Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Има ли любов, значи всичко е възможно Сря 1 Апр - 10:36:37 | |
| Чувало ли си, мило дете, за страната Айсиклоудия?! Сигурна съм, че не си. Защото тя е скрита от човешки очи далече и високо в царството на Вълшебните облаци, върху голям тюркоазеносин, снежен облак. Да, хладничко е в тази страна. Улиците и къщите там са от сняг и лед - студени, но много красиви. С дантели от скреж по прозорчетата и лампи - ледени висулки в блестящи, нежни цветове.... Щастливо и спокойно си живееха жителите на Айсиклоудия. Имаха Ледена кралица - хладна и прекрасна като статуетка от фин порцелан, но с добро и справедливо сърце. Главните ѝ помощници в поддържането на реда бяха Сивите вълци, синове на мъглата. Имаше си и любим бял гарван - Гражибел. Снежната птица всяка сутрин ѝ донасяше и оставяше на възглавницата най-красивото ледено цвете от далечните Аметистови планини.... Но една сутрин кралицата се събуди и на възглавницата ѝ нямаше цвете. Нямаше го и Гражибел. Какво ли се беше случило?!
- Къде, си, Гражибел? - с тревога в сърцето се питаше Кралицата.
Облече се набързо и с бързи стъпки стигна до ротондата в закритата кралска градина, любимото място на нейния гарван. Но и там го нямаше.
В това време до нея с наведена глава се приближи Големият сив вълк, водач на пазителите ѝ.
- Кралице, имам лоши новини за Вас. Преди малко получихме вест от Аметистовите планини. Вашият гарван е бил изяден от голяма снежна котка, докато е откъсвал леденото Ви цвете. Няма да се върне вече. Съжалявам.
Пребледня кралицата, хлад повя от стиснатите ѝ в юмручета пръсти, после мъката я превзе и тя се отпусна на една от скамейките в малката църквичка и сълзите ѝ закапаха.
- Недейте! Вие сте Ледената кралица - каза сивият вълк - а ледените кралици не плачат. Защото сълзите им са от лед и се чупят. Ще се нараните повече, ако продължавате да плачете. А и имам една мъничка утеха за Вас. Преди известно време Гражибел ми остави това перце - и сивият вълк поднесе на кралицата си сребърна кутийка, на дъното на която белееше нежно гарваново пухче. - Той бе умна птица и е знаел, че нещо лошо може да му се случи и колко ще страдате Вие. Знаеше колко го обичате. Затова ми предаде кутийката с перцето си да го пазя. „То е вълшебно“, ми каза Гражибел. На дъното на кутийката има листче. Там е написал какво трябва да направите.
Сломената кралица пое в напуканите си длани кутийката с последното останало ѝ от любимата птица и внимателно извади финото листче. Разгърна го и зачете.
А там пишеше:
[You must be registered and logged in to see this link.]
Тъжната кралица почувства как плахо кълнче надежда пониква в сърцето ѝ и бързо започва да расте, а сълзите ѝ пресъхват. /Знаете, солени са сълзите, дори ледените, а със сол не се поливат зелените стръкчета, били те и от надежда./
Нежно стисна малката кутийка с финото пухче и забърза към големия розов храст и неговата малка чинка. Там наистина имаше блестящо гнездо от тънки нишки, а на една неразтворена още зелена розова пъпка се люлееше мъничка червена птичка.
- Знам защо сте тук, Кралице моя. - проговори почтително птичката - Знам и, че сега нашият Гражибел се рее над нас в Небето на отлетелите птици и ни се радва. Обещавам Ви, че след 22 дни и 1 нощ и аз ще Ви зарадвам. Дайте ми перцето на Гарванчо.
Чинката пое внимателно малкото бяло пухче и го зарови под тънка зелена клонка в гнездото.
