Привечерно

Сплита вятърът дълги коси

с тънки пръсти и къса листата

на смълчаните речни върби.

Капят листи и мътят водата,

в която ледът се топи.

От далечни била по скалите

бавно сянка на горест пълзи

и промъква се в нас без да пита.

Наричам си шеметен час

с теб в една нереалност без име.

Пликче с огън бенгалски от страст,

догоряващ във шепи на зима...

И нека застане нощта

между нас като дебнещо куче,

задъвкало нервно луна, а после...

каквото се случи.