Настояще

А То е влюбено в капризно Настояще.
Обича и се прави на хлапак чудат.
Усещат всички катаклизми предстоящи,
защото То..., в него случва се обрат.

Закичило е на ревера трепетлика,
за душата що я няма, но трепти.
От жълтото посипало си е звъника
за блясъка в очите, но уви

си няма глас- кат' славей да запее-
затова с гласа на бурите реве,
и ръце си няма- с ласка да облее-
затова обгръща го с дъждове.

В гърдите му сърце не топли,
затова с пожари, клади го дари,
и с животи, стонове и жални вопли,
вместо страст с тях опитва да го заплени.

То Времето обича, но несподелено.
Настоящето не хае- затова така ще е
и стихиино, и дъждовно- неопределено.
То жадува едно небивало сърце.

Харесах.