
Мислиш, че сме в края? Не, нощта едва започва.

DominuS
дукеса Отдадена на Мрака

(183x180, 39Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Молба

Ще дойде ли във този час?
Да почакам още малко или да си лягам аз?
Не зная даже как се казва,
колко е голяма и дали лети.
Зная само много е нахална,
пристигне ли, човек не може даже да поспи.
От най-дълбокия, най-сладкия ми сън ще изтръгне,
за да я пострещтна и след полунощ,
листа ми бял веднага ще изпъстри
с нежни думи и слова.
Моля Ви, госпожо муза,
елате утре сутринта.
Лягам си! Не искам пак
заради вас да ставам в два!

DeTe_Ha_Xaoca
принцеса Нощен ангел (335x68, 27Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Реалност

Мляко топло в чашата отмаря,
хладна е ръката, не изгаря,
вкоченени пръсти я обгъщат
и душата спомени поглъщат.

Заредували се, полетели
мисли бесни, идеали смели,
арогантни дарове оставени
върху страсти яростно прегазени.

А отсреща смее се съдбата
и навеждайки се тихо от торбата
тегли жребий толкова злочестен
за реалността ми неизвестна.

И щом болка жално ме разтърсва
като жегната секунда недовършена
свеждам поглед върху топлите си пръсти
чувствайки все още, че съм вкъщи.

И отново сутрин ставам рано
пия мляко, в себе си събрало
битието трудно за преглъщане
и борбата още недовършена.

Lommra
баронеса Лунна светлина

[You must be registered and logged in to see this link.]

Диптих за нас
(Когато морето на горящи мечти мирише)

1.
Кремави рози
в пяната на вълните.
Морето цяла нощ
с твоя глас ми крещя,
а мислех че са гларуси,
изгубили се в тъмното.
Счупиха се недопити
чашите, в които
наливахме нашата
споделена вина.
Не мога да те докосна.
Не можеш да ме издишаш.
Задушавам сърцето ти.
Изтриваш пътищата пред мен.
Когато мечтая,
мълнии палят старите дървета,
минавам през теб
и отново оставаш сама .
В твоя ден.

2.
Пясъкът е студен
и на нищета мирише.
Дращи гърлото ми,
песъчинките много горчат.
Някаква стара болка...
(чувстваш ли я?!)
по душите ни пише
думи, които ни връщат
в един забравен,
вече ничий свят.
Напивам се с ярост,
късам дрехите на самотата,
а тя се смее и шамарите и
по бузите ми плющят.
Захвърли името ми,
подари го на тишината
и за нищо на света
не се обръщай повече
назад.

I gor har
taikuri Summer Wine

[You must be registered and logged in to see this link.]

Натежали грехове

А навън листата падат
като натежали грехове...
Не престават ли, и не престават
в мен да будят светове
на отминали мечти и вяра,
която отдавна тихичко умря
от нежеланието да се справя
и тогава, и сега...
Да бъда себе си – порочна,
горчива, но истинска..
Получи се, но не точно
станах далечна, и близка
на тези моите светове,
видяни през твоите очи..
Недостижимите ми върхове
ти отдавна стигна. Плачи!

Attention
лейди Пясъчна лилия

[You must be registered and logged in to see this link.]

Коя съм аз?

Коя съм Аз
в шахматната дъска
на времето- игра
Царицата на Светлината
или пионка на незрима сила?
Същността ми се оглежда
в идеали – страсти –
Пътят на една душа
към светло Израстване
От крилете на славата
през уханието на успеха
към затишието в благото дихание
на Изворна Любов
и Себеполагане!
Пътуване
от началото на Бъдното
към средата на Реалното –
Горчиво-истинна струна,
милваща нозете
на тръпката – Живот
‘’Илюзия” –
заглавието на моята пиеса.
Но Аз коя съм?
Главната актриса
или Режисьор
на своята съдба?!

Silviya_Markela
лейди Слънчево зайче (220x124, 17Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Маратон

„Всеки се ражда гений и умира идиот.”
Чарлз Буковски

Излязох на последната си права,
но Господ ме лиши от ореол.
Пари и почести не притежавам;
дошъл съм гол и ще си ида гол.