- Очаквам Ви на двадесет и третия ден да си приберете обратно щастието - изчурулика милата птичка. - Повярвайте, любовта не умира, тя е вечна. Дори и тук, в нашето ледено Кралство. А сега идете да поспите и не тъгувайте.
Бавно се изтъркаляха тези 22 дни. 2,... 10,... 15,... 20,.... 22.
Едва дочакала утрото след последната нощ Ледената кралица почти тичайки стигна до храста с рубинената чинка. И о, чудо! Какво мило чудо!!!... В кристалното гнездо чинката тихичко си пееше някаква нейна песничка, а по зелените клонки, събаряйки големите капки роса, кихайки и превъртайки се смешно подскачаше весело най-сладкото на света бяло гарванче толкова прилично на нейния Гражибел и все пак различно и по своему чаровно-прекрасно.
- Гражибел, вълшебен и грижовен мой, Гражибел - прошепна си кралицата и няколко ледени сълзици капнаха и се строшиха в краката ѝ, разпръсквайки снежни искрици. - Ти си помислил за всичко. Благодаря ти за този безценен подарък! Прекрасно е това мъниче, точно твое копие. Обещавам ти, че ще го отгледам и пазя с най-искрената си и дълбока любов. И в никакви Аметистови планини няма да го пусна и изпращам. Още повече, че преди дни през кралството мина един междуоблачен пътешественик и ми донесе вълшебно цвете. То никога не повяхва, мени цветовете си според настроението на който го докосне и стопля и радва и най-тъжните души. Ардениче. Сега радостта се завръща и с това сладко пухче. Така ще го нарека – А р д е н и ч е. Защото и най-студената душа има нужда от топлина и нежност.
И Кралицата протегна ръка, а гарванчето, накокошинено и рошаво бързо се настани в шепата й и притвори доволно очета.
- Благодаря и на теб, мила чинке - за този безценен подарък, който получих с твоята помощ. От днес ти ще бъдеш със специалния статут на първа придворна птица-грижовница. Винаги, когато ти е самотно или тъжно, можеш да долиташ в моите покои и да си пеем. А и Ардениче много ще ти се радва.
И тук идва краят на тази наша приказка, мило дете.
Най-обичам щастливите краища на вълшебните историйки. А ти?! |
|
Деандра инфанта Утринна роса-МИС ПРОЛЕТ
Аз съм : От Запад : на Изток : Драгоценни камъчета оставих : 373 Събраха се години : 42 След първия дъх на : 11.02.1982 В този свят съм : тайната любов на лорд Боримир По душа съм : the last priestess Subria Думите ми в злато са... : 333 Реверанси : 23 Довя ме вятърът тук на : 16.09.2007
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно Чет 2 Апр - 12:11:08 | |
| |
|
forget me not Лейди Фатално привличане
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 25 Думите ми в злато са... : 39 Реверанси : 8 Довя ме вятърът тук на : 16.02.2020
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно Съб 4 Апр - 15:35:54 | |
| Вълшебно е, Кралице! Реверанс! |
|
Wolf Minori Повелителката на вълците
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 442 Събраха се години : 336 След първия дъх на : 12.09.1687 В този свят съм : паднал ангел По душа съм : мечтателка Думите ми в злато са... : 540 Реверанси : 18 Довя ме вятърът тук на : 26.07.2018
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно Съб 4 Апр - 16:23:48 | |
| |
|
Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно Съб 4 Апр - 18:29:25 | |
| |
|
Васил Иванов Джокер - Мистър Пролет
Драгоценни камъчета оставих : 100 В този свят съм : Джокер По душа съм : Козленце – малко, но бодливо! Думите ми в злато са... : 151 Реверанси : 23 Довя ме вятърът тук на : 16.02.2020
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно Нед 5 Апр - 14:44:39 | |
| |
|
Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно Нед 5 Апр - 16:02:05 | |
| |
|
Sponsored content
| Заглавие: Re: Има ли любов, значи всичко е възможно | |
|
|
|