Стих с последното изречение

Жестока мълния, разкъсала небето...
Под покоите на старата луна ...
Пламнал огън , възродило се полето ...
Пепелища стелели плътна утринна мъгла ...

Пепелища стели плътна утринна мъгла
have a nice day

Ще дойде пак живот със Изгрева.
Отново всичко-пак ще се Роди.
И всяка Болка ще остане Минало.
А Бъдеще ще си самият - Ти flowers

И всяка Болка ще остане Минало,
когато с устни сълзите ти пресуша.
С една искра в огнището изстинало,
отново огън буен там ще съживя.

отново огън буен там ще съживя,
отново пек сред зима пак ще сътворя.
Като река в реката ще се влея аз,
твойта вяра ще запаля в този час.
А когато в адски огън с тебе изгорим
няма аз да съжалявам щом красиво сътворим!

Няма аз да съжалявам щом красиво сътворим
и знам, че този миг в сърцата си ще скрием.
В огнище от любов със теб скръбта ще изгорим
и може би един до друг ще се преоткрием.

И може би един до друг ще се преоткрием.
И може би ще се обикнем и различни...
Не казвай, че не вярваш на магии.
Нима не е магия да обичаш?

Нима не е магия да обичаш
от любов безумна да умреш.
Да бъдеш по съдба отличен.
макар и да го нещеш.

--------------М.
[You must be registered and logged in to see this link.]

макар и да го нещеш
щом избора направиш сам
каквото и да избереш
по пътя ще вървиш до там.
Дали ще е любов или омраза
дали ще те толят две ръце
или самотен и в проказа
всеки избора си сам ще понесе...

Всеки избора си сам ще понесе,
изписвайки със него своята съдба.
Но къде ли този избор ще го отведе?
В облаци от радост, в бездна от тъга?

В облаци от радост, в бездна от тъга
твоето "Обичам те!" ме носи като люлка.
Ту го казваш искрено, ту пък ей така,
ту си кубче лед, ту пък си светулка.

ту си кубче лед, ту пък си светулка
Палиш по небето облачен пожар.
Нежна като полъх-есенна милувка
в пепелта отново ражда птица-Жар.

В пепелтта отново ражда птица -жар;
отново се възраждат нашите надежди,
човекът, отново да е господар
на себеси- като във времената прежни.

На себе си - като във времената прежни
ще станеш пак какъвто си.
Не се променяй-не поглеждай
с тъга на всичко отстрани.

С тъга на всичко отстрани
ще се усмихне неразбрана
душата ми,а куп звезди
за нея песен ще подхванат.

за нея песен ще подхванат
за нея, не за мен и теб
и само тихички въздишки за да останат
отново ще напиша някой ред

Отново ще напиша някой ред,
тъга и обич в него ще излея.
С усмивка на лице и все напред
ще продължа напук на всичко да живея!

Ще продължа напук на всичко да живея!
Кънтят в главата тихо пак слова ...
Но теб те няма ... отиде сам при нея ...
Завинаги прие за дама черната земя ...

Завинаги прие за дама черната земя ...
от нежните ти устни шепа прах остана,
но аз ще бъда силна и твоята душа
в моята ще нося-
ще дишам днес за двама.

ще дишам днес за двама... разбери ...
разсече ме ... но още аз съм твоя ...
в сърцето ми и твоето тупти ...
ще те погледам малко... докато мога

ще те погледам малко... докато мога,
дори сърцето да ме боли
ще тръгна бавно,но няма "Сбогом"-
аз зная, пак ще ме срещнеш ти.

аз зная, пак ще ме срещнеш ти...
сред бурите и гъстите орляци ...
едничък спомен в теб кънти ...
онази болка в нощните шубраци ...

онази болка в нощните шубраци ...
коята реже кожата до кокал
отново се опита да разплаче
сърцето ми,
но няма стон,ни вопъл.

Но няма стон,ни вопъл ... хладност ...
крещяща в себе с собствен глас...
прикрита пошлост и печалност ...
нима рисувах с тях в контраст ...

нима рисувах с тях в контраст ...
в едно събрах Тъга и Радост,
успях най- лошия си час
да преобърна в миг на храброст.

Да преобърна в миг на храброст.
животът си и чувствата в него ...
Не успехите в красивата реалност ...
Чакаща сама принцесата на кея ...