Със себе си отдавна се надбягвам
и фаворит съм от известния финал.
Понякога фуражката ме стяга;
играя шут в сапунен сериал.

Смъртта си има свои аргументи
и главна роля в главен епизод.
Пресичам пръв финалната си лента
с триумфа на възторжен идиот.

За тоз финал не се предвиждат кризи.
Стартирам сам и се надбягвам сам.
Развръзката достатъчно е близо
и всичко май от себе си ще дам.

Едва ли някой скоро ще ме стигне.
Сценарият е твърде остарял.
И, ако попът от олтара ми намигне,
да знаете, че съм умрял.

radi.
кардинал Еленова песен (208x110, 25Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Флиртът на Есента

Умори се слънцето
от летни страсти -
кротна се и се усмихна
с добротата на старик.
Есента - лисицата
с оранжева усмивка
флирт-флиртува,
забавлява стария болник.
Под небесната коприна
бавно-бавно дефилира
с рокля пъстра, златни букли
и парфюм от хризантеми;
към светилото поглежда,
ръси злато, гони птици,
но унива без надежда.
А невинни земни твари
с плодовете свои награждава –
носят те във свойте дупки
даровете и я благославят.
Но старикът все по-често
се успива – клюмнаха
последните цветя,
избеля небесната коприна,
облаци плачливи идат
и заливат пустите поля.
В свойте дупки земни твари
пир-пируват и се веселят,
а един художник, вън останал,
омагьосан броди под дъжда.

Lazurita
контеса Нежно сърце

[You must be registered and logged in to see this link.]

Полека с тях стопяваш се и ти...

Защото ти събуждаш пламъци от Ада,
затуй душата ми и тялото горят
и е мъчително, а мислех, че е ... хубаво
да ти отворя път към моя женски свят.

По тайни коридори с свещи капещи
превеждах мислите ти - принцове от страст.
Отдавах се на чувствата си глупави,
продажница, лъжкиня. В чужда власт

се гърчеха най-гордите ми пориви
и оковани, всъщност, от самата мен
умираха от болката отровени.
Прокълнат залиня последен ден.

Какво си ти? Защо сега ненужен си?
Отворени очите ми сълзят.
Сред пепелище от една любов осъдена
наново трънчета, упорствайки цъфтят.

И няма място за ръцете ти и думите.
Предаде ме, без жал ми измени.
Вали по стъпките ти и ги гълтат друмите.
С глава наведена затварям в мен врати.

Деандра
инфанта Утринна роса (185x124, 14Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Защото твоята любов ме прероди!

Спасяваш ли ме?Или ме открадна
оттам ,където съм била безлична?
Стопи ли го сърцето ми-стомана
превърна ли го в восък?Нетипично...

На шансовете даде втори шанс
И глупавите грешки ли поправи...
Кошмарите превърна във романс,
обрече болките да стенат във забрава.

Ръждата в мене сътвори да лъска като злато
и мракът прерисува да блести
За мене си усещане така познато,
с отблясъци от неугасващи звезди....

И ,да!Обичаш сладко,като сбъднат сън,
от обичта ти няма да ме заболи...
Аз зная,няма да съм никога сама навън...
Защото твоята любов ме прероди!

No_Senses
баронеса Лудо щастие

[You must be registered and logged in to see this link.]

ези - тура

в живота случват се неща
които изведнъж го преобръщат
и после толкова неща
към миналото хубаво те връщат
от мъката променя се човек
и вижда всичко по различно
и стиховете писани преди звучат ни някак прозаично
разбираш че живота е игра
ези тура- подхвърлена монета
редува се доброто със злина
а падне ли в минута проклета
остава тялото ти тленно
душа продължава своя път
както твърдят във царството неземно
а пъкълът остава тук
за живите които те обичат
защото техните монети още ще летят
дори и яростно да го отричат
ези - тура е всъщност всичко
и всичко има две лица
сега за тебе нейде плаче ангел
защото падна се тура

m
лейди Вятър в тръстиките (137x85, 6Kb)

[You must be registered and logged in to see this link.]

Гео...

:white rose: Стихове-картини 482387