Сънди тайм :)))

Недейте така, мили лирдове и дами, нима не сте сънували заедно със Славейковия "Сън за щастие"? Или просто трудно го разпознахте? Хайде нова питанка тогава

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

ТОВА Е ЕДНА ПЕСЕН, КОЯТО СЕ СВИРИ НА КИТАРА ПО БРЕГА НА МОРЕТО БЕЗ ИМЕ Е И Е НАПИСАНА ОТ Христо Фотев (1934-2002)

new

Девет спирали
- кръг подир кръг -
девет кръга
от мъка,
от плен
и угнетение
- всеки ден -
безпир си въртят
в деветорно въртение:
и ний
носим се шеметно
- изстрел от божия лък -
там, дето ний сме родени:
в ада.

Простете Лорде, но това е Гео Милев - "Ад"

Ако ще говорим за песнички на кого е текста на тази, изпълнена от Нона Йоттова - "
[You must be registered and logged in to see this link.]"

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

нека аз да кажа - нека аз!!!!
Николай Лилиев Сънди тайм :))) - Page 3 650269930

Бараката прилича на вагон,

Във който спи задъхана умора.

Сънуват и насън говорят хора:

Горещи устни и горещ бетон.

И някой хърка, някой стене пак.

През празници, през делници и грижи

На сънищата нишката се ниже.

Сънят боботи като тежък влак.

Далечен влак към бащини места.

От него слизат и се качват хора.

Насън ругаят и насън говорят

Пак пътниците черни на нощта.

И тракат бесните му колела.

Дамян Дамянов - "Стихотворение за съня"

Ето едно прекрасно и от мен

Ти ходиш вечно гладен, вечно бос
и да умреш, за тебе кой ще пита? –
Дошъл в живота с толкова любов,
а толкова горчив живот изпитал.

С мечтите си под нощните звезди
ще бродиш сам с незнайната си участ
и няма нигде дом да съградиш,
и няма нивга радост да получиш.

Към твоя дом в един прекрасен ден
ще тръгнеш сам в разбита катафалка
и някой стар гробар с усмивка жалка
ще скрий в земята твоя труп студен.

А в някой малък вестник, в малък ред
ще прочете читателя спокойно
за твойта смърт. И само птица пойна
ще пей в зори за бедния поет.

Така ще свърши земния ти път…
Да би могъл да чуеш подир тебе
критиците как подло ще скърбят
за твоя дар, за твоя скръбен жребий!

И всеки ще се върне у дома
с децата си край пълната трапеза,
щастлив от свойта къща и жена,
навеки чужд на твоята поезия.

Затуй, догде си още тука, жив,
насмей се сам на туй и в теб сърцето,
препълнено с любов, да натежи –
тъй както пълната луна в небето.

Да бъде твойта песен зов за бой,
а твоя дар да бъде твойта клада.
И в пламъка на вечната любов
да изгориш – е твоята награда!

[You must be registered and logged in to see this link.]

хихи готин е, вярно, благодаря за препоръката

а сега една рецепта- но от кого ли хихи??

"Смесете с мир,
със храброст в дъх последен,
със болка в полет на крила,
със рязък нрав и голи нерви…
Вдъхнете вяра!
Прибавете и още толкова ....."

Дане би да е Цонка Илиева, която преподава своя Урок по Алхимия, Маркизо?

И загатка от мен:

"И сякаш чувам песента
на хубавата продавачка
как жалейки за младостта
нарежда като оплаквачка:
О, старост, безнадеждна крачка,
съвсем ще грохна може би,
(съдбата толкова ме смачка,
защо поне не ме уби?)
Отказах аз на не един,
в което нищо умно няма,
и заради онзи кучи син,
с когото исках да сме двама.
Обичах го с любов голяма,
дано го огън изгори
за туй, че гледаше с измама
да пипне моите пари.
И даже не обелих зъб,
започнеше ли да ме рита,
бях вечно просната по гръб,
че той не знаеше насита,
пък аз забравях, че съм бита
щом трябваше да се отдам...
Но можех ли да съм честита
при толкоз грях и толкоз срам?
къде е сочната ми плът
и кожата ми от коприна,
ръце и рамене, и гръд,
които мамеха мнозина.
Ала година след година
с мен времето се подигра,
къде е китната градина
сред прелестните ми бедра?
Набръчках се и побелях,
а погледът до вчера жив
не тласка никого към грях,
защото е съвсем мъглив.
Краката ме държат едва,
към нищо вече нямам вкус
и аз извръщам с гняв глава -
да се погледна ме е гнус!"

Това са Жалбите на хубавата продавачка
От
Вийон Франсуа - голямото завещание

И новото от мен, което да познаете на кого е....
Сънди тайм :))) - Page 3 4117348432

Съществуват по-лоши неща
от това да бъдеш сам,
но често отнема десетилетия,
за да го осъзнаем
и най-често,
когато го направим,
вече е прекалено късно,
а няма нищо по-лошо
от това
да бъде прекалено късно.

Маркизо

Извадихте от праха нещо прекрасно, което с удоволствие продължавам Сънди тайм :))) - Page 3 581575423

"О, да/ааааа/" Чарлз Буковски

А сега кой ще каже чие е това пролетно настроение?!

Когато лед през пролетта
реката влачи, на места
когато, черна сред поляни,
прозира голата земя
и мътни облаците лягат
върху събудени поля,
химера зла тъга скатава
в душата ми на дилeтант